ОПЕРЕТЕНАТА МАРИОНЕТКА АНДРЕЙ ГЮРОВ СЕ СЧУПИ НА ЖИВО В ЕФИР: Изпадна в истерия, заекна и заприлича на пияник пред заключена тоалетна, след като го хванаха в крачка с двойните му стандарти!

Днес кандидатът за президент Андрей Гюров излезе с първото си интервю за „Евронюз“ и свали всички маски, оставяйки след себе си само пепел, руини и потресени зрители. След този епичен, звучен и катастрофален провал на скъпоплатените му пиари, на щаба му остава само едно – да продължат да го въртят на манипулативни, изкуствено генерирани клипчета с изкуствен интелект. Защото истинският, оголен до кокал Гюров е истинско бедствие за здравия разум и политическата анатомия на България.

Във въпросното интервю стана нещо невиждано, скандално и разтърсващо, което медиите на статуквото се опитват трескаво да заметат под килима. Водещата Ани Балджиян го подпипва удобно с класическия либерален въпрос кой е агресорът във войната с Украйна. Очите на претендента светват с фалшив, „праведен пламък“, трениран в лабораториите на соросоидните кръгове: – Нямам проблем. Русия! – изпъчва се Гюров, моментално заемайки позата на послушен ученик, който се отчита на американските си господари, и започва да философства високопарно за принципите и международното право.

И точно тук водещата прави нещо абсолютно забранено, еретично и недопустимо в казионните телевизии – забива му ребром брутален въпрос, който разбива на пух и прах цялата му измамна фасада: „А кой е агресорът във войната на САЩ и Израел срещу Иран?“

Лицето, изражението и реакцията на Гюров в този конкретен исторически миг трябва да се изучават задължително във всички учебници по политическа психология и психиатрия като класически пример за пълен морален срив. За последно такъв смразяващ, панически поглед съм виждал у човек, изпил седем големи бири на екс, пред чиято крайна, животоспасяваща цел – ресторантската тоалетна – се вие безнадеждна опашка от десет души в критично състояние! Настъпи пълно затъмнение в главата му.

Започна се едно безкрайно гърчене, едно жалко, срамно мусене и каканижене, напълно достойно за най-жълтите и упадъчни издания: – По принцип моите принципи са едни и същи… Съединените щати водят една… ъъъ… офанзива… ъъъ… на база на техните… ъъъ… собствени решения! – мучи, запъва се и пелтечи кандидатът за държавен глава на Република България.

И разбира се – нито дума, нито смелост, нито дори намек за това кой е агресорът!

Това не е поведение на мъж с позиции, на държавник или на независим политик. Това е политическият еквивалент на тайландска стриптизьорка, поставена на амфетамини пред строг морален съд. Ако надаваш вой до небесата срещу Русия уж заради свещеното „международно право“, в следващото изречение трябва да имаш поне малко мъжество, за да назовеш с истинските им имена и кървавите геополитически действия на Вашингтон и Тел Авив в Близкия изток. Но не би. Пред нас се изправи куха картонена фигура с нула грама съдържание, пълна празнота в черепната кутия и абсолютно отсъствие на елементарен житейски компас.

Досега предзборните клипчета на дуото Гюров/Кандев ни разсмиваха със своята затрогваща, лъчезарна нелепост и кухина. Сега обаче видяхме Гюров натюр – в цялата му прелест и гнусна действителност. И картина е повече от плашеща: тя крещи за пълно лицемерие, двоен аршин, сервилност до земята пред чужди посолства и панически, потресаващ страх от геополитическия началник.

Много е евтино, много е безопасно и много е изгодно да размахаш пластмасов юмрук срещу Москва, когато цялата жълтопаветна соросоидна машина те потупва по рамото, ти гарантира ефирно време и ти раздава индулгенции за псевдопатриотизъм. Това не е никаква смелост, това е долнопробна конюнктурна поза, партийна мода и евтин тренд за наивни жълтопаветни инфантили. Истинският тест за един бъдещ държавник е да има куража да изобличи дори престъпленията, нарушенията и безумията на собствените си господари и съюзници, когато те попиляват международния ред.

Тук ярко и безпощадно лъсва вековната, неизлечима болест на соросоидното психодясно: пълна политическа инфантилност и пълно откъсване от реалността. Тези разглезени галеници на чуждестранните грантове никога през живота си не са били подлагани на истинска, мъжка, безкомпромисна журналистическа опозиция. Те живеят в капсулиран балон от самодоволство и изобщо не очакват някой някога да им поиска сметка за думите, за миналото или за двойния им аршин.

И резултатът бе налице пред очите на милиони българи: Гюров се изпусна, изпари се за секунди и се срути като картонена фасада под ударите на елементарната логика.

Пълен потрес. Този човек не е просто политически неадекватен – той е яростен агресор срещу здравия ни разум, срещу истината и срещу българското национално достойнство. България няма нужда от картончета на конци, които говорят само това, което им спуснат от чужди инструктори. България има нужда от мъже, а не от уплашени марионетки, които се счупват още на първия елементарен въпрос в ефир.