Докъде може да стигне падението на един човек, който години наред се изживяваше като последна инстанция на истината? Гледаме и не вярваме на ушите си – Недялко Недялков, доскорошният „стожер“ на ПИК, днес се е превърнал в политическа хиена, която не спира да хапе ръката, която (според мнозина) дълго време го е хранила.

Истината лъсва със страшна сила: Откакто продаде медийната си империя, Недялков обърна палачинката на 180 градуса. Изведнъж Бойко Борисов, когото той призоваваше за „държавническа мъдрост“ (Отворено писмо в „Труд“, 2023 г.), се оказа най-голямото зло за България. Дали пък моралът на Недялко не приключи точно там, където спряха да се осчетоводяват фактурите?

Днес същият този човек, който настояваше ГЕРБ да управлява, защото „всичко останало е водевилна подмяна на вота“ (2022 г.), си позволява да сипе грозни квалификации от екрана на Евроком и социалните мрежи. Чуйте само речника му! Нарича брифингите на Борисов „жалки предпенсионни изяви“ и „лебедова песен“. Използва думи като „резил“ и обвинява ГЕРБ, че е „антибългарска партия“, която изпълнява волята на Брюксел, а не на народа.

Как така изведнъж Борисов стана „зависим от европейските институции“, а ГЕРБ – „предатели на лева“? Къде беше тази „остра мисъл“ на Недялко преди три години? Отговорът е прост – тогава имаше какво да се губи. Днес, в ролята на „свободен електрон“, той си позволява да призовава за оставки и нови избори, само защото вече не е в голямата игра.

„Излезте с лицето си!“, крещи днес Недялков към лидера на ГЕРБ. А ние го питаме: Недялко, ти кога си с истинското си лице? Когато пишеше хвалебствия за „мъдростта срещу търгашеството“ или сега, когато плюеш по всичко постигнато, за да се харесаш на новите си господари?

България помни! Помни и честата смяна на позициите, и „вдъхновените“ анализи, които винаги следват посоката на вятъра (и на парите). Когато журналистиката се превърне в обикновено фактуриране, накрая остава само горчивият вкус на едно политическо „резе“.

Жалко, Недялко! Лебедовата песен всъщност е твоя.