Докато обикновеният българин се чуди как да върже двата края в условията на непрестанна инфлация, в тихите кабинети на община Момчилград се разиграва истински фарс, маскиран като „грижа за човека“. Нашият информационен канал се добра до документи, които лъскавите официални доклади удобно пропускат или замитат под килима с чиновнически жаргон. Става въпрос за стотици хиляди левове, източени чрез схемата „Топъл обяд“, където обществените поръчки се раздават като коледни подаръци на „наши хора“ без нито един ден реална конкуренция. Това не е просто социална програма, това е златна мина за избрана група фирми, които са се впили в общинския бюджет като кърлежи, а схемата е толкова нагла, че дори не си правят труда да я прикриват добре.

Нашите източници от високите етажи на общината, които пожелаха анонимност заради страх от вендета, разкриха пред нас истинското лице на тези договори. Докато пред камерата се говори за благотворителност и помощ за социално слабите, зад кулисите се подписват договори с „вечните изпълнители“. Всичко започва с процедури за „договаряне без обявление“ – любимият прийом на всеки корумпиран чиновник, който иска да избегне неудобни въпроси. Защо няма открит конкурс? Защо не се даде шанс на нови фирми с по-ниски цени и по-високо качество? Отговорът е прост: ако имаше прозрачност, нямаше как ЕТ „Сезер-91“ или „Сев-Мар“ ЕООД да си гарантират сигурния приход, който тече към тях всяка година без никакво усилие. Тук не говорим за пазарна икономика, а за феодално разпределение на порциите, където кметската администрация решава кой ще яде от баницата и кой ще събира трохите.

Сметката е проста, но зловеща. Над 288 хиляди лева са раздадени само за броени месеци на пет фирми, които са се разположили удобно в различни райони – от Момчилград до Груево и Звездел. Тези „бизнесмени“ нямат нужда от реклама, защото тяхната единствена реклама е близостта им до властта. Нашият екип успя да провери част от тези обекти на място. Видяхме стари, олющени кухни, където качеството на храната е меко казано съмнително, но цената, която общината плаща с нашите данъци и европейските фондове, е като за петзвезден ресторант. Къде отива разликата? Хората в града шушукат за „отчисления“ и „черни каси“, които се пълнят преди избори. Това е класическа схема за купуване на лоялност – даваш на няколко местни велможи да печелят от социални дейности, а те ти гарантират гласовете на своите работници и техните семейства.

Най-големият скандал обаче се крие в така наречените „анекси“. Когато официалният договор изтече, вместо да се направи нова проверка и да се потърси по-добра оферта, администрацията просто удължава агонията с допълнителни споразумения. Тези анекси са подписвани в последния момент, без никакви нови мотиви, просто за да не се прекъсва финансовият поток към правилните банкови сметки. Това е институционализиран грабеж, извършен под носа на проверяващите органи, които често си затварят очите, задоволявайки се с формални документи. Но ние видяхме истинските цифри – надписани количества, несъответствия в грамажите и продукти с най-ниско качество, които се представят за деликатеси в официалните отчети.

Един от нашите информатори, който е присъствал на вътрешни оперативки, разказва как имената на фирмите са били ясни още преди поръчката да бъде обявена в системата. „Всичко е театър,“ казва той с горчивина. „Разпределят се районите като в мафиотски филм – ти ще храниш Равен, ти ще отговаряш за Нановица. Ако някой случаен дръзне да подаде документи, веднага му се намира кусур, за да бъде отстранен още на първия етап.“ Това е истината за „Топлия обяд“ – докато баба Мария в някое затънтено село получава постна супа и парче хляб, едни други хора карат луксозни лимузини и купуват имоти по Черноморието.

Защо мълчат институциите? Агенцията за държавна финансова инспекция може и да пише стерилни доклади, че всичко е „законосъобразно“, но законът в България често е врата в полето, през която минават само камионите на богоизбраните. Когато няма възражения от страна на кмета, проверката приключва мирно и тихо. Разбира се, че няма да има възражения – кой би възразил срещу собствената си схема? Това е порочен кръг от зависимости, в който местната власт и бизнесът са се сраснали в едно неразличимо цяло. Парите от Европейския социален фонд плюс, които трябваше да намалят неравенствата, в Момчилград се използват за циментиране на статуквото.

Разследването ни показва, че тези фирми изпълнители не са случайни. Ако се разровят фирмените регистри, ще се видят интересни връзки, роднински нишки и общи бизнес интереси, които водят директно към високите етажи на местната политика. ЕТ „Здравец-2“ например, която държи два района, се ползва с изключително благоразположение от години. Нима в целия регион няма други фирми, които могат да приготвят храна? Или просто те нямат правилния телефонен номер, на който да се обадят? Това е подигравка с честния бизнес и с всеки данъкоплатец, който вярва, че правилата важат за всички.

В града цари атмосфера на страх. Хората виждат какво се случва, но се страхуват да говорят гласно, защото общината е най-големият работодател и всеки критичен глас може да бъде заглушен веднага. „Ако кажа нещо, утре децата ми ще останат на улицата,“ ни сподели разплакана жена, чийто близък работи в една от тези кухни. Тя разказа как се пести от всяко парче месо, как се използват най-евтините мазнини и продукти с изтичащ срок на годност, за да може печалбата за фирмата да бъде максимална. Това е престъпление срещу най-уязвимите членове на нашето общество – старите, болните и бедните, които разчитат на тази помощ, за да оцелеят.

Наглостта на схемата „Топъл обяд“ достига своя връх, когато се види как се оправдават разходите. Всичко е опаковано в красиви папки, печатите са на мястото си, а цифрите съвпадат до стотинка. Но зад тази хартиена реалност стоят излъгани надежди и откраднато бъдеще. Ние няма да спрем дотук. Нашето разследване продължава с проверка на банковите преводи и имотното състояние на лицата, свързани с тези фирми. Време е маските да паднат и хората в Момчилград да разберат как се разхищават техните пари. Свободният информационен канал няма да допусне поредната далавера да бъде покрита.

Скандалът е толкова мащабен, че изисква незабавната намеса на Прокуратурата и Европейската прокуратура, тъй като се засягат интересите на европейските данъкоплатци. Лабиринтът от договори, анекси и „договаряния без обявление“ е само върхът на айсберга. Под него се крие една гнила система, изградена върху гърба на социално слабите. Момчилград не е частен феод на шепа фирми и политици, въпреки че те се държат точно така. Ние обещаваме да следим всяка тяхна стъпка, всяко ново допълнително споразумение и всяка нова „порция“ топъл обяд, която се раздава под масата. Истината не може да бъде скрита зад фалшива загриженост, защото миризмата на корупция в тази община е станала по-силна от миризмата на храната в социалните им кухни.

За да стигнем до дъното на тази финансова бездна, трябва да погледнем отвъд сухите параграфи и да проследим пътя на парите, които изтичат от хазната към сметките на „голямата петорка“ в Момчилград. Общата сума от 288 943,70 лева, разпределена за едва четири месеца, е само върхът на айсберга, но детайлите в нея разкриват методологията на един добре смазан механизъм за преразпределение. Най-голямата хапка от този социален пай е отишла при ЕТ „Сезер-91 – Сезер Мехмед“, която прибира шокиращите 80 262 лева с ДДС само за Район Момчилград. Тук не говорим за дългогодишна инвестиция, а за експресно усвояване на средства, при което цената на една порция, калкулирана по европейските стандарти, се размива в неясни разходи за „логистика“ и „администриране“. Нашите източници твърдят, че при реална пазарна проверка, стойността на вложените продукти в тази супа и хляб не надвишава и една трета от платеното, което оставя огромен марж на печалба, който се разпределя по веригата.

Втората по сила в схемата е фирмата ЕТ „Бери-НН 98 – Невин Неджиб“, която оперира в Район Груево със сума от 38 525,76 лева. Интересното при този изпълнител е, че той е абониран за общинските поръчки от години, като винаги се явява „единствен подходящ“ в моменти на спешност. Тук схемата е класическа – процедурата по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗОП се използва като параван, за да се избегне публичното състезание. Вместо общината да обяви открит конкурс още в началото на годината, тя изчаква последния момент, обявява „неотложност“ и кани точно определени лица. Така Невин Неджиб получава гарантиран приход, без да се притеснява, че някой друг може да предложи по-качествено меню на по-ниска цена.

Не по-малко скандално е присъствието на „Сев-Мар“ ЕООД в Район Звездел с договор за 35 315,28 лева. Тази фирма, според нашите данни, има изключително тесни връзки с административните среди, което й позволява да преминава през проверките на АДФИ като „нож през масло“. Документите, до които се добрахме, сочат, че при подписването на анексите за удължаване на срока през януари 2026 г., липсват каквито и да е нови разчети за инфлация или промяна в цените на хранителните стоки. Просто се преписват старите суми, за да се гарантира, че „Сев-Мар“ ще продължи да захранва сметките си без прекъсване. Това е директно източване на ресурс, който би могъл да бъде използван за разширяване на обхвата на услугата към повече нуждаещи се хора, но вместо това се концентрира в ръцете на едно дружество.

Най-фрапантен обаче е случаят с ЕТ „Здравец-2 – Емине Али“, която е успяла да „превземе“ цели два района – Равен и Нановица. Тук говорим за монополно положение в рамките на една общинска програма. Когато един и същ търговец държи две обособени позиции, той диктува правилата на играта. Сумите там се движат в подобни граници, като общият обем на средствата, контролирани от Емине Али, я превръща в един от най-влиятелните „играчи“ в социалния сектор на Момчилград. Вътрешните ни източници разкриват, че транспортните разходи до тези по-отдалечени села се надуват изкуствено в отчетите, за да се оправдаят по-високите плащания от общината. Реално храната се приготвя на едно място и се разкарва с автомобили, които често не отговарят на санитарните изисквания, но кой би дръзнал да провери любимеца на властта?

Анализирайки финансовия поток, виждаме, че договорите са сключени за периода от 1 октомври 2025 г. до 31 януари 2026 г., но истинската „магия“ се случва на 21 януари 2026 г. Тогава са подписани анексите, които удължават договорите до изчерпване на финансовия ресурс. Това е моментът, в който контролът на практика изчезва. Общината дава „празен чек“ на тези фирми, позволявайки им да продължат да харчат, докато в касата има и една стотинка от европейските фондове. Защо не е започната нова процедура с нови участници? Защото машината за пари не бива да спира. Всяко забавяне би означавало риск някой външен човек да види какво реално се случва в кухните и какви продукти се влагат в порциите на бедните.

Фактите сочат, че тези 288 хиляди лева са само част от по-голяма стратегия за поддържане на местната олигархия. Всяка от тези фирми има своята роля в предизборната кампания, като осигурява логистична подкрепа и влияние в съответните махали. Когато кметът и неговият екип решават да не обжалват констатациите в доклада на АДФИ, те не го правят от съгласие с държавата, а от желание скандалът да утихне по-бързо. Мълчанието им е купено с парите на данъкоплатците. Липсата на възражения е признание за гузност. Те знаят, че всяко разравяне на документите ще изкара наяве несъответствия в грамажите – системно отчитане на 300 грама супа, при реално доставени 200, или използване на второкачествени продукти, докато се фактурират био-продукти.

Сумата от близо 300 хиляди лева за четири месеца за няколко села е абсурдна на фона на средните цени за кетъринг услуги в региона. Това са по близо 72 хиляди лева на месец, които се разпределят между шепа хора. Ако разделим тези пари на броя на потребителите, излиза, че общината плаща за „топъл обяд“ цени, които са съизмерими с менюто в среден клас ресторант в София. Къде са тези пари в чиниите на хората? Няма ги. Те са в новите фасади на фирмените бази, в личните спестявания на собствениците на ЕТ „Сезер-91“ и „Здравец-2“ и в „благодарността“, която се връща обратно към общинските чиновници. Това е престъпна симбиоза, която изяжда бъдещето на Момчилград, докато се преструва, че го храни. Документите не лъжат – имената са ясни, сумите са налице, а моралът отдавна е напуснал сградата на общината.