Свободен информационен канал „Народен гняв“ (www.sik.bg)

Докато обикновеният българин бронира портфейла си срещу всеки нов ден и трепери пред касовата бележка в магазина, финансовият елит в държавата отваря шампанското и брои исторически милиони. Средата на годината донесе официални статистически данни, които звучат като подигравка с милионите закъсали хора в страната. Банковата система у нас отчита колосална печалба от 1.08 милиарда евро само за първите шест месеца, което е с 73 милиона евро или 7.25% над отчетеното година по-рано, а само второто тримесечие чупи рекорди с 589 милиона евро. Секторът уверен марширува към нов абсолютен рекорд и щурмуване на котата от 2 милиарда евро до края на декември, след като през 2024 г. постигна 1.89 млрд. евро. И докато управляващите и експертите в строги костюми ни обясняват как това било знак за стабилност, истината на улицата е съвсем различна – хората обедняват главоломно, спестяванията се стопяват в зловещата лапа на галопиращата инфлация, а банките дерат кожата на народа с ненаситна алчност.

Погледнете същинските цифри от балансите, които се опитват да ни представят като икономическо чудо, а те всъщност са диагноза на един системен грабеж. Само за второто тримесечие банковите институции прибират стотици милиони чиста печалба, докато семействата се чудят как да платят тока, парното и високите цени на храните, които превърнаха пазаруването в лукс. Лидер в тази надпревара е Банка ДСК с рекордна печалба от 291.8 милиона евро за полугодието – малко над миналогодишното постижение на Уникредит Булбанк – като същевременно тя остава най-голямата банка по активи с близо 24 милиарда евро балансово число, изпреварвайки с половин милиард евро българската банка на белгийската KBC. И как няма да чупят рекорди, когато държавата и Българската народна банка им поднесоха на тепсия исторически подарък под формата на европейските правила след влизането в еврозоната от края на 2025 г.

С присъединяването към еврозоната задължителните минимални резерви (ЗМР), които банките бяха длъжни да държат заключени в централната банка при нулева доходност, бяха сринати от 12% на едва 1%. Този грандиозен жест освободи гигантски финансов ресурс, който вместо да отиде за подкрепа на рухващата икономика или за облекчаване на държавния дълг, беше оставен в ръцете на частните финансови институции. Сега тези средства носят сигурни и гарантирани приходи през депозитното улеснение на Европейската централна банка с лихва от 2.25%, или се наливат обратно в хората под формата на нови, все по-скъпи и задушаващи кредити, докато нетният лихвен доход скача с 19.5% до 1.69 милиарда евро и носи 276 милиона евро положителен принос към печалбата на банките. Това е чиста проба държавен протекционизъм в полза на финансовите спекуланти, докато обикновеният гражданин плаща сметката с лихвите.

Най-очепидният парадокс на това време е имотният и кредитен бум, който ни се представя като признак на просперитет, а реално представлява дългово робство за поколения наред. Общо за второто тримесечие ипотечните портфейли на банките се покачват с нови 1.16 милиарда евро, или 6%, до колосалните 20.4 милиарда евро, като на годишна база повишението е с 27.3% и остава близо до рекордните стойности от почти 30%. Лидерът в ритейл банкирането ДСК е най-агресивният играч с темп на растеж от 36.6% и годишен прираст в ипотечното кредитиране от 1.5 милиарда евро, допринасяйки с близо 35% от жилищното кредитиране в страната. Потребителските заеми за тримесечието нарастват с под 5%, или 614 милиона евро, до 13.3 милиарда евро с годишен темп от около 15%, като ДСК допринася със 176 милиона евро, следвана от Пощенска банка със 158 милиона лева. При фирменото кредитиране ръстът е с 2.3%, или 684 милиона евро, до малко над 31 милиарда евро (11.3% на годишна база), където Уникредит Булбанк отваря чувствителна дистанция с 6.5 милиарда евро срещу 5.7 милиарда евро за ОББ, която за пръв път отчита свиване на фирмените си портфейли с 132.5 милиона евро.

Интересно е да се погледне и къде отиват тези пари в самата вътрешна кухня на банковия сектор. Докато обикновените работници в страната получават минимални повишения на заплатите, които веднага се изяждат от инфлацията, административните разходи под натиска на покачващите се заплати във финансовия сектор скачат с 82 милиона евро или 13% на годишна база до почти 711 милиона евро. Наред с това при нетния доход от такси картината е шарена с ръст от 4.2% или 18 милиона евро до 452 милиона евро заради загубата на приходи от превалутиране след влизането в еврозоната, макар че големите играчи отчитат спадове дори и там.

В същото време основната тежест, която уж ограничава ръста на печалбата, се оказват разходите за провизии и обезценки, които се изстрелват с цели 102 милиона евро до близо 230 милиона евро. Най-висока стойност тук отчита специализираната в по-рисковото потребителско кредитиране Ти Би Ай банк с 57 милиона евро, следвана от Пощенска банка с 47.5 милиона евро и ДСК с 38.5 милиона евро, докато ПИБ продължава да прочиства баланса си от стари проблеми. Този скок на обезценките е ясен червен флаг, че хората и фирмите все по-трудно обслужват задълженията си. Банките прекрасно знаят на какъв ръст на риска стъпват, затова предварително заделят милиони за лоши кредити, но продължават агресивно да натискат газта на раздаването на нови заеми, защото знаят, че накрая данъкоплатците ще поемат удара при евентуален срив. Този модел не е пазарна икономика, а хищнически капитализъм в най-уродливата му форма, където финансовите монополисти изсмукват последните сокове на една обедняваща държава.

Въпросите, които никой от управляващите не смее да зададе на банкерите, са прекалено крещящи, за да бъдат подминавани повече с мълчание. Докога държавата ще бъде слугиня на финансовия картел? Докога рекордите на банките ще се равняват на мизерията и лишенията на обикновените българи, при положение че възвръщаемостта на активите остава близо 1.7%, а нетният лихвен марж се запазва на нива около 2.7%? Докато от екраните на телевизорите ни убеждават как всичко е наред и еврозоната ни носела само блясък, реалността крещи за спешна намеса, таван на банковите такси и защитни механизми за ограбения български народ, преди тази дългова и ценова криза да е взривила остатъците от социалния мир в държавата.