Тайните, които останаха заключени зад портите на храма „Свети Георги“ в Кърджали след кончината на отец Боян Саръев, надхвърлят измеренията на обикновената биографична драма и се превръщат в летопис на съвременната българска конспирация, държавна сигурност и геополитически игри на Балканите. Човекът, който сам се нарече „кръстник на Възродителния процес“, но впоследствие се превърна в духовен баща и щит на хиляди българи мохамедани в Родопите, отнесе със себе си в отвъдното архиви, признания и неразказани истории, които биха разтърсили основите на не една политическа централа в София и Анкара. Когато тежкият камък затвори гробницата му, се затвори и най-мрачната, но и най-светла страница от най-новата ни история – страница, в която вярата, националната сигурност и тайните служби се преплитаха в смъртоносен танц.
През десетилетията на прехода отец Саръев беше много повече от свещеник; той бе институция, която функционираше паралелно с държавната администрация в Кърджалийска област. В кабинета му край бреговете на Арда са се чертаели съдбите на цели региони, а в изповедалнята му са сядали както обикновени овчари от най-затънтените махали, така и министри, посланици и висши офицери от разузнаването. Тези срещи никога не са били регистрирани в официални протоколи. В епохата, когато етническият мир в България висеше на косъм, а външни сили наливкаха милиони долари и лири за дестабилизация на Родопите, Саръев беше единственият човек, който притежаваше директен канал за влияние както сред местното население, така и в тайните кабинети на Държавна сигурност и нейните наследници. В гроба му остана истината за това кой точно финансира радикализациите в края на ХХ век и кои български политици са играли двойна игра под диктовката на чужди посолства, докато пред камерите са се клели във вярност към родината.
Най-мрачната тайна, която свещеникът пазеше ревниво до последния си дъх, е свързана с истинските мащаби на мрежите за чуждо влияние в Южна България. В своите лични дневници, за които близки до него твърдят, че съдържат десетки имена, ЕГН-та и конкретни суми, превеждани по тайни сметки, Саръев е документирал опитите за подкупване на местни кметове, духовници и учители с цел смяна на самосъзнанието на българските мюсюлмани. Той многократно е намеквал пред тесен кръг доверени лица, че зад благотворителните фондации от онези години се крият структури на чужди разузнавания, чиято цел е била отцепването на Кърджалийския регион по Косовския сценарий. Документите, които той е събирал през годините с помощта на лоялни нему хора в държавните институции, никога не бяха предадени на официалното правораздаване, защото отецът е знаел, че системата е проядена от корупция и зависимости. Сега тези папки или лежат скрити в някой забравен сейф в мазето на митрополията, или са унищожени в часовете след смъртта му от тези, които най-много са се страхували от тяхното публикуване.
Специфична тежест в тайния багаж на отец Саръев заема неговото собствено минало на служител на реда и кадър на системата, преди да получи божественото си призвание. Малцина помнят или знаят в детайли как един сержант от милицията и кадър на Управление за безопасност и охрана прави рязък завой към олтара след драматичен катарзис. Тази метаморфоза никога не е била напълно изяснена, а конспиративните теории твърдят, че зад нея стои операция на службите за внедряване на надежден човек в църквата в момент, в който религиозният фактор отново започва да играе ключова роля в политиката. Отец Боян обаче надхвърля ролята си на обикновен информатор или агент под прикритие; той надхитрява кукловодите си и започва да играе собствена игра, превръщайки се в суверенна сила в Източните Родопи. В главата му се криеха отговорите на въпросите кои от така наречените борци за демокрация през 1989 година са били готови да продадат националния суверенитет на първия апел отвън и какви компромати са били използвани за изнудване на водещи фигури в българския преход.
Въпросът за парите и техния произход е другата забравена тема, която свещеникът отнесе със себе си. Изграждането на десетки нови параклиси и възстановяването на църкви в райони с изцяло мюсюлманско население изискваше ресурси, които далеч надхвърляха възможностите на бедната българска църква или скромните дарения на местните жители. Отец Саръев разполагаше с мощни финансови гърбове от анонимни български бизнесмени, патриотично настроени емигранти от САЩ и Западна Европа, а според някои слухове – и от тайни фондове към българското разузнаване, които са виждали в негово лице последната защитна линия срещу ислямизацията. Кой обаче точно е давал милионите за тези строежи и дали част от тези средства не са били отклонявани за политически проекти, остава скрита тайна. Саръев беше изключително прагматичен човек, който умееше да борави с пари и влияния по начин, недостъпен за обикновения духовник, и знаеше твърде много за това как се купува лоялност в регион, измъчван от бедност и исторически травми.
Особено драматични са личните изповеди, които отец Боян е изслушал през последните три десетилетия от хора, извършили тежки престъпления по време на Възродителния процес или в хаоса на ранния капитализъм. Като свещеник той е бил обвързан с тайната на изповедта, но като българин и родолюбец често се е оказвал разкъсван между дълга към вярата и жаждата за справедливост. В Кърджали се шушука, че в неговия архив са съхранявани писма и самопризнания на бивши партийни секретари, милиционерски началници и агенти на ДС, които са участвали в насилственото преименуване и гоненията, и които са търсили душевнно спасение при него в замяна на разкриването на тайни сметки и скрити оръжейни складове. Тези хора са починали с увереността, че техните грехове са погребани заедно с думите, казани в тъмната изповедалня, а сега, със смъртта на самия изповедник, тези тайни стават окончателно недостъпни за историците и прокурорите.
Не по-малко интригуващи са контактите на отец Саръев с чуждестранни дипломати, особено от западни държави, които редовно са посещавали Кърджали под прикритието на хуманитарни мисии или културни обменни програми. За никого не е тайна, че западните посолства са гледали на Родопите като на потенциален барутен погреб и са изпращали свои пратеници да проучват на място етническото напрежение. Саръев е бил основният им събеседник, но той никога не е бил марионетка в техните ръце. Напротив, според спомените на негови съвременници, той често е поставял чуждестранните дипломати на мястото им, защитавайки националните интереси на България с плам, който е граничил с фанатизъм. В тези разговори обаче са падали много маски и са били правени изявления, които днес биха могли да предизвикат сериозни дипломатически скандали, ако бяха станали достояние на широката общественост.
Смъртта на отец Боян Саръев остави една огромна празнина в духовната и политическа архитектура на България, но още по-голяма е празнината от информацията, която той отнесе със себе си. В свят, където всичко се записва, се публикува и се продава в социалните мрежи, той остана символ на една отминала епоха на конспирации, тежък политически мъгла и мълчалив героизъм. Днес, когато Родопите отново са обект на тихи геополитически маневри и икономически натиск отвън, липсата на неговия авторитет и неговата информация се усеща по най-драматичния начин. Тайните му може би гният в забравени папки или са отнесени в небитието, но тяхната сянка продължава да тегне над Кърджали, напомняйки ни, че истинската история на България се пише не в учебниците, а в малките, тъмни стаички, където вярата среща властта.
Смъртта никога не идва сама, но в случая с отец Боян Саръев тя отнесе със себе си цяла една засекретена република, изградена в сърцето на Родопите. Човекът, когото Кърджали наричаше свой духовен стожер, а тайните служби – най-непредвидимия си играч, затвори очи завинаги, оставили след себе си празнина, пълна с неизказани истини. Зад масивните дървени врати на храма „Свети Георги“ през последните три десетилетия не се е случвало просто богослужение. Там се е ковала съдбата на южната ни граница, местени са геополитически пластове и са се пазели тайни, пред които държавните архиви изглеждат като детска приказка. Сега, когато пръстта над гроба му вече е заглъхнала, въпросът не е кой ще го наследи, а кой ще отвори сейфовете, в които се крие истинското лице на българския преход.
В тишината на изповедалнята му са сядали хора с кръв по ръцете и милиони по сметките. Бивши партийни секретари от времето на насилственото преименуване, милиционерски шефове с тежки зависимости и емисари с чужди паспорти са търсили спасение от собствената си съвест при бившия сержант от милицията, превърнал се в свещеник. Срещу обещанието за божие прощение те са разкривали схеми за подкупване на цялостни общини, трафик на влияние и финансиране на сепаратистки структури в Родопите. Отец Саръев е записвал всяка дума, всяко име и всяко EGN в лични тефтери, които според близки до него кръгове днес струват милиони на черния пазар. Тези документи съдържат имена на родни политици, които в началото на 90-те години са получавали куфари с пари от чужди фондове, за да променят етническия баланс в региона. Сега тези папки или потъват в тайните архиви на задкулисието, или са били унищожени броени часове след последното му издихание.
Най-голямата загадка обаче остава около необятния финансов ресурс, с който свещеникът е разполагал. Строежът на десетки църкви и параклиси в изцяло мюсюлмански райони не се финансира с дарения от свещи и пенсионерски стотинки. Зад гърба на Саръев стоят могъщи сенчести фигури – от патриотично настроени български милионери в чужбина до паралелни структури на родните служби, които са виждали в негово лице единствената преграда срещу ислямизацията на южните ни земи. Кой обаче точно е пълнил тайните му сметки и дали част от тези пари не са били отклонявани за задкулисни политически проекти, си остава негова лична тайна. Саръев беше прагматик, който умееше да играе висока топка с властта, без да дава обяснения на никого – нито на митрополията, нито на централната власт в София.
Особено мрачен отпечатък върху биографията му оставят неговите контакти със западни дипломати и разузнавачи, които редовно са посещавали Кърджали под прикритието на хуманитарни мисии. За тях Родопите винаги са били потенциален барутен погреб, а Саръев – човекът, който държи ключа към бунта или мира. В тези закрити срещи са падали маски, правени са оферти за отцепване на региони по чужди сценарии и са били чертати карти, които биха разтърсили държавата из основи. Отецът е защитавал националния интерес с фанатизъм, граничещ с лудост, но в същото време е знаел твърде много за предателствата на българския политически елит. Сега тези тайни са погребани заедно с него, а сенките на миналото продължават да тегят над Кърджали като предупреждение, че историята ни се пише от хора, чиито истински лица никога няма да видим на светло.

Оставете коментар