Тишината на Софийското поле е напът да бъде заменена от тежка индустриална мъгла, а жителите на една от най-бързо развиващите се общини в близост до столицата – да се окажат заложници на поредната корпоративно-политическа афера. Под благовидния предлог за спасяване на района от надвиснала екологична криза, ръководството на община Елин Пелин направи светкавичен опит да подпише празен чек на сенчести бизнес интереси. На масата е поставена сделка за изграждане на мащабен инсинератор за преработен битов отпадък, маскиран зад гръмкото академично наименование „Интегрирана система за кръгово енергийно и въглеродно оползотворяване и производство на електрическа енергия и е-метанол“. Проектът, чиято обявена стойност варира между главозамайващите 300 и 400 милиона евро, предвижда инсталацията да поглъща колосалните 200 000 тона модифицирано гориво от отпадъци годишно върху 72 декара общинска земеделска земя в землището на село Равно поле.

Зад тази зелена демагогия и обещания за водородни иновации и строителни фракции обаче прозира добре познат сценарий за скрита приватизация на общински ресурси и прехвърляне на отровния софийски проблем в чужд двор. Скоростта, с която местната администрация задвижи машината за одобрение, предизвика буря от недоволство сред местната общност и оголи тежки въпроси без отговор. Само месец след като инвестиционното намерение бе депозирано в деловодството, кметът на Елин Пелин Ивайло Симеонов вече настояваше общинският съвет не само да благослови проекта, но и да парафира проектоспоразумение за сътрудничество с дружеството „Он енерджи“. Заедно с председателя на местния парламент Богомил Бранков, излъчен от управляващата коалиция „България на регионите“, градоначалникът демонстрира готовност за светкавичен пробив, създавайки усещането за предварително свирен мач далеч от очите на данъкоплатците.

Генезисът на скандала лежи в чудовищния аритметичен абсурд, с който местните управници се опитаха да оправдаят проекта. Кметът Симеонов лансира пред съгражданите си тезата, че инсталацията идва точно навреме, за да реши проблема с изчерпващия се капацитет на местното депо за отпадъци. Справка в официалните данни обаче показва, че цялата община Елин Пелин генерира скромните 20 000 тона битов боклук годишно, при това в суров, необработен вид. Общината няма сепарираща инсталация, която да превръща тези отпадъци в гориво. Дори ако към уравнението се прибави и съседната Горна Малина, генерираните обеми остават капка в морето на фона на проектния апетит от 200 000 тона. Управителката на „Он енерджи“ Станислава Евтимова побърза да замаже гафа с устното обещание да изгради допълнителни съоръжения за преработка на местния боклук, но в официалното писмо за инвестиционно намерение такъв ангажимент категорично липсва.

Истинската цел зад съоръжението лъсна по време на бурните срещи с обществеността, когато Евтимова неволно призна, че в плановете влиза поемането на 180 000 тона преработен боклук от Столичния завод за третиране на отпадъци. Точно толкова, колкото произвежда София и колкото в момента струва десетки милиони левове на столичния бюджет за транспорт и изгаряне в циментови заводи из цялата страна. Докато Столична община системно отнася глоби от регионалната екоинспекция за препълнени площадки и тонове складирано гориво покрай пътищата, тихомълком се подготвя плацдарм за софийския боклук на броени километри от столицата. Още по-мрачният въпрос, който изкара хората на протести пред кметството, е какво ще се гори, ако софийските доставки секнат – дали съоръжението няма да отвори врати за внос на опасни бали от чужбина.

Когато се разгърнат правните детайли на скандалното споразумение, картината става още по-зловеща. В документа е заложена скандална клауза, която позволява учреденото възмездно и безсрочно право на строеж върху 72-та декара общинска земя да бъде предоставено не само на инвеститора, но и на посочено от него трето лице. Това е класическа корупционна вратичка за търговия с влияние и разрешителни, при която общината подарява правото върху терена, а фирмата-посредник препродава правата на трети играч с колосална печалба. Освен това общината е задължена да издаде пълномощно на посочени от фирмата лица, които да я представляват пред държавните институции при изваждането на екологични оценки и лицензи, напълно абдикирайки от ролята си на публичен гарант за здравето на гражданите.

Абсурдите около проекта стават още по-фрапантни при поглед във фирмената история на дружеството зад мегапроекта. „Он енерджи“ ЕООД се оказва собственост на Симона Проданова през „Он енерджи грийнпауър“ ЕАД, а в управлението влизат баща ѝ Васил Проданов и споменатата Станислава Евтимова. Справка във финансовите отчети разкрива, че компанията претендент за 800 милиона лева инвестиция е с кръгла нула приходи за последната година и представлява класическа куха структура. В същото време свързаните лица зад дружеството далеч не са нови за бранша с боклука. Проданова и Евтимова контролират компаниите „ЕкоСейф“ и „ЕкоСоник“, които стопанисват инсинератори за опасни, медицински и животински отпадъци в индустриалния център Девня. Името им обаче се свързва не с технологичен триумф, а с постоянните протести на сдружението „Дишай, Девня“, чиито членове от години сигнализират за системно отравяне на въздуха и непоносима смрад, стелеща се над жилищните квартали.

Не по-малко интригуващ е политическият чадър, който надвисва над схемата. До месец май настоящата година управител на въпросното дружество е била не кой да е, а Павлета Пеловска – понастоящем действащ заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Допълнителен щрих към мрежата от влияния дават и историческите съдружия на семейство Проданови през годините с лица от близкия кръг на петролния магнат Валентин Златев. На фона на тази политико-икономическа симбиоза става пределно ясно защо местната управа на Елин Пелин действаше с такава необяснима припряност, пренебрегвайки всякакви процедури по съгласуване със съседните селища.

Тежките екологични и градоустройствени последици от потенциалната реализация на инсинератора са заплаха с регионален обхват. Избраният терен от 72 декара се намира само на 700 метра от жилищните домове в квартал „Верила“ на село Равно поле и едва на 3 километра от софийското село Казичене. Кметовете на тези населени места дори не са били потърсени за становище и научиха за готвения завод от медиите и възмутените граждани. Кметът на Казичене Григор Григоров алармира, че част от отредения терен попада директно в границите на защитена зона по европейската екологична мрежа „Натура 2000“, което прави всякакви опити за индустриално строителство на подобни съоръжения крещящо посегателство срещу закона. В същото време инвестиционният бум в района, където има заявен интерес за изграждането на между 300 и 400 нови фамилни къщи, е заплашен от тотален срив, заплашвайки да обезцени имотите на хиляди семейства и да превърне проспериращия район в индустриално гето.

Силният обществен натиск и разразилите се протести принудиха управляващото мнозинство в Елин Пелин временно да бие отбой. Председателят на съвета Богомил Бранков обяви, че на предстоящата сесия ще гласува против собственото си предложение, за да продължи дебатът и гражданите да бъдат убедени в ползите от проекта. Това тактическо отстъпление обаче не бива да заблуждава никого. То е само временен маньовър за печелене на време и потушаване на медийния пожар, докато инвеститорите и техните покровители във властта прегрупират силите си. Свободният информационен канал ще продължи да следи всяка стъпка на местната власт и нейните кухи инвеститори, защото битката за чистия въздух и законността в Елин Пелин тепърва започва.

СЕНКИТЕ НА ДЕВНЯ НАД СОФИЙСКОТО ПОЛЕ: НАЦИОНАЛНАТА ЕКСПАНЗИЯ НА ЕДИН ОПАСЕН БИЗНЕС МОДЕЛ И ПРИМКАТА ЗА ОБЩИНАТА

Зад кулисите на скандала в Елин Пелин останаха редица ключови детайли, които разкриват далеч по-мащабен замисъл от изолирана местна сделка. Докато фокусът на общественото недоволство бе насочен главно към шокиращия обем от 200 000 тона отпадъци, в сянка остана признанието на инвеститорите, че проектът в Равно поле е само част от планирана национална експанзия. По време на срещата със засегнатите страни представителите на „Он енерджи“ открито заявиха, че подготвят изграждането на идентични мегаинсталации във Варна, Стара Загора и други ключови точки в Южна България. Този размах категорично доказва, че не става дума за локално комунално решение, а за опит за завземане на националния пазар за изгаряне на отпадъци от дружество с нулев официален оборот, разчитащо на общински земи и държавни протекции.

Особено тревожни са и пропуснатите финансово-инфраструктурни капани, заложени в проектоспоразумението. Според текста на документа общината се освобождава от задължението да изгражда довеждаща инфраструктура до площадката, а фирмата поема ангажимента да движи процедурите по ОВОС и лицензиране пред КЕВР. На пръв поглед това изглежда като облекчение за местния бюджет, но на практика представлява доброволен отказ на местната власт от всякакъв реален контрол. Даването на писмено пълномощно на частното лице да представлява общината пред държавните институции превръща местната администрация в гумен печат, който легитимира чужди корпоративни интереси без право на вето. При евентуален провал на инвестицията, фалит или препродажба на проекта, общината остава с блокирани 72 декара земя, обременени с безсрочно право на строеж, без лостове за противодействие.

Потресаващ е и контрастът между мащабните амбиции на свързаните дружества и техния оперативен профил. Докато фирмите от кръга на Симона Проданова и Станислава Евтимова печелят солидни обществени поръчки за оползотворяване на специфични отпадъци от държавни гиганти като „Булгартрансгаз“, Агенция „Митници“, Столична община и община Варна, същите тези структури оставят след себе си тежко обществено напрежение в регионите, където оперират. Горчивият опит на Девня с инсинераторите за опасни и медицински отпадъци на „ЕкоСейф“ и „ЕкоСоник“ показва ясен модел: системно неспазване на екологичните стандарти, задушливи емисии и пренебрежение към здравето на местните жители. Сега този опорочен модел се пренася в непосредствена близост до столицата, прикрит зад паравана на високотехнологична газификация и производство на зелено гориво.

Тези премълчани факти показват защо управляващото мнозинство в общинския съвет се опита да форсира гласуването в рамките на броени дни, заобикаляйки кметовете на съседните населени места. Превръщането на плодородната земя в Равно поле в транзитен пункт за опасни процеси не е просто управленска грешка, а престъпно безхаберие, което ще остави траен отпечатък върху бъдещето на целия Софийски регион.