В публичното пространство днес разследващият сайт BIRD отново взриви ефира и в окото на „Свободния канал“ избухна новина, която определено ще пренареди пластовете на българския политически живот и повдигна най-тежкия въпрос в съвременната ни история: предстои ли санкционирането на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов по глобалния закон „Магнитски“ от страна на Съединените щати. Поводът за тази вълна от анализи, коментари и напрежение не е поредната непотвърдена политическа спекулация или вътрешнопартиен компромат, а развитието на реално съдебно производство зад Океана, което неочаквано освети документи с изключителна институционална тежест. В центъра на събитията стои делото Bojkov v. Smith et al., заведено във Федералния окръжен съд за окръг Колумбия под номер 1:25-cv-03617 от хазартния бизнесмен Васил Божков срещу Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ, позната като OFAC, и нейния директор Брадли Смит. Това дело по Закона за административното производство, разглеждано от федералния съдия Пол Фридман, първоначално имаше за цел да атакува законосъобразността на наложените на Божков санкции, но в хода на процесуалната защита американското правителство депозира материали, които директно и поименно въвличат бившия български министър-председател в мащабна корупционна схема.

Разследващият сайт BIRD пръв освети съдържанието на внесените в края на юли и първата половина на август 2026 година процесуални книжа, в които фигурира официален административен запис на американското правителство. Според изнесената документация името на Бойко Борисов се споменава десетки пъти в контекста на системни финансови потоци и политическо покровителство. Докато в първоначалното решение за налагане на санкции на Божков от юни 2021 година Вашингтон лаконично говореше за подкупи към действащ политически лидер без конкретно назоваване, настоящата съдебна фактология показва качествено нова фаза. В съдебния меморандум на американската администрация се посочва, че са установени регулярни плащания от страна на хазартния оператор към Борисов и неговия бивш финансов министър Владислав Горанов в замяна на законодателен чадър и преференциално държавно отношение. Според цитираните от BIRD пасажи, доказателствената база описва схема, при която за периода между 2017 и 2019 година са били изплатени приблизително 45 милиона евро, представляващи около 20 на сто от нетната печалба на лотарийния бизнес. Дори се твърди, че този дял е бил лично дефиниран на най-високо държавно равнище, като в материалите фигурират констатации за директно търсене на контакт и оказване на натиск при спиране на паричните потоци в края на 2019 година.

Тази нова фактология неизбежно отключи скандални хипотези за това какво всъщност знае американската администрация и докъде се простират нейните оперативни и разузнавателни данни. Най-сериозният правен и логически парадокс, който анализаторите в „Свободния канал“ поставят, е фундаменталният въпрос защо Горанов бе санкциониран по „Магнитски“ още през февруари 2023 година, а Борисов остана извън публичния санкционен списък. В официалните мотиви на Министерството на финансите на САЩ за Горанов изрично бе записано, че той е участвал в корупционна схема, довела до изплащането на десетки милиони евро на длъжностни лица и до загуба за българския бюджет в размер на близо 600 милиона лева от спестени такси в хазарта. Ако днес съдебният запис на OFAC във Вашингтон третира Борисов и Горанов като взаимносвързани получатели на тези средства, юридическата хипотеза за санкционирането на партийния лидер по силата на президентски указ 13818 става напълно легитимна. Американското законодателство не изисква влязла в сила присъда от местен съд, за да блокира авоари и наложи визови забрани. Международната практика показва десетки примери, включително спрямо действащи висши фигури и бивши държавни глави в Латинска Америка и Източна Европа, при които изпълнителната власт във Вашингтон действа на база собствени административни и разузнавателни стандарти.

Въпреки натрупването на тези уличаващи елементи, юридическият и геополитически анализ налага изключително хладнокръвно разграничаване между различните нива на реалност. Процесуалният меморандум на OFAC по делото на Божков е официална позиция на американското правителство, но сам по себе си той представлява защита на вече наложен административен акт, а не ново решение за налагане на санкции. Докато в официалните регистри на Службата за контрол на чуждестранните активи липсва нарочен акт за Борисов, всяко твърдение, че санкцията е сигурна или неизбежна, остава в сферата на прогнозите. В американската правна система подобни процеси се развиват бавно, като голяма част от доказателствата остават засекретени в специални приложения, достъпни само за съдията, с цел защита на оперативни източници, методи и евентуални паралелни разследвания. Фактът, че определени пасажи са заличени от публичната версия, доказва единствено тяхната висока чувствителност, но не дава автоматичен отговор дали срещу лидера на ГЕРБ тече активна процедура по квалификация.

Разследването показва и друг възможен сценарий, който почива на външнополитическата дискреция на САЩ. Санкционният режим по „Магнитски“ не е автоматизиран съдебен механизъм, а мощен инструмент на външната политика и националната сигурност, прилаган съобразно стратегическите приоритети на Белия дом и Държавния департамент. В условията на геополитическо напрежение в Черноморския регион, конфликти в Източна Европа и крехък вътрешнополитически баланс в България, Вашингтон традиционно претегля не само чисто правните основания, но и по-широкия контекст на сигурността и стабилността в региона. Това обяснява защо американската администрация може с години да разполага с детайлна фактология за корупционни практики, без непременно да пристъпва към публични санкции срещу ключови партийни лидери, запазвайки информацията като инструмент за институционален натиск или изчаквайки цялостно окомплектоване на международните доказателства.

От друга страна, контрастът с действията на българските институции остава поразителен. През декември 2023 година Софийската градска прокуратура прекрати наказателното производство срещу Борисов, Горанов и Севделина Арнаудова по твърденията на Божков за изнудване с аргумента, че не са събрани категорични доказателства за упражнена принуда или престъпен състав. Анализите на неправителствени организации като Антикорупционния фонд обаче подчертаха, че българското разследване е пренебрегнало съществени масиви от данни, включително свидетелски показания за финансови трансфери, срещи и протоколи от заседания на Държавната комисия по хазарта. Самият Борисов категорично отрече изнесеното в американските документи, определяйки го като абсолютна лъжа и политическа пропаганда, използвана от опозицията за дестабилизация. Същевременно от партията му подчертаха, че документите във Вашингтон отразяват позиции на страни по административен спор, а не съдебна присъда.

Правният спор в американския съд има и друг скандален нюанс, свързан със защитната теза на самия Божков. Бизнесменът пледира, че не може да бъде третиран като корумпиращ субект, тъй като плащанията са били извършвани под системен натиск и заплахи за ликвидиране на бизнеса му, което по същество го поставя в позицията на жертва на изнудване, а не на активен подкупващ. Американското правителство обаче категорично отхвърля тази логика, аргументирайки се, че предоставянето на милиони евро на висши държавни служители в замяна на регулаторен комфорт и данъчни привилегии покрива стандартите за корупция независимо от мотивите. По този начин, в стремежа си да обори санкциите срещу себе си, Божков практически предостави и валидира в американския съдебен регистър хронологията на целия механизъм, поставяйки бившите управляващи във фокуса на международния интерес.

Към настоящия момент развитието на делото във Вашингтон създава ситуация, в която границата между вътрешнополитически скандал и международен правен казус е напълно заличена. Информационното поле, огласено от „Свободния канал“ и подкрепено от разкритията на независими журналистически източници, поставя институциите пред въпроси, чието игнориране става все по-трудно. Въпреки че американските власти не са публикували окончателно решение за разширяване на санкционния списък, съдебният масив вече съществува като необорим институционален документ. Той показва, че американската държава разглежда историята около хазартния сектор като мащабна корупционна практика на най-високо ниво, а развръзката по делото на съдия Фридман може да се окаже решаващият фактор, който ще определи дали политическата съдба на Борисов ще бъде белязана от най-тежката международна санкция.

Материалът стъпва върху публичните съдебни регистри на Федералния окръжен съд за окръг Колумбия по делото Bojkov v. Smith et al. (№ 1:25-cv-03617), достъпни през платформите Justia и Docket Nexus, както и върху официалните санкционни актове и мотиви на американското Министерство на финансите и OFAC от юни 2021 г. и февруари 2023 г. Фактологичната база се допълва от разследванията на сайта BIRD относно внесения административен запис от 31 юли 2026 г., анализите на Антикорупционния фонд върху прекратеното разследване на българската прокуратура, публикации на „Капитал“/KInsights, както и медийното отразяване от БТА, БНР, Deutsche Welle, Mediapool и „Свободна Европа“, съдържащо позициите на замесените страни.