Българският политически живот има едно невероятно свойство – той никога не разочарова в способността си да превърне всяко събитие в грандиозен карнавал на моралното превъзходство, съчетан с дълбока интелектуална мъка и неописуема доза селска хитрост. Когато на хоризонта се зададат поредните избори, този път за държавен глава, и за кандидат бъде издигнат Андрей Гюров, машината за производство на сапунени мехури заработва на максимални обороти. Това не е просто кампания, това е свещенодействие, по време на което цялата прогресивна общественост се мобилизира да обясни на неблагодарния народ защо банковият чиновник с вид на препариран счетоводител от провинциален клон всъщност е съвременният Васил Левски, но с по-добър английски и безупречна кредитна история.

Още в първите дни след официалното обявяване на кандидатурата жълтопаветният елит изпада в състояние на колективен транс. Появяват се дълги, напоителни статуси във Фейсбук, писани от хора, които пият само био овесено мляко и наричат кюфтето „веган протеиново топче“. В тези текстове се леят сложни съставни изречения, съдържащи думи като „институционалност“, „евроатлантически консенсус“, „модерен консерватизъм“ и „депутинизация на президентската институция“. Всички са единодушни – най-после имаме кандидат, който няма да ходи по села и паланки да яде кебапчета с хората, а ще стои строго пред флипчарт и ще чертае макроикономически графики.

Кампанията, естествено, не може да започне от някое обикновено студио. Тя трябва да мине през строгата филтрация на правилните, независими и изключително морални дигитални платформи. Първата задължителна спирка е бутиковият проект „Извън ефир“. Там водещият посреща кандидата с поглед, в който се чете неподправено благоговение, каквото средновековен монах би отправил към парче от Светия кръст. Интервюто продължава три часа и половина. Задаваните въпроси са безпощадно критични в стил: „Господин Гюров, кажете ни честно, как издържате да сте толкова интелигентен в тази агресивна среда?“ и „Не смятате ли, че вашата скромност всъщност вреди на кампанията, тъй като народът не е свикнал на такъв аристократизъм?“. В студиото няма място за теми като цената на тока, инфлацията или факта, че избирателите едва свързват двата края. Говори се за върховенството на правото, за дигиталния преход и за това как институциите трябва да излъчват усещане за спокоен виенски салон. В края на предаването водещият едва сдържа сълзите си от умиление и призовава зрителите да дарят по пет лева в Пейтриън, за да може независимата журналистика да продължи да громи мракобесието.

Следващата стъпка е навлизането в територията на популярните ютюбъри. Любо Жечев посвещава специално петдесетминутно видео разследване на новата президентска двойка на Йлияна Йотова. С характерната си усмивка и динамичен монтаж с бързи преходи и звукови ефекти, той обявява, че е намерил грандиозна схема. В продължение на половин час той разглежда извлечения, търговски регистри и стари публикации във форуми, за да стигне до сензационния извод: мъжът на кандидатът срещу Гюров – Йотова е сипал бензин без фактура през 2011 година, но това бледнее пред факта, че опонентите на Гюров всъщност са част от международен заговор с руски криптопирамиди. Клипът събира хиляди лайкове, а в коментарите се разразява класическата гражданска война между хора, които вярват, че земята е плоска, и такива, които вярват, че съдебната реформа ще им плати сметката за парно.

Уикендът настъпва и идва ред на класическата телевизионна артилерия. В събота следобед Лора Крумова посреща кандидата с леко наклонена глава, излъчваща дълбока, екзистенциална загриженост. Тя поема дълбоко въздух, намества очилата си и пита с драматичен шепот: „Господин Гюров, българите се страхуват. Те се будят нощем с въпроса – ще има ли кой да пази границите на разума, или тъмните сили отново ще превземат „Дондуков“ 2? Кажете ми, вие лично плакахте ли, когато видяхте последното социологическо проучване?“. Кандидатът отговаря със сложен десетминутен монолог за ликвидността на банковия сектор и значението на втория стълб на пенсионното осигуряване, при което половината зрители пред телевизорите кротко заспиват с дистанционното в ръка, а другата половина превключват на турски сериал.

В неделя следобед щафетата се поема от Светослав Иванов в предаването „120 минути“. Той открива блока с дълъг увод за глобалното затопляне, кризата на демокрацията в Латинска Америка и разпада на ценностите след падането на Берлинската стена. След това се обръща към госта, прави характерната пауза, премигва бавно и измъмря с кадифен глас: „И тук идва големият въпрос, който всички ние премълчаваме. В свят на алгоритми, популизъм и разбити илюзии, възможно ли е един технократ да намери пътя към сърцето на обикновения човек, или сме обречени да се въртим в спиралата на собствените си страхове?“. Докато кандидатът обяснява своята визия, на екрана вървят кадри от архивни събития, а водещият кима дълбокомислено, сякаш току-що е чул формулата за безсмъртието.

Междувременно в медийното пространство се активират тежките анализаторски калибри. Професор Георги Лозанов се появява последователно във всички възможни сутрешни блокове, облечен с неизменната си елегантна папионка. С премерен, академичен тон той обяснява, че кандидатурата на Гюров всъщност не е политически акт, а естетическа революция. Според него въпросът не е кой какви политики предлага, а в стила и вкуса. „Ние сме изправени пред фундаментален културен избор между европейския барок и балканския ориентализъм. Гюров носи със себе си визуалния код на модерността, докато неговите опоненти излъчват постсъветска носталгия и естетически регрес“, обобщава професорът, оставяйки водещите в студиото да мигат на парцали и да се чудят дали току-що са говорили за държавен глава или за изложба на абстрактно изкуство.

В същото време на фронта на историческата памет се разразява истинска буря. Иво Инджев публикува в личния си блог поредица от шестнайсет части, в които вади строго секретни, току-що разсекретени архивни документи, писани на пишеща машина „Марица“ през 1978 година. От тях става ясно, че опонентката Илияна Йотова всъщност е преминала специален курс по идеологическа диверсия в подземията на Кремъл, където лично е обучавана как да произнася думите „мир“ и „неутралитет“ с хипнотичен руски акцент. Текстът съдържа множество удивителни знаци, препратки към царска Русия и категоричното заключение, че ако Гюров не спечели с пълно мнозинство, Червеният площад ще бъде преместен директно пред Народния театър още следващия вторник.

Цялата тази медийна канонада се допълва от дежурните политолози и социолози, които денонощно чертаят графики с измислени данни. Те обясняват по радиото, че макар социологията да дава осем процента подкрепа за кандидата, „скритият вот на умните и красивите“ е поне шейсет и пет процента, просто хората са толкова заети да работят в колцентрове и да пишат код за чуждестранни клиенти, че нямат време да вдигат на анкетьорите. Според експертите имало „дълбинен вълнообразен тренд“, който показвал, че нацията копнее за президент, който не повишава тон, не се кара с правителството и говори предимно в цифри след десетичната запетая.

В социалните мрежи се появяват специално организирани флашмобове, в които млади хора с дизайнерски очила раздават брошури с цитати от европейски директиви на бабите по пазарите. Бабите ги гледат със смесица от състрадание и уплаха, стискайки здраво торбите с праз, докато младежите ентусиазирано им обясняват ползите от декарбонизацията на президентската администрация и как новият държавен глава ще инсталира соларни панели на покрива на вила „Калина“.

Кампанията навлиза във финалната си фаза с голям концерт пред НДК, където свирят няколко алтернативни инди рок групи, чиито песни никой в държавата не знае. На сцената излизат известни писатели, инфлуенсъри и защитници на правата на свободно пуснатите домашни любимци. Всички те държат пламенни речи за това как светлината най-после ще победи мрака, стига само избирателят да отиде до машината и да натисне правилното копче. Говори се за цивилизационен избор, за исторически момент и за последен шанс България да остане на картата на свободния свят.

И така, в този безкраен поток от кухи фрази, политкоректен патос, морално самодоволство и пълна откъснатост от реалността, кампанията бавно се търкаля към своя неизбежен финал. Накрая, когато изборният ден отмине и резултатите покажат смазващата победа на поредния банален популист, целият този шумен щаб ще се събере в ефира на някоя бутикова телевизия, за да обяви с дълбока тъга, че народът за пореден път се е оказал недостоен за своите гениални лидери, но битката за ценностите продължава, особено ако има нови грантове за следващия сезон.