Смили се над обществената поръчка: Как Община Велинград раздава милиони по Плана за възстановяване с мерки, скроени по мярка на предварително избрани играчи

Има едни обществени поръчки, които се раждат в тишината на общинските кабинети с толкова специфични технически изисквания, че човек остава с впечатленията, че документацията не се пише от инженери, а от ясновидци, знаещи предварително имената на победителите. В дъното на една такава поредна финансова драма изплува Община Велинград, където Агенцията за държавна финансова инспекция влиза не като гост, а като хирург, за да размрази скандални пороци при разпределението на европейски средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Става дума за милиони левове под формата на инженеринг – проектиране, авторски надзор и строително-монтажни работи, които вместо да отключат пазарна конкуренция, са били плътно капсуловани в тесни рамки. Като юрист, който прекалено дълго е разглобявал параграфите на Закона за обществените поръчки, и като журналист, който отказва да преглъща чиновническия език на оправданията, виждам класически пример за това как държавният ресурс се превръща в частна баница, докато зрителите на свободният информационен канал наблюдават поредния фарс на местната власт.

Инспекцията, чиито официални констатации са облечени в констативни протоколи и актове от май и юни 2026 година, разкрива обезпокоителна картина на административен произволен подход. В центъра на скандала е обществена поръчка с предмет обновяване на сграден фонд и инфраструктура, финансирана по механизма NextGenerationEU. Вместо да оставят пазарът да се изкаже чрез свободни ценови предложения и реална конкуренция между икономическите оператори, от общинското ръководство начело със заместник-кмета решават да поставят твърди прогнозни максимални стойности за всяка отделна дейност в рамките на инженеринга. На пръв поглед за непосветения читател това може да изглежда като стриктно финансово планиране и бюджетна дисциплина, но в същността си по наказателноправна и административна логика това представлява изкуствено стесняване на кръга от потенциални кандидати. Когато администрацията предварително фиксира тавани на съставните елементи на един комплексен договор, тя грубо нарушава чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки, които изискват равнопоставеност, недопускане на дискриминация и насърчаване на конкуренцията.

Тази законова архитектура не е създадена случайно или от юридическа наивност, а за да се защити обществен интерес, който в този конкретен казус очевидно е бил поставен на заден план пред тясноспецифични корпоративни или политически апетити. Когато един потенциален строител или проектант види предварително наложени калъпи, които не отговарят на реалната динамика на пазара на суровини и труд, той просто се оттегля, оставяйки терена разчистен за онзи, който предварително знае как да се вмести в тези изкуствени рамки. В своите писмени възражения и обяснения, депозирани от кметския екип с изходен номер от месец март 2026 година, администрацията отчаяно се опитва да защити действията си с техническа и икономическа сложност на обекта, както и с изискванията на националните програми. Но тези оправдания издържат толкова, колкото къща от карти пред ураган. Финансовите инспектори категорично отхвърлят защитната теза, защото законът е категоричен: нито една община няма право да налага административни бариери под предтекст на висока сложност, ако тези бариери на практика изключват способни и конкурентоспособни фирми от състезанието.

В резултат на тези системни пороци върху отговорните лица вече са съставени конкретни административни актове, сред които изпъкват АУАН № 11-01-441 и АУАН № 11-01-442 от 12 май 2026 година, издадени директно срещу заместник-кмета на общината като пряко отговорно длъжностно лице. Тези актове не са просто сухи административни книжа, а тежки юридически маркери за това как публичната власт се упражнява в разрез с нормативния ред. Като юрист виждам как оттук нататък пътят към наказателните постановления е открит, а съдебните залѝ ще трябва да решават дали местните управници са действали в услуга на обществения интерес или в интерес на предварително начертани сценарии. Въпросът далеч надхвърля рамките на едно обикновено нарушение на ЗОП, защото става дума за средства, които идват от европейските фондове за солидарност и които трябва да възстановяват инфраструктурата ни, а не да пълнят джобовете на приближени към властта изпълнители.

Читателите на свободният информационен канал знаят много добре, че подобни схеми рядко остават изолирани инциденти, а по-скоро представляват добре смазана машина за усвояване на бюджетни ресурси. Когато държавната финансова инспекция излезе с толкова категорични изводи, това означава, че контролните органи са стигнали до костното ядро на проблема, където документалните следи водят към неизбежна отговорност. Община Велинград сега дължи на своите граждани не празни политически декларации и оправдания за сложни проекти, а пълна прозрачност защо са били наложени тези ограничения и кой точно печели от факта, че конкуренцията е била удушена още преди да е започнало самото състезание. Докато прокуратурата и съответните институции разплитат нишките на това административно безобразие, остава горчивото усещане, че за пореден път европейските милиони у нас се третират не като шанс за истинска модернизация, а като лесна плячка за вътрешни пазарни игри.

Зад кулисите на обществената поръчка: Скритите пороци и преките финансови зависимости

Ако човек се зачете внимателно в документите от финансовата инспекция, които разбуниха духовете около Община Велинград, става ясно, че огласените дотук констатирани нарушения са само видимата част на айсберга. Зад сухите юридически формулировки на АДФИ се крие скандална хронология на целенасочено манипулиране на пазарната среда, която заслужава дълбок прокурорски анализ. На първо място, при разглеждане на тръжната документация излиза наяве шокиращ факт: прогнозната стойност на отделните видове работи – проектиране, авторски надзор и строителство – е била разпределена по такъв начин, че реално е изключвала малки и средни регионални фирми, принуждавайки ги да се сдружават или направо да отпаднат в полза на предварително подготвени консорциуми с монополни позиции. Този подход не просто нарушава духа на европейските директиви за прозрачност, но буди сериозни съмнения за наличието на предварително съгласувани параметри между общински служители и бъдещи изпълнители, което по своята същност покрива класическите белези на корупционна схема при разпределението на евросредства. Още по-тревожен е фактът, че ръководството на общината е било предупреждавано от вътрешни експерти още преди пускането на поръчката, че залагането на подобни фиксирани тавани е правно уязвимо и ще доведе до обжалвания и санкции, но тези предупреждения са били демонстративно игнорирани с административно мълчание. Този управленски цинизъм показва, че за заемащите властови позиции общественият ресурс се третира като лична вотна банка, а не като общо блага на данъкоплатците. Когато се стигне до въпроса кой точно ще понесе финансовата тежест от наложените корекции и глоби, става ясно, че сметката няма да бъде платена от заместник-кмета или от отговорните чиновници, подписали скандалните решения, а отново от обикновените граждани чрез намален обем на инвестициите или чрез бъдещи общински дългове. Тези факти доказват, че административният произвол в местната власт не е изолиран гаф, а системен порочен модел, който продължава да източва доверието в институциите и да компрометира усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост.