Слънцето над Слънчев бряг през август 2005 година не предвещаваше нищо необичайно, освен задушната мараня, която тегнеше над черноморското крайбрежие. В „Мултиплейс“ музиката пулсираше със затихващия ритъм на лятото, а в центъра на вниманието, както винаги, беше той – Георги Илиев. Човекът, който бе наследил една престъпна империя от пепелта на прехода, изглеждаше недосегаем. Но...
