Когато слънцето започне бавно да се спуска зад облините на Котленската планина, светлината придобива особен, кехлибарен оттенък. Тя не просто осветява Жеравна, тя я облива, сякаш се опитва да разкрие всяка нишка от дърворезбите по старите стрехи и всяка пукнатина в камъка на калдъръмените улички. Тук въздухът мирише на борова смола, на изсъхнала трева и...
