Ето го пак – онзи другият, който се представя за мен. Седи в ъгъла на паметта ми, разгърнал пожълтелите страници на „Мравки и богове“ и се подсмихва под мустак. „Ти ли си?“ – пита ме той. – „Ти ли си онзи, който вярваше, че думите могат да събарят стени? Ти ли си този, който мислеше,...
