Когато първите лъчи на слънцето прорежат хладното утринно небе над някое българско градче, въздухът често се изпълва с един специфичен, едва доловим аромат. Този аромат не е на парфюм, нито на тежък индустриален дим. Това е дъхът на ферментирало зърно, на препечена захар и на тиха носталгия. Това е дъхът на бозата – напитката, която...
