Брюкселските технократи нанесоха нов, изненадващ удар по енергетиката, като превърнаха вятърните паркове в поредната златна мина за избрани фирми и истински кошмар за крайния потребител. С чисто новия Регламент 2026/718 Европейският съюз на практика забранява на държавите да купуват най-евтините и ефективни технологии, ако те не отговарят на драконовски правила за „екодизайн“. Вече не е важно колко ток ще произведе една турбина или колко ще струва той на обикновения човек – важното е нейните лопатки да могат да се разградят по сложни и скъпи схеми, които в момента съществуват предимно на хартия и в лабораториите. Така наречената „кръгова икономика“ навлиза с гръм и трясък, но цената за този зелен лукс ще бъде платена директно от нашите сметки за ток.

Голямата въпросителна е защо Брюксел е взел на мушка точно вятърната енергия, докато удобно си затваря очите за планините от токсични соларни панели, които също никой не знае как да рециклира ефективно. Този селективен лов на вещици оставя усещането за лобистки натиск, при който едни технологии се натоварват с непосилни разходи, а други получават безплатен пропуск за пазара. Още по-абсурдно е изискването производителите да използват методи за рециклиране, които все още не са доказани в реалния живот. На практика ЕС принуждава бизнеса да играе хазарт с милиарди евро, залагайки на технологии в „тестова фаза“, които след десетилетие могат да се окажат по-вредни за природата от сегашните материали.

Зад лъскавите фрази за „индустрия с нулеви емисии“ се крие бруталната реалност на ценовия шок. Отказът от критерия за най-ниска цена при обществените поръчки е директна покана за разхищение на публични средства. Когато чиновниците започнат да оценяват проекти по субективни екологични показатели, вратата за корупция и нагласени търгове се отваря широко. В същото време се предвиждат и вратички за „изостанали региони“, което е дипломатичен начин да се каже, че правилата ще важат за едни, а за други ще има изключения под масата. Докато Европа се опитва да спаси планетата с бюрократични хватки, тя рискува да загуби икономическата си почва под краката, превръщайки вятъра в лукс, който скоро няма да можем да си позволим.