Пловдив е древен. Пловдив е вечен. Пловдив е градът на тепетата, на бохемите и на едно езеро, което има по-чувствителна кожа от шведска принцеса.

Говорим за Пеещите фонтани. Онова водно чудо, което през 2014 г. ни беше обещано като „Пловдивския Дубай“. Само дето в Дубай пясъкът си стои в пустинята, а в Пловдив парите потъват в бетона по-бързо, отколкото леден коктейл в гърлото на общинар през юли.

Нека разгърнем счетоводната книга на това водно безумие, защото цифрите пеят по-силно от самите фонтани.

През 2014 г. започнахме ударно. 2,2 милиона лева за реконструкция. Чисто ново корито, дюзи, които плюят вода на 20 метра височина, музика, светлини – изобщо, Лас Вегас пасти да яде. Проектът беше част от една по-голяма сума от 8 милиона, колкото струваше цялата градина. Народът се радва, децата тичат, кметът реже ленти, а водата плиска с надежда.

Обаче, както казва народът, „трай коньо за зелена трева“. Оказа се, че нашето езеро е със специален характер. Само година след откриването, през 2016 г., разбрахме, че поддръжката му струва по 350 лева на ден. Всеки божи ден. Това са 260 000 лева за две години, за да може някой да обира листата и да сипва хлор. За тези пари водата не просто трябваше да е чиста, тя трябваше да е лековита, да изправя гърбици и да връща косата на плешивите.

Но истинската любовна история започна през 2018 г. Тогава хидроизолацията – тази митична субстанция, която явно в България се прави от захарен памук и добри пожелания – реши, че ще се предава. Три години след ремонта за милиони, езерото протече. Вероятно от мъка по изхарчените пари. Последваха „скромни“ порции от 150 000 лв. за кърпене и още 217 000 лв. за нова поддръжка.

И ето ни в светлото бъдеще – 2025 година. Тук вече става страшно. Общината реши, че е време за нов „спектакъл“. Обявена е поръчка за 566 000 лева за нов ремонт на хидроизолацията. Половин милион, за да намажат дъното с малко по-скъп грунд. Явно старата изолация е била от вестници, залепени с плюнка.

Но понеже сме ларж, само месец по-късно се пуска още една поръчка – за 729 000 лева. За нова мултимедия, проектори и „дюза за водна мъгла“. Защото старата мултимедия вероятно е била на дискети, а проекторът е работил със свещи.

Равносметката?

Над 4,1 милиона лева публични пари.

За десет години тези фонтани погълнаха сума, с която можеше да се построят три детски градини или да се асфалтират половин дузина квартални улици, по които сега хората си трошат колите.

В Пловдив вече имаме нова мерна единица за време – „един ремонт на хидроизолацията“. Това трае около три години и струва колкото малък мезонет в Париж.

Изумително е инженерното мислене тук. Ако построиш къща и тя протече след три години, ще пребиеш майстора. Ако построиш фонтани за 2 милиона и те протекат, общината ти дава още 2 милиона, за да ги „обновиш“. Това не е корупция, това е метафизика. Това е изкуството да превръщаш твърдата валута в течна форма, която се изпарява пред очите на данъкоплатеца.

Най-голямата ирония е, че фонтаните наистина „пеят“. Но не пеят класика или поп. Те пеят една безкрайна, мазна чалга, в която припевът винаги е един и същ: „Дай още малко пари, че изолацията пак се обели“.

А ние, пловдивчани, стоим отстрани, гледаме водната мъгла за 700 хиляди лева и се радваме. Защото е красиво. А както е казал поетът – красотата ще спаси света.

Само дето в нашия случай, красотата първо ще ни фалира.

Айде, „густо, майна“, пийте една студена вода от фонтаните. Поне е платена прескъпо.

Веселин Стаменов

www.sik.bg свободен информационен канал