В България „зеленият преход“ често се превръща в параван за мащабни схеми за обсебване на общински ресурси, но случаят в Сухиндол прекрачва границите дори на най-песимистичните очаквания. Под егидата на „националния интерес“ и призивите за енергийна независимост, там се подготвя изграждането на най-големия фотоволтаичен парк на Балканите. Проектът с мощност 500 мегавата обаче не е триумф на технологиите, а на институционалния чадър и административната арогантност. На карта е заложено бъдещето на близо 10 000 декара общинска земя – ресурс, който местната власт е готова да размени за няколко сметки за ток и заплатата на един музеен работник.

Икономическата рамка на сделката между Община Сухиндол и инвеститора „Уаби Саби Алфа“ ООД напомня на колониален договор от миналия век. Срещу правото да оперира върху 41% от пасищата и 11% от земеделските земи на общината за период от 36 години, частното дружество предлага пакет от „социални придобивки“, чиято стойност е обидно ниска на фона на обявената инвестиция от 450 млн. евро. Подмяна на уличното осветление, частично плащане на тока на шест обществени сгради и издръжка на местния футболен клуб са ангажименти, които прилягат на дребен спонсор, а не на енергиен гигант. Анализът на свободния информационен канал показва, че подобен мащабен проект ще генерира милиони печалба годишно, докато общината ще остане със застроени пасища и символична рента, маскирана като благотворителност.

Юридическото оправдание за този „кон за кокошка“ е не по-малко скандално. Публичната общинска собственост, която по Конституция принадлежи на гражданите, се управлява от общините с една основна цел – да служи на местната общност. За да заобиколят изискванията за публичен търг или конкурс, които законът налага при отдаване под наем на такива земи за срок над 10 години, кметът Пламен Чернев и Общинският съвет прибягват до правна гимнастика. Те се опитват да променят статута на земята в частна общинска собственост, за да я предоставят директно на инвеститора. Тази практика не само заобикаля духа на закона, но и създава опасен прецедент, при който общинската земя престава да бъде общо благо и се превръща в разменна монета за политически и корпоративни интереси.

Ролята на РИОСВ – Велико Търново в този процес е пример за това как контролните органи могат да се превърнат в съучастници. Директорът на инспекцията Станислав Станчев одобри инвестиционното намерение въпреки унищожителните критики на независими експерти и биолози. Документирано е, че по време на заседанията на експертния съвет представители на инвеститора са се държали като господари – прекъсвали са изказвания, използвали са обиди и дори са филмирали присъстващите в опит за психологически натиск. Фактът, че директорът е допуснал такова поведение и е игнорирал липсата на защитени видове в екологичния доклад, представен от фирмата, говори за всичко друго, но не и за безпристрастност. Аргументът за „важни държавни интереси“ звучи кухо, когато в същото време се нарушава европейската директива, изискваща ВЕИ парковете да се градят приоритетно върху изкуствени площи, а не върху жива природа.

Докато институциите бързат да разчистят пътя на „Уаби Саби Алфа“, гражданите, които се осмеляват да се противопоставят, биват подложени на класическа административна репресия. Сдружението „Ти решаваш“ се превърна в мишена на координирана атака веднага щом започна да задава неудобни въпроси. Случаят с Иван Карагьозов е показателен – в рамките на няколко месеца той е засипан от проверки от НАП, Инспекцията по труда и Агенция „Митници“. Подобна съдба спохожда и други активисти. Това не е просто съвпадение, а целенасочена стратегия за сплашване, целяща да парализира гражданското общество и да изпрати ясно послание: в Сухиндол съпротивата е скъпо начинание. Използването на държавните институции като бухалка срещу недоволните е симптом на дълбока ерозия на демокрацията на местно ниво.

Самият кмет Пламен Чернев, който управлява общината вече пети мандат, проявява необичайна креативност в защитата на проекта. В жалбата си пред Върховния административен съд той стига дотам да твърди, че мотивите на първоинстанционния съд, спрял проекта, са „генерирани от изкуствен интелект“. Този опит за дискредитиране на съдебната власт показва докъде е готова да стигне местната администрация, за да защити сделката. Чернев удобно пропуска факта, че за времето на неговото управление населението на Сухиндол е намаляло с близо една трета. Обещанията за просперитет звучат нелепо на фона на демографската катастрофа, която соларният парк няма да спре, а по-скоро ще ускори, унищожавайки поминъка на животновъдите и превръщайки региона в индустриална пустиня от стъкло и силиций.

Екологичната цена на проекта също е игнорирана с лека ръка. Около 700 декара гори и храсти вече са изсечени нерегламентирано под претекст за „почистване“, за което тече разследване на прокуратурата. Проектът предвижда урбанизиране на територии, които са жизненоважни за биоразнообразието в Предбалкана. Унищожаването на пасищата не само ще изгони защитени видове, но и ще нанесе фатален удар върху местното селско стопанство. „Зелената“ енергия в този случай се оказва кафява от корупция и сива от бетон, а нейната цена ще бъде платена от следващите поколения жители на Сухиндол.

Върховният административен съд допусна предварително изпълнение на проекта, което е огромен удар за гражданската инициатива. Това решение позволява на инвеститора да започне строителство, преди съдът да се е произнесъл окончателно по законосъобразността на процедурите. В правова държава това би било изключение, но в реалността на Сухиндол изглежда като поредното парче от пъзела на институционалния чадър. Свободният информационен канал ще продължи да настоява за отговори на въпроса кой стои зад „Уаби Саби Алфа“ и защо държавата е толкова щедра с чуждата – нашата – земя.

Случаят в Сухиндол не е просто местен конфликт за земя. Той е огледало на порочния модел на българския преход, в който ресурсите се разпределят на тъмно, законите се четат избирателно, а хората са само статисти в собствената си община. Когато една администрация започне да проверява доходите и трудовите договори на тези, които искат чист въздух и запазена земя, тя спира да бъде легитимна. Битката на „Ти решаваш“ днес е битка за смисъла на местното самоуправление и за правото на гражданите да казват „не“ на сделки, които залагат бъдещето им за цената на един осветителен стълб.