Седя на разкривения стол в кухнята, часовникът на стената трака като спукан цилиндър, а по радиото пак бълват същата застояла помия. Навън кучетата лаят по сянката на боклукчийския камион, мухите умират върху мазния вестник, а в политическия бардак на сцената избутват двама нови клоуни с изгладени костюми под наем.

Единият е Гюров. Банкерчето с чистите ризи, дето го изритаха от БНБ, защото забравил какви фирми върти. Гледам го на екрана и се чудя: как по дяволите такъв тип ще управлява цяла банда от десет милиона гладни кучета, като не може да си подреди собствените хартийки в чекмеджето? Сега го гласят за „независим“ спасител на нацията. Инициативни комитети, граждански квоти, ала-бала. Всички знаят от чий джоб стърчи кончето на куклата, но им трябва параван, за да не смърди чак толкова на партийна манджа. А той стои, бави се, гледа си върховете на обувките и чака знак от небето. Наричат го „стратегия“. Аз го наричам просто страх – страхът на пионка, която знае, че залогът е за истински пари, а в джоба си няма дори жетон за тоалетната.

До него са лепнали другото момче – ченгето Кандев. Главният секретар, екранният юнак, борецът за справедливост в TikTok. Направи две-три шумни акции с камери за вечерните новини, наби малко селяни в Струмяни, хвърли си оставката като оскърбена примадона и хоп – вече е готов за вицепрезидент на републиката. Всички ръкопляскат на полицая, сякаш палките, белезниците и сините буркани някога са направили хляба по-евтин или са научили някое ченге на милост. Двама ортаци от Благоевград се хванали за ръчичка, за да ни спасяват от самите нас.

И за какво е целият тоя евтин цирк? Ония отгоре се хапят за кокала – Борисов пуши пура и хвърля храчки, Горанов обяснява от високата си трибуна кой имал тежест и кой не, а публиката на евтините трибуни пак стои гладна, с празни джобове и чака месия.

Тези двамата няма да спасят абсолютно никого. Те просто искат да седнат в по-меките фотьойли на „Дондуков“, докато на хиподрума препускат същите стари куци коне, а животът на обикновения пияница изтича между пръстите като евтино наливно вино.

Сипвам си още едно, паля смачкания фас и завъртам копчето на радиото. Тишината поне не се опитва да ми продаде спасение за петдесет стотинки.

Никола Вранов

www.sik.bg