Когато европейските милиони за градския транспорт на Пловдив се превръщат в авариен спасителен пояс за държавната статистика, зад кулисите лъсва политически пазарлък за милиони, фалшива дигитализация и управленски импотентност, оставили втория по големина град в заложничество.*
Градският транспорт на Пловдив отдавна не е услуга за гражданите, а добре смазана машина за усвояване на публичен ресурс, политически квоти и грандиозни управленски провали, които днес излизат наяве с пълна сила. Под паническия натиск на държавните срокове и реалната опасност от загуба на европейско финансиране, общинското ръководство се спретна да обяви обществена поръчка за 20 електрически автобуса на стойност 9.85 милиона евро без ДДС. Този внезапен административен ентусиазъм обаче не идва от дългосрочна визия за екологичен и качествен транспорт, а е отчаян опит да се спасят срамно ниските нива на усвояване по програма „Развитие на регионите“, където към днешна дата са разплатени под 10 процента от планираните средства. В продължение на месеци – още от гръмките обещания на кмета Костадин Димитров през юни 2025 година – темата буксуваше в коридорите на общината, докато държавната администрация не натисна спирачките заради заплахата от загуба на 800 милиона евро пред Европейската комисия. Така дългоочакваната реформа се ражда не от управленска мъдрост, а от чисто статистически страх, превръщайки се в поредния скъп ПР експеримент за сметка на пловдивчани, принудени да чакат по спирките автобуси, които се движат по фантомни разписания.
В основата на този парадокс стои общинското предприятие „Екобус“, което вече близо четири години съществува единствено като скъпоструващо параванно дружество без нито една измината линия в полза на гражданите. Създадено в мандата на Здравко Димитров уж с благородната идея да върне обществения транспорт обратно в ръцете на общината, то се превърна в класически пример за управленски импотентност и политически назначения. Дружеството не само че няма собствени превозни средства и паркинг, но в хода на своето съществуване успя дори да загуби лиценза си на превозвач, след като направи кратковременен опит да оперира с нает автобус. Сменяните през годините управители се превърнаха в заложници на постоянните кадрови рокади, а новите амбициозни линии 103 и 104 остават бляскави миражи на хартия. Въпреки това общинското ръководство продължава да настоява, че именно това финансово и организационно сляпо петно ще поеме новите 20 електробуса и зарядната инфраструктура. Експертният въпрос тук звучи повече от зловещо – как структура, която за четири години не успя да изгради административен капацитет и да опази елементарен лиценз, ще управлява милионни активи и ще конкурира или си сътрудничи с частните превозвачи, държещи цялата транспортна мрежа на града в железни ръце.
Още по-скандален е фактът, че докато общината бърза да усвои нови европейски милиони за автобуси, обществеността удобно забравя колосалното финансово кръвопускане от близкото минало, свързано с пълния провал на дигитализацията в градския транспорт. Пловдив натрупа тъжна слава с милиони левове, хвърлени на вятъра за системи, които никога не са заработили нормално. Електронните табла по спирките, заложени още преди десетилетие при управлението на Иван Тотев, се превърнаха в паметници на безхаберието, чиито екрани мълчаха с години, докато местен ученик не създаде собствено неофициално приложение, за да покаже къде всъщност се намират автобусите в реално време. На този фон системата за електронно таксуване, изградена от скандално известната фирма „Тикси“, погълна умопомрачителните около 12 милиона лева или близо 6.14 милиона евро от публичния ресурс, без гражданите някога да видят адекватно работещ продукт. Никой в общинската администрация обаче не смее да даде ясен отговор кой носи персонална, финансова и съдебна отговорност за тези потънали милиони, нито дали са потърсени неустойки от изпълнителите, което превръща всеки нов транспортен проект в потенциален рецидив на старата безнаказаност.
Транспортният хаос в Пловдив не е технически проблем, а пряко следваствие от безпринципни политически пазарлък и разпределение на властови позиции между управляващи и коалиционни партньори. В рамките на настоящия мандат ресорът беше поверен на кадри от формацията „Браво, Пловдив“, зад чиито амбиции прозират интересите на местни бизнес кръгове. Първоначалното назначение на Савина Петкова за заместник-кмет, последвано от скандалната й замяна през есента на 2024 година с Ерол Садъков и настаняването на партийни кадри по ръководните постове в „Екобус“ и ОП „Организация и контрол на транспорта“, показа ясно, че градският транспорт се разглежда не като обществена услуга, а като хранилка за политически квоти. Когато в началото на 2025 година лидерът на ГЕРБ разпореди прекратяване на сътрудничеството заради шумни скандали около контрабандни схеми, засегнали орбитата на формацията, последва незабавно изгонване на кадри и преминаване на „Браво, Пловдив“ в опозиция. Резултатът от този политически разпад беше пълна парализа на сектора, оставил го без стопанин месеци наред.
Липсата на истинска воля за реформи си пролича най-ясно в пълния отказ на местната власт да чуе разумните гласове от гражданското общество. Наскоро внесената подписка от инициативата „Пловдив – град за хората“ предложи конкретен, прагматичен изход от кризата – „Екобус“ да получи право да управлява не само скъпи електробуси, но и конвенционални превозни средства от най-високата екологична категория Евро 6, да се актуализира цялата транспортна схема и общината поетапно да закупи техника, с която самостойно да обслужва градските линии през следващите години. Този разумен план обаче беше хладнокръвно убит в общинския съвет, където плаващото мнозинство от ГЕРБ, „Съединение за Пловдив“, отцепници и съветници от ДПС и АПС удобно се покриха зад колективното „Въздържал се“. Този институционален цинизъм доказа, че статуквото няма никакво намерение да посяга на комфорта на частните превозвачи или да изгражда истинска общинска алтернатива, предпочитайки да се любува на парчевити пиар акции с няколко електробуса, които ще потънат в общия транспортен батак на града, докато милионите от еврофондовете продължават да изтичат в нечии удобни джобове.
Оставете коментар