Скритата афера за 651 милиона лева в българската ядрена енергетика

В сърцето на югоизточна Европа един от най-големите държавни енергийни проекти се превърна в сцена за финансова комбинация от мащаб, който буди сериозни въпроси относно прозрачността и контрола върху публичните ресурси. Когато става дума за изграждането на нови ядрени мощности, международните инвеститори и анализатори обикновено наблюдават геополитическите баланси, доставчиците на технология и схемите за финансиране. В България обаче подготвителната фаза за разширяването на АЕЦ „Козлодуй“ разкри финансова операция, при която пустееща земеделска земя беше временно трансформирана в актив с цената на луксозен градски булевард, генерирайки реални финансови щети за държавното дружество и повдигайки въпроси за отговорността на политическия елит.

Централно място в този казус заема апортната вноска, извършена от държавната ядрена централа в нейното 100% дъщерно дружество „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“. През септември 2025 г. съветът на директорите на АЕЦ „Козлодуй“, ръководен от изпълнителния директор Иван Андреев, взема решение да прехвърли два съседни терена с обща площ от 203 декара в капитала на проектната компания. До този момент въпросните имоти фигурират в счетоводните книги на централата с балансова стойност от едва 415 хиляди лева. В рамките на броени дни обаче, след изготвянето на експертна оценка от три вещи лица, стойността на същите тези 203 декара е определена на астрономическите 651 милиона лева, което се равнява на приблизително 333 милиона евро. Спрямо площта това означава цена от над 3.2 милиона лева на декар, или повече от 1600 евро за квадратен метър земеделска земя край река Дунав.

Одобрението за тази операция идва бързо по веригата на държавното управление. На 12 септември 2025 г. Българският енергиен холдинг, оглавяван тогава от Валентин Николов, дава съгласие за преоценката и апорта, а процедурата е санкционирана и от тогавашния министър на енергетиката от партия ГЕРБ Жечо Станков. На 14 октомври увеличението на капитала е официално вписано в Търговския регистър, като АЕЦ „Козлодуй“ получава 65 112 600 нови акции с номинал от 10 лева всяка, с което записаната инвестиция в дъщерното дружество нараства от 1.82 милиарда на 2.47 милиарда лева.

За да се разбере логиката зад тази мащабна преоценка, е необходимо да се анализира използваната методология. Според публикувания по-късно годишен финансов отчет, едва 20 процента от крайната стойност са формирани въз основа на пазарни аналози. За останалите 80 процента са използвани така нареченият метод на Негели и методът на остатъчната стойност. При тези подходи цената на самата земя се обвързва с планираните бъдещи инвестиции върху нея. В конкретния случай оценителите са заложили очаквана строителна стойност на новите ядрени блокове от 32.4 милиарда лева – цифра, която до този момент не е била официално потвърдена или публично обявена чрез международни търгове. По метода на Негели минималната стойност на терена е изчислена като 5 процента от тази очаквана строителна инвестиция. По този начин държавата сама вдига цената на собствената си земя на базата на капитала, който възнамерява да инвестира в изграждането на ядрената централа.

За да се попълнят останалите 20 процента от оценката чрез пазарни съпоставки, са използвани две сделки със земеделски земи в близкото село Гложене, сключени през август 2025 г. И при двете сделки са регистрирани цени над 3000 лева за квадратен метър. Подробният преглед на историята на тези имоти обаче показва, че те са били придобити от предишните си собственици малко по-рано за значително по-ниски суми, а между участниците в търговските операции съществуват преки и косвени връзки. Въпреки тези индикации за необичайни пазарни условия, сделките са приети от вещите лица като валидни пазарни аналози.

Истинският контекст на тази оперативна маневра проличава при анализа на паралелните намерения на държавното дружество. Двата апуртирани терена рамкират частен имот от 68 декара, собственост на компанията „Интерпром“ с собственик Калоян Теодосиев. Първоначално частният собственик отправя искане за продажба на цена от 214.9 милиона лева. След проведени преговори цената е фиксирана на 98.91 милиона евро, което се равнява на 193.4 милиона лева. Чрез определянето на цена от над 3200 лева на квадратен метър за собствените си имоти чрез апорта, държавната АЕЦ създава официален административен и счетоводен прецедент. След като държавните органи вече са признали и вписали подобна стойност за съседните парцели, отказът да се плати аналогична сума за частния имот става правно и аргументативно труден за защита.

Въпреки че под натиска на общественото внимание и разпоредените проверки сделката за покупката на частната нива от 68 декара в крайна сметка е спряна от Жечо Станков, вече извършеният апорт на държавните 203 декара произвежда тежки финансови и счетоводни последици. За разлика от покупката, която остава на ниво намерение, апортът е вписан и води до директно данъчно задължение. Тъй като разликата между старата балансова стойност от 415 хиляди лева и новата оценка от 651 милиона лева е отчетена като преоценка и призната в неразпределената печалба, АЕЦ „Козлодуй“ регистрира увеличение на данъчния си финансов резултат. В резултат на това държавната централа е принудена да плати реални 65 милиона лева корпоративен данък към бюджета за операция, която не е донесла нито един лев реален паричен приход или оперативна печалба.

Този извънреден данъчен разход се превръща в основната причина за драматичния срив в финансовия резултат на АЕЦ „Козлодуй“ за 2025 г. Нетната печалба на централата за годината се свива до едва 12.7 милиона лева, сравнено с 222 милиона лева за предходната година. В самостоятелния си баланс дружеството вече не притежава имотите, а отчита инвестиция в дъщерното си предприятие на стойност 2.47 милиарда лева, чиято реална възстановимост остава под въпрос.

Реакцията на независимите одитори от международните мрежи Grant Thornton и „Захаринова Нексиа“ е категорична. В своя доклад за годишния финансов отчет на АЕЦ „Козлодуй“ за 2025 г. те издават квалифицирано мнение. Одиторите посочват, че не са им предоставени достатъчно доказателства, за да потвърдят дали оценката от 651 милиона лева съответства на справедливата стойност съгласно Международните стандарти за финансово отчитане. В допълнение те отбелязват, че самата преоценка е извършена в пряко противоречие със счетоводната политика на самата централа. Проверяващите подчертават също, че АЕЦ „Козлодуй“ не е извършила задължителния тест за обезценка на участието си в „Нови мощности“ и не е предоставила ключови допускания за бъдещите парични потоци, дисконтовите ставки и развойния план на проекта.

Финансовото смущение продължава и през следващата година. В междинния финансов отчет на АЕЦ „Козлодуй“ към края на март 2026 г. не са внесени корекции относно стойността на апорта. Напротив, стойността на инвестициите в дъщерното дружество нараства от 1.265 милиарда евро на 1.393 милиарда евро, след като през януари 2026 г. към „Нови мощности“ са преведени нови 128 милиона евро за оперативни нужди и подготвителни дейности.

Обрат в институционалната позиция настъпва едва в началото на август 2026 г., когато министърът на енергетиката Ива Петрова съобщава публично, че в Търговския регистър е заявена нова оценка на двата държавни имота. Назначената от новото ръководство повторна експертиза определя стойността на 203-те декара на около 29 милиона евро, или приблизително 57 милиона лева. Това представлява цена от 143 евро на квадратен местър – стойност, която вече отчита одобрения подробен устройствен план, но е над 11 пъти по-ниска от първоначално вписаната оценка от 333 милиона евро.

Тази драстична корекция поставя държавната енергетика пред сериозен правен и счетоводен лабиринт. Намаляването на оценката на земята на ниво дъщерно дружество изисква вземането на решение дали да се предприеме процедура по намаляване на капитала на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“. На ниво майчина компания АЕЦ „Козлодуй“ активът вече не е земя, а пакети от акции. За да се коригира тяхната стойност, трябва да се направи цялостна оценка на възстановимата стойност на целия проект за нови ядрени блокове, което прави механичното отписване на загубата невъзможно.

От данъчна гледна точка казусът създава допълнителни усложнения. Ако ръководството на централата и одиторите класифицират първоначалната оценка от 2025 г. като съществена счетоводна грешка, дружеството ще трябва да преработи ретроспективно финансовия си отчет за миналата година и да изисква възстановяване на надплатения корпоративен данък от 65 милиона лева от държавния бюджет. Ако вместо това се приеме, че новата оценка е резултат от последващи обстоятелства и обезценката се признае през текущата 2026 г., това ще генерира огромна счетоводна загуба в текущия отчет на ядрената централа, засягайки отново нейните финансови показатели.

Случаят с апорта в АЕЦ „Козлодуй“ остава класически пример за това как административните решения и финансовите инженерства в държавния сектор могат да създадат значителни фискални рискове и да ощетят балансите на ключови предприятия. Очаквайте подробното разследване на свободния канал в платформата ни www.sik.bg, която стартира до броени дни, където ще бъдат публикувани допълнителни документи, договори и финансови анализи по казуса.