Зад паравана на загрижени коментари за институционалната стабилност и евроатлантическия курс в редиците на жълтопаветната коалиция ври и кипи подземен огън, който заплашва окончателно да взриви крехкото съжителство между партньорите. В центъра на тихото политическо земетресение се оказа апетитното кресло на „Дондуков“ 2, а изборната 2026 година отваря все по-дълбоки пробойни в доскоро монолитните отношения между Продължаваме промяната и Демократична България. Според добре информирани източници от партийните кулоари, в сърцето на разкола стои провалената амбиция на академик Николай Денков да бъде общият кандидат за държавен глава. Неговият възход обаче беше внезапно и категорично пресечен от неочаквана контраофанзива, издигнала фигурата на Андрей Гюров като неудобна спирачка пред академичните президентски мечти.

Първоначалният план, изработен на четири очи в тесния кръг около Асен Василев и Николай Денков, предвиждал бившият премиер да бъде безпрекословно изведен като водещо лице на реформаторските сили за президентските избори. Стилният академичен профил, диалогичният тон и натрупаният административен опит на Денков изглеждали като идеалната рецепта за овладяване на мажоритарния вот. Асен Василев лично прегърнал идеята, виждайки в лицето на Денков сигурна котва за изборната стратегия на партията, която да мобилизира градската десница и да предложи ясен контраст на сегашната президентска двойка. Сделката в Промяната била напълно изпипана, а самият Денков все по-уверено влизал в ролята на бъдещ баща на нацията, чакащ само официалното си признание.

Сметките на съпредседателите от ПП обаче излезли без кръчмаря, когато сценарият се сблъскал с твърдата стена на техните партньори от Демократична България. От лагера на ДБ реагирали светкавично и нанесели светкавичен контраудар, пускайки в играта името на бившия шеф на парламентарната група и настоящ кадър от структурата на властта Андрей Гюров. Ходът на сините стратези бил изключително прецизен – Гюров беше представен като независима, силна и балансирана фигура, способна да привлече периферен вот, без да носи тежкия партиен негатив на последните провалени управления. С пускането на неговото име в публичното пространство ДБ на практика блокираха кандидатурата на Денков, поставяйки ПП в безизходица и поставяйки капан пред академика, от който той трудно може да излезе без публично унижение.

Този неочакван вътрешен пуч създаде огромно напрежение по оста ПП-ДБ, което в момента заплашва да счупи сглобката отвътре. Въпреки че публично Василев и Денков бяха принудени да направят лоша игра при добър вот и да декларират, че Гюров е „основното обсъждано име“, зад кулисите ври от обида и разочарование. Академикът остана горчиво изненадан от начина, по който беше избутан встрани от собствените си съюзници, докато Асен Василев трескаво търси начин да овладее щетите и да запази контрола върху процеса. Президентската номинация се превърна в заложник на вътрешнопартийно надпреварване за надмощие, където всеки от партньорите се опитва да наложи своя човек като краен победител, скрит зад мантрата за „общ напречен кандидат“.

Най-големият парадокс в тази ситуация е, че жълтопаветните лидери са напълно вързани за ръцете и нямат право на публичен изблик на гнева си. Чувствителният и изключително взискателен електорат на ПП-ДБ няма да прости нови открити раздори и междукадрови войни точно в навече refractната кампания. Избухването на открит конфликт за власт би отблъснало хиляди гласоподаватели и би сринало и малкото останало доверие в общия им проект. Затова лидерите са принудени да стискат зъби и да спазват пълно медийно мълчание за истинския конфликт, докато пред камерите разиграват фалшив театър за единодушие и загриженост за бъдещето на България.

В крайна сметка тихият сблъсък между апетитите на Денков и пробива на Гюров показва колко дълбока е пукнатината в така наречената общност на Промяната. Мечтата на академика да влезе в президентския кабинет на „Дондуков“ 2 изглежда сериозно спъната, а самият той се превърна в жертва на хладнокръвните шахматни ходове на своите колеги. Дали Гюров наистина ще бъде финалният избор, или напрежението между ПП и ДБ ще роди нов изненадващ компромис в последния момент, предстои да видим. Едно обаче е сигурно – битката за президентския стол вече започна, а първите жертви са намерени именно сред тези, които се смятаха за сигурни фаворити.