Всеки месец милиони български домакинства отварят сметките си за електричество с познатото свиване в стомаха. В епоха, в която цените на стоките и услугите се покачват с неумолима скорост, а доходът на обикновения гражданин постоянно бива стопяван от инфлацията, разходът за енергия се превърна в тежък данък върху правото на нормален живот. В същото време слънчевата светлина над нашата страна е напълно безплатна, а съвременните технологии позволяват на всеки човек да я улови директно от своя балкон или прозорец. Защо тогава тази елементарна, безопасна и широко използвана в цяла Европа възможност остава недостижим мираж за българското домакинство? Отговорът не се крие в липсата на желание у хората, нито в технологична изостаналост, а в съпротивата на една добре смазана административно-енергийна машина. В редацията на свободния канал www.sik.bg направихме подробен разбор на ситуацията, за да осветлим механизмите, чрез които бюрокрацията и корпоративните интереси блокират енергийната независимост на гражданите.

Когато човек погледне към официалните данни, картина за дълбокото изоставане на страната ни става кристално ясна. В първия отчет на Пламен Младеновски като председател на Комисията за енергийно и водно регулиране се разкриват факти, които на пръв поглед показват растеж, но в същността си разкриват срамно ниски нива на микрогенерация. За цялата 2025 година броят на битовите клиенти у нас, които разполагат с инсталирана фотоволтаична система за собствено потребление, е едва 2680. Вярно е, че спрямо предходната 2024 година, когато те са били едва 564, се отчита скок от почти пет пъти. Това увеличение обаче изобщо не се дължи на някакви държавни облекчения или проявена милост от страна на бюрокрацията, тъй като нормативните изисквания са останали практически непроменени. Експертният анализ на КЕВР показва, че хората са принудени да търсят спасение сами заради спадащите цени на самите оборудвания и трайното, неумолимо покачване на цените на електроенергията за крайните потребители. Към това се добавя и засилващата се нужда от намаляване на въглеродния интензитет, което за бизнеса е въпрос на оцеляване, макар че едва ли някой обикновен гражданин би минал през целия административен ад единствено от природозащитен ентусиазъм. При стопанските потребители динака има, защото там всеки спестен лев за електроенергия означава възможност за инвестиция в нова производствена линия, нов продукт или модернизация. За обикновеното домакинство обаче стената остава непревземаема.

Това системно блокиране се потвърждава и от международната сцена. В последния доклад на авторитетната мрежа Beyond Fossil Fuels и консултантската компания AFRY, посветен на енергийните проблеми в региона, България е посочена като държава, в която огромен брой проекти остават заклещени на опашката за свързване. Основните диагнози за българския пазар са повече от тежки: ограничен и застаряващ капацитет на разпределителната мрежа, мудни административни процеси, остарели системи за планиране, липса на прозрачност и брутални бариери за навлизане.

Къде всъщност се крие закопаното кучето? От експертния анализ на „Грийнпийс“ – България ясно се дефинира така наречената „тройка“, която спира достъпа на обикновения човек до балконските солари. Това са три конкретни нормативни акта: Законът за възобновяемата енергия, Законът за устройство на територията и Законът за управление на етажната собственост. В момента у нас една елементарна микросистема от типа plug-in, която просто се включва в контакта на жилището, се третира от законите по същия начин, по който се третира изграждането на голяма промишлена централа. Тя подлежи на тежки изисквания за инвестиционно проектиране, сложни съгласувателни процедури и тромаво присъединяване към мрежата. Допълнително Законът за управление на етажната собственост третира фасадите и външните парапети на жилищните сгради като общи части, което означава, че за поставянето на един панел на собствената ви тераса трябва да събирате одобрението на целия вход и да преминавате през безкрайни съседски спорове.

А технологичното решение е изключително просто, безопасно и отдавна доказало ефективността си в редица европейски страни. Става дума за компактна инсталация, най-често състояща се от два соларни панела с обща мощност до 800 вата, оборудвани с микроинвертор, който преобразува правотоковото електричество в променливо за нуждите на домакинските уреди. Такава система за една година може да произведе между 800 и 1200 киловатчаса чиста енергия. За едно средностатистическо домакинство това означава директно спестяване на между 10 и 30 процента от годишната сметка за ток в зависимост от профила на потребление.

В свободния канал www.sik.bg подчертаваме, че правителството има в ръцете си силен, но напълно пренебрегнат инструмент, чрез който може моментално да облекчи бюджета на хората. Както посочва координаторът на кампания „Енергийни решения“ в „Грийнпийс“ – България Балин Балинов, проблемът изобщо не е в консерватизма или страха на гражданите, а в липсата на каквато и да е държавна подкрепа при придвижването на документите. Балинов настоява за незабавното създаване на регистър за домашните соларни системи – независимо дали локален за столицата, или национален. В момента държавата дори не разполага с информация колко граждани са инсталирали свои микросистеми или слънчеви колектори за топла вода. Един такъв регистър би премахнал нуждата от разрешителни режими и би заменил тромавата бюрокрация с обикновен уведомителен режим, давайки възможност за правилно насочване на държавните политики. Поради тази причина от природозащитната организация стартираха кампания, призоваваща гражданите да изпращат писма директно до министър-председателя и съответните министри с искане за незабавна промяна.

Че промяната е възможна и функционира безупречно, показват и конкретните примери от реалността. Историята на Севда Цветанова и нейното семейство е доказателство за това как животът на хората може да се промени след монтажа на един-единствен дарен балконски панел. Благодарение на него семейството успява да поддържа ниски сметки дори през най-студените зимни месеци, като най-високата им платена сметка за декември е била едва около 75 евро, въпреки интензивното отопление с климатици и празничните разходи. Нещо повече – самата държавна власт е наясно с ползите, защото още в началото на 2023 г. на покрива на сградата на Президентството беше монтирана фотоволтаична система. Данните, получени по Закона за достъп до обществена информация, показват, че тази инсталация спестява на институцията над 30 процента от месечната сметка за ток, което се равнява на над 750 евро спестени публични средства всеки месец.

И така парадоксът става пълен. Управляващите декларират амбиции за овладяване на цените и облекчаване на домакинствата, притиснати от инфлацията, а на покрива на държавните си институции вече ползват спестяванията от слънцето. В същото време за обикновения гражданин възможността да постави два панела на балкона си остава блокирана от законова джунгла. В www.sik.bg питаме докога интересите на монополите и административното безхаберие ще бъдат поставяни пред правото на българина на по-евтин ток и енергийна независимост. Отговорът за съжаление е ясен – докато гражданите не поискат твърдо и гласно промяна в законите, безплатната слънчева енергия за българския дом ще продължи да бъде грижливо пазена привилегия само за nабраните.