Тайните досиета на ДС във Варна: Как Държавна сигурност преброяваше и контролираше всеки чужденец, апартамент и агент по време на Тодорживковото лято на 1989-а

Датата е 22 май 1989 година. Лятото още не е напръскало плажовете на Варна с първите масови тълпи западни и източни туристи, но в кабинетите на Окръжното управление на МВР атмосферата е повече от гореща. Напрежението може да се реже с нож. На бюрото на началника на отделение 02-2 при ДС – капитан А. Георгиев, лежи строго секретна справка под грим „Строго секретно!“. Документът, който днес излиза на светло, е истинска машина на времето. Той сваля маската на романтичните спомени за евтиния социалистически туризъм, евтината бира и евтините кебапчета по Черноморието, за да разкрие една друга, зловещо организирана реалност. Реалност, в която всеки хотел е бастион, всяко кафене – потенциално гнездо на шпиони, а всеки сервитьор, барман и администратор – дългогодишен сътрудник на тайните служби.

Защо през май 1989 година Държавна сигурност влиза в бойен режим? Отговорът се крие в първите редове на секретния доклад. Годината е преломна. В Източна Европа вече духат ветрове на промяна, а в самата България започват тежки вътрешнополитически трусове, свързани с масовото изселване на български турци по време на т.нар. възродителен процес. В същото време държавният стопански гигант ТК „Балкантурист“ прави нещо революционно и опасно за партийните догми – излиза директно на международния туристически пазар. Водят се преговори със западни фирми, сключват се договори, създават се първите смесени предприятия и частни структури. За комунистическите служби това не е просто бизнес. Това е врата, през която може да влезе всичко: идеологическа диверсия, чуждо разузнаване, контрабанда и политическа зараза. Отделение 02-2 на ДС във Варна – специализирано точно в борбата с идеологическата диверсия и чуждите служби – мобилизира целия си ресурс. Щатът е прегрупиран по нов, линейно-обектов принцип, което означава пълна параноя и тотален контрол.

Колко хора пазеха идеологическата чистота на пясъка? Документът дава стряскаща статистическа картина. Само в това едно единствено отделение към пролетта на 1989 г. на щат са 11 оперативни работници и 2 началници. Но истинската сила се крие в мрежата от информатори. След дълбок анализ на работата, проведен в началото на годината, тайните служби режат на животно жива плът от собствената си агентура: цели 25 агента са изключени от апарата поради изчерпани възможности. Други 7 са отписани завинаги поради различни причини, а 14 са преквалифицирани. Въпреки чистката, в навечерието на активния сезон на разположение на ДС остават 117 действащи агента. Сред тях има дори такива с възстановени имена – хора, засегнати от възродителния процес, които службите държат под напрежение и контрол. Апаратът се подсилва с нови 21 кандидати за агенти, като ръководството си поставя амбициозна задача да вербува още поне 6 души преди края на второто тримесечие.

Докладът разкрива смайващи детайли за това кои места са били с най-висок рисков потенциал в курорта „Златни пясъци“. Хотел „Хавана“ е избран за абсолютен епицентър на контрола, защото там е установено най-интензивното настаняване и контакт с чужденци. ДС извършва извънреден подбор на целия работещ персонал – от камериерките до управителите – и монтира специално техническо оборудване. Казината в хотелите „Варна“ и „Черно море“ също са под прицел, тъй като блясъкът на хазарта привлича чуждестранни гости с пари, а за ДС това са свърталища на валутни спекуланти, евентуални шпиони и лица от криминалния контингент. Пътят Е-87 и местността „Траката“ са определени като стратегически артерии за транзитни туристи и чужди граждани, като службите извършват тайни проучвания на бензиностанциите и обектите по трасето. Създадена е и специална организация съвместно с КАТ за проследяване на всяка кола под наем, за да се знае във всеки един момент кой чужденец къде пътува и с кого се среща.

Документът отразява дълбоката тревога на ДС от появата на нови икономически субекти. За първи път се говори за работа по линия на шпионажа в контекста на контактите с чужди капиталистически фирми. Службите си поставят за цел да получават своевременна информация за контактите, да осъществяват контраразузнавателно обезпечаване на българските граждани, които работят с чужденци, и същевременно да помагат с оперативни средства на самия „Балкантурист“ при воденето на преговорите. Границата между държавната сигурност и стопанския мениджмънт напълно се е размивала – държавата е пазела бизнеса си със средствата на политическата полиция.

Дори в строго секретните доклади на репресивния апарат личат вечните бюрократични и битови проблеми на социалистическата система. В края на справката, в графата за предстоящи задачи и проблеми, началникът на отделението капитан Георгиев поставя редица невъзможни за тогавашната реалност искания: спешно назначаване на още един щатен оперативен работник, решаване на проблема с техническото оборудване на обектите и най-важното – абсолютно необходимата за активния сезон втора кола с шофьор, без която оперативната работа и следденето на курорта на практика блокират.

Четем този документ днес с усещането за сюрреализъм. Докато варненското поделение на ДС мобилизира стотици агенти, пише анализи за плажната ивица, проверява сервитьори и крои планове как да спре идеологическата диверсия в хотел „Хавана“, историята вече е написала своя финален сценарий. Само няколко месеца след тази строго секретна справка, през есента на 1989 година, Берлинската стена падна, режимът на Тодор Живков рухна, а могъщата машина на Държавна сигурност започна трескаво да унищожава досиета и да се прегрупира в новия посткомунистически свят. Но архивите остават, а този документ от Варна е мрачен и ценен паметник на една епоха, в която държавата се опитваше да сложи подслушвател дори на лятното слънце и морския бриз.

СЕКРЕТНИТЕ МРЕЖИ ЗА НАСИЛИЕ: Как ДС контролираше преименуваните българи, арабския туристопоток и тайните операции по черноморската граница

В сенчестия свят на варненското поделение на Държавна сигурност от 1989 година идеологическата борба далеч не се изчерпваше с обикновено следене на западни туристи или проверка на сервитьори в хотел „Хавана“. Прочитът на пълните архиви разкрива далеч по-мрачни и малко познати пластове от дейността на отделение 02-2, които днес изскачат наяве с цялата си скандална острота. Докато държавната пропаганда готвеше страната за лятна почивка, тайните служби провеждаха безкомпромисна война на терен, където съдбите на хиляди обикновени граждани бяха превърнати в разменна монета на партийната параноя.

Един от най-чувствителните и напрегнати моменти в секретната справка е свързан с току-що преминалия или по-скоро все още кипящ с пълна сила вълнóви процес на насилствено преименуване на българските турци, известен като „възродителния процес“. В документа черно на бяло е записано как отделението е поело под желязен оперативен контрол т.нар. „турски туристически фирми“, арабския туристически поток и ключовия път Е-87. Службите са следили под лупа всяко движение на лица с „възстановени имена“, като специално внимание е обръщано на техните контакти с чуждестранни граждани от арабски произход и турски туристически автобуси. Държавата е треперила от вътрешен бунт и е мобилизирала целия си репресивен апарат, за да потуши в зародиш всяка възможност за организирана съпротива или солидарност по Южното и Североизточното Черноморие.

Скандалните разкрития не спират дотук. Документът отваря завесата към една дълбоко пазена тайна на тогавашната престъпност и нейния симбиоз с държавния апарат – работата с оперативния и агентурния апарат. Макар в предишните абзаци да стана ясно, че 25 агента са изключени поради изчерпани възможности, останалите 117 действащи сътрудници са били разпределени с математическа прецизност по обекти. Но по-шокиращото е друго: отчетено е активно разработване на кандидати за агенти и водене на конкретни секретни дела. В справката се споменава името на кадри, които са работили по линия на тайни оперативни разработки, включително десетки дела на производство – пет главно-документални оперативни разработки и девет дългосрочни оперативни разработки. Тези сухи статистически терминалогии крият реални човешки трагедии, вербовки под натиск, шантаж, унищожени кариери и разбити семейства, чиито членове са били принуждавани да донасят дори за най-близките си приятели.

Особено внимание в сенчестите планове на ДС заема контролът върху транзитния туристически поток и шокиращата липса на достатъчно оперативни възможности за овладяване на ситуацията. Докладът разкрива, че службите са срещали огромни затруднения при проучването на транзитните пътници, преминаващи през Варна, и са разчитали на помощта на съседни отдели, за да запълнят пробивите в сигурността. Набелязани са специални мерки за агентурно проникване в сферата на рент-а-кар услугите, където чужденците са наемали автомобили и са се придвижвали свободно из страната. За ДС всеки такъв свободно движещ се автомобил е бил потенциална заплаха за националната сигурност, мобилна единица на шпионажа или канал за извличане на класифицирана информация извън пределите на народната република.

Всичко това се случва на фона на една дълбока институционална шизофрения. От една страна, ръководството на Държавна сигурност изисква абсолютна перфектност, тотален контрол над всеки квадратен метър плаж, хотелска стая и казино, както и желязна дисциплина сред агентурата. От друга страна, от документите наднича горчивата и понякога абсурдна действителност на късния социализъм: липса на елементарни технически средства, недостиг на щатни работници и отчаяни молби за отпускане на елементарни материални ресурси, като например втора лека кола с шофьор, без която цялата сложна мрежа от следене и агентурни срещи рискува да се срути като картонена кула. Тази комбинация от неограничена власт над човешките съдби и пълна административна немощ в материално отношение остава най-яркият паметник на една система, която се е опитвала да спре ходовете на историята с досиета, доноси и полицейски патрули.