Погромът в хазната излиза наяве за първи път: Правителството на Андрей Гюров изпразни 900 милиона евро спестявания за месец, скри фалитите на общините и натресе военни заеми без парламент

Погромът в хазната излиза наяве за първи път: Правителството на Андрей Гюров изпразни 900 милиона евро спестявания за месец, скри фалитите на общините и натресе военни заеми без парламент

Месеци след като служебната власт освободи коридорите на Министерския съвет, мащабът на пораженията върху държавните финанси и институциите най-после излиза наяве в цялата си брутална цялост. Докато общественото внимание беше умело отклонявано с процедурни хватки и подготовка за поредните избори, зад кулисите е действал стриктен механизъм за безконтролно разходване на публичен ресурс. Оставен без контрола на действащ парламент, служебният кабинет е заложил серия от финансови и правни мини с дългосрочен ефект – от ударно изпразване на фискалните наличности под предлог за текущи плащания, през отваряне на вратата за нови дългови задължения по европейски програми за превъоръжаване, до съзнателно замитане под килима на реалните фалити в българските общини. Разследването на медията разплита хронологията на едно управление, чиито решения днес продължават да тежат на цялата държава.

СКАНДАЛЪТ „ГЮРОВ“: ПЪРВИЯТ МУ ДЕН КАТО ПРЕМИЕР ОПУСТОШАВА ХАЗНАТА И НИ НАТЯГА ВОЕННИ ЗАЕМИ, ДОКАТО ГО ГОТВЯТ ЗА „ДОНДУКОВ“ 2

В деня, в който политическите кулоари официално превърнаха името на служебния премиер Андрей Гюров в най-горещата кандидатура за президентския пост, фактите зад стените на Министерския съвет разкриват съвсем различна, смразяваща картина за начина, по който се управлявала държавата по негово време. Още в първите часове от поемането на изпълнителната власт служебната власт взе серия от тихи, но стратегически катастрофални решения, които на практика залагат финансовата и институционална стабилност на България на карта. Докато обществото е упоявано от поредната порция предизборен политически инженеринг и лъскави обещания за държавническо достойнство, сухите протоколи от правителственото заседание доказват, че кабинетът е стартирал мандата си с агресивно разграждане на държавния бюджет, замазване на общински фалити и поемане на дългосрочни военни дългове, за които никой не е давал мандат на временна власт.

Основната конституционна и морална задача на всяко служебно правителство е елементарна и пределно ясна за всеки български гражданин, а именно да подготви честното провеждане на предсрочните парламентарни избори и да поддържа държавния апарат в работещо състояние до сформирането на легитимно мнозинство. Вместо това екипът на „Дондуков“ 1 започна своето управление с опасна фискална екзекуция, чиято цена ще плащат поколения наред. Без действащ парламент и в пълната мъгла на неприет държавен бюджет за текущата година, правителството разпореди изпразването на хазната за месечни текущи харчове по начин, който икономистите определят като финансов популизъм на стероиди.

Само с един подпис за най-краткия месец от годината кабинетът одобри финансиране в чудовищния размер на до 900 милиона евро за социални разходи, заплати и издръжка. На достъпен и народен език това означава, че за едва двадесет и осем дни държавата буквално изяжда близо 1,8 милиарда лева не от събраните данъци, а директно от спестяванията на нацията, натрупани като наличности от предходната година. Вместо реалната икономика да захранва публичните системи, служебната власт бърка с двете ръце в държавния буркан за черни дни. Това е класическа рецепта за фалит, при която натрупаният през годините фискален резерв се топи със скоростта на лавина, за да може временното ръководство на държавата да си купи медийно спокойствие и социален комфорт в навечерието на изборите на 19 април.

Още по-тревожно е, че паралелно с това еднократно източване на резерва правителството форсира промени в специалния удължителен закон за бюджета, с които узаконява постоянни, непрекъснато нарастващи разходи, отново обезпечени от преходните остатъци. Всяко увеличение на минималната работна заплата, всяка еднократна индексация на доходите и всяка социална добавка, наложени от влезли в сила нормативни актове, се прехвърлят като тежест върху спестяванията на хазната. Всеки обикновен домакин знае, че ако започнеш да плащаш ежедневните си сметки за ток и храна от парите, заделени за спешни случаи или здраве, краят на домакинството е предрешен. Точно този модел обаче се превръща в официална държавна доктрина под ръководството на спрягания за бъдещ държавен глава политик. Когато тези наличности се изчерпат след броени месеци, следващото редовно правителство ще бъде поставено пред свършен факт, изправено пред зейнала бюджетна бездна, чието запушване неизбежно ще изисква драстично вдигане на данъците или масово орязване на публичните системи.

Докато раздава стотици милиони от народните спестявания с широки пръсти, същият този служебен кабинет извършва и опасен институционален преврат в сферата на отбраната и външния дълг. В документацията от заседанието е предвиден изключително спорен текст, който дава зелена светлина на Министерския съвет да започне самостоятелни преговори и да подпише заемно споразумение с Европейската комисия по военния инструмент за сигурност и подкрепа на отбранителната промишленост. Това е абсолютно надхвърляне на временния управленски мандат. Нито един служебен министър-председател, назначен с указ, а не избран от народа чрез парламентарно мнозинство, няма политическото право да обвързва държавата с дългосрочни външни заеми за въоръжаване и чужда военна индустрия. Опитът това действие да се маскира зад клаузата за „последваща ратификация“ е прозрачен трик, целящ да постави бъдещия парламент в ъгъла и да го принуди да одобри вече договорени от чиновници финансови задължения за милиарди.

Истинският мащаб на управленския цинизъм обаче лъсва най-ясно в отношението към българските региони и местната власт. За да запази привидната стабилност в страната и да предотврати бунтове на кметове по време на изборната кампания, служебният кабинет залага бомба със закъснител в общинските финанси. От една страна се развързват ръцете на местните кметове да правят разходи далеч над лимитите от предходната година, като харчат на сляпо собствени приходи и европейски средства. От друга страна, в същия законопроект тихомълком се вкарва разпоредба за удължаване на срока за финансова оценка на закъсалите общини. Това е класическо замитане на проблема под килима. Вместо държавата да обяви честно кои български градове и села са изпаднали в реален фалит и не могат да обслужват задълженията си, служебната власт спира процедурите по Закона за публичните финанси, за да не гръмне грандиозен скандал с блокирани общини точно преди гласуването на 19 април. Местната власт бива тласкана към безконтролно задлъжняване, докато реалният колапс се прикрива зад чиновнически формулировки.

В същото време кадровите рокади показват цинично преразпределение на властови ресурси, облечено в институционална легитимност. Определянето на новите правителствени представители в Националния съвет за тристранно сътрудничество циментира контрола върху социалния диалог и бизнеса в ръцете на верни партийни и служебни кадри. Всичко това се случва паралелно с разпределянето на отговорностите по изборния процес, където цялата техническа, логистична и дигитална координация – от бюлетините до видеонаблюдението и преброяването на гласовете – се концентрира в тясно контролирани министерства. Когато същата тази изпълнителна власт, която организира вота, бива използвана като трамплин за лансиране на персонална президентска кандидатура, доверието в честността на предстоящите избори е подкопано още в зародиш.

Вместо да осигури спокоен преход, прозрачност и стриктно спазване на фискалната дисциплина, служебното ръководство на държавата демонстрира маниер на авторитарно разпореждане с националното богатство. Изпразването на фискалните наличности, отлагането на проверките за общинските фалити, сключването на заемни споразумения за отбрана без законодателен орган и пълният контрол върху изборния механизъм рисуват портрет на власт, която не се интересува от последиците след своя край. Когато един премиер стартира мандата си с подобно разграждане на държавността, въпросът за неговата политическа годност да заеме най-висшия пост в републиката вече не е просто тема за партийни дебати, а въпрос на национална сигурност. Българските граждани имат правото да знаят истината за финансовата дупка, в която страната бива тласкана, преди да бъдат призовани пред урните, за да гласуват за онези, които днес харчат бъдещето им.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЛИСВА ИСТИНАТА ЗА ТАЙНИЯТ ФРОНТ В ЛЮКСЕМБУРГ И БРЮКСЕЛ:  СЛУЖЕБНАТА ВЛАСТ ПРЕДАДЕ БИЗНЕСА И РАЗВЪРЗА РЪЦЕТЕ НА ЧУЖДИ КОРПОРАЦИИ И ДЪРЖАВНИ БЮРОКРАТИ

Докато общественото внимание бе умело отклонено към темата за стопените милиони от бюджета, зад кулисите на първото заседание на кабинета тихомълком бяха прокарани решения по външнополитически и съдебни въпроси, които нанасят директен удар върху правата на българските граждани и националната икономика. Без широк обществен дебат и без санкция от парламента, служебната власт одобри позиции на държавата пред Съда на Европейския съюз в Люксембург, които на практика застрашават правната сигурност на всеки потребител и малък търговец.

Най-фрапиращият пример е скандалната българска позиция по делото срещу платформата „Vinted“. Вместо да защити българските потребители и правото им на защита срещу безкраен административен тормоз, служебният кабинет застъпи абсурдната теза, че държавните надзорни органи трябва да имат право служебно да ровят и да наказват за нарушения извън конкретната жалба, като едновременно с това се бетонира възможността за разтягане на давностните срокове. По този начин временната власт дава зелена светлина на държавната машина да държи под постоянен прицел личните данни и дигиталния отпечатък на хиляди хора, които пазаруват или продават вещи в интернет, превръщайки административния контрол в репресивен инструмент.

Още по-дълбок е скандалът около позицията на страната по казуса с енергийните свръхпечалби и спора между данъчните власти и бизнеса. Вместо да защити българските производители и инвеститори, които бяха подложени на безпрецедентен ценови шок по време на енергийната криза, служебното правителство се втурна да брани чиновническия произвол на НАП пред европейските магистрати. Вместо да се бори за гъвкавост и дерогации, които да оставят пари в българската икономика, кабинетът бетонира драконовските изземвания на средства от бизнеса в полза на държавния апарат, задушавайки всяка възможност за технологично обновление и растеж на местните предприятия.

В същото време на европейската дипломатическа сцена в Брюксел служебните емисари подпечатаха съгласието на България за спорната инициатива за безусловно присъединяване на Европейския съюз към Конвенцията за правата на човека. Този ход реално поставя националния суверенитет и българската съдебна система под прякото подчинение на външни наднационални юрисдикции, размивайки границите на Конституцията. Всичко това се допълва от пълната капитулация по линия на Кохезионната политика, където страната ни приема бъдещото европейско финансиране да бъде орязано и обвързано с тежки политически условия и външни реформи, които не отчитат реалното изоставане на българските региони спрямо Западна Европа.

Тези тайни решения, прокарани без никаква отчетност, показват, че зад паравана на служебното управление се обслужват външни и чиновнически интереси, за сметка на българския бизнес и обикновените граждани. Подписването на подобни стратегически позиции от хора без народен вот е поредното доказателство за пълната липса на отговорност на върха на изпълнителната власт.

Разследването се позовава на автентични официални правителствени решения и протоколи от заседание на Министерския съвет на Република България, проведено през втората половина на февруари 2026 г., непосредствено след назначаването на служебния кабинет с Указ № 57 на президента от 19 февруари 2026 г.
Документите съдържат приетия от служебната власт пакет от актове: Решение за одобряване на финансиране до 900 млн. евро за месец февруари за сметка на наличности от предходната година, както и одобрения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи (ЗСПИР) през 2026 г. с предвидена клауза за преговори по заем по линия на инструмента SAFE на ЕС. Към документалната база са приложени още правителственото Решение за подготовка на изборите на 19 април 2026 г. и официалните позиции на кабинета по дела C-730/25 и C-699/25 пред Съда на Европейския съюз.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.