ДУНАВ ПРЕСЪХВА, А ЧИНОВНИЦИТЕ НИ ОБЯСНЯВАТ, ЧЕ ВАЛЯЛО В ГЕРМАНИЯ! ПЪЛЕН ПОЗОР И ДЪРЖАВНО БЕЗСИЛИЕ

Държавата отново е на колене, а чиновническата наглост премина всякакви граници на търпимост. Докато великата европейска река Дунав се превръща в жалка пясъчна пустиня, а българският бизнес и речен транспорт губят милиони на ден, отговорните фактори излизат по националния ефир, за да ни обясняват с равен, бюрократичен глас как нищо не зависело от тях. Настанили са се удобно в климатизираните си кабинети, взимат тлъсти държавни заплати и ни четат лекции по метеорология, сякаш са синоптици от селска кабеларка, а не ръководители на агенция с милионен бюджет, натоварена със стратегическата задача да поддържа плавателния път на реката!

Ето това е грозното лице на българския чиновнически паразит: когато има криза, виновен е Господ, виновна е природата, виновни са съседните държави нагоре по течението, само не и оядената държавна администрация.

Директорът на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ инж. Ивелин Занев хвърли поредната порция студена вода върху изнемогващата икономика. Според него стабилизирането на реката било просто временна водна вълна, защото валяло в Западна Европа. Чуйте само: „Дунав не е водохранилище, което можем да напълним или изпразним“. Какво прозрение! Каква висша експертна мисъл! Трябваше да плащаме десетки милиони левове субсидии и заплати, за да ни съобщи един директор, че реката тече отгоре надолу и че в България нямаме вълшебно кранче, с което да пуснем водата.

Това ли е управленският капацитет на държавните органи? Това ли е стратегията за справяне с национално бедствие?

Първата и най-удобна чиновническа опорка винаги е географският фатализъм. „Ние сме в долното течение, нищо не зависи от нас.“ Тази мантра се повтаря вече тридесет години като заклинание за оправдаване на пълното бездействие. Австрия може да управлява корабоплаването си, Германия може да строи съоръжения, Унгария и Сърбия инвестират в модернизация, но за българския чиновник река Дунав е непреодолима космическа стихия. Сякаш румънците отсреща живеят на друга планета, а не на същия бряг на същата река.

Десетилетия наред се говори за изграждането на съвместни хидровъзли при Никопол – Турну Мъгуреле или Силистра – Кълъраш. Проекти, които биха решили проблема с водното ниво, биха дали евтина зелена енергия и биха осигурили целогодишно корабоплаване. Но какво прави държавата? Нищо! Обяснява ни, че днес имало „обществен и екологичен натиск“, заради който нищо не можело да се построи.

Пълни глупости! Екологията се превърна в най-удобното алиби за тоталната институционална импотентност. Когато някой не иска да си свърши работата, когато го мързи да напише проект, когато няма капацитет да защити националния интерес в Брюксел или пред Букурещ, той вади плашилото на „зелените стандарти“. Нагоре по течението можели да строят, защото било друго време, а ние днес трябва да стоим с вързани ръце и да гледаме как тинята затлачва пристанищата ни. Това не е екология, това е национално предателство, маскирано като чиновническа загриженост за природата.

Стига се и до абсурдния фарс с прословутите драгажни дейности. Инж. Занев ни говори за драгажи като за спасителна мярка. Кого лъжете, господа? Всички в бранша знаят за какво служат драгажите при екстремно маловодие: за преливане от пусто в празно. Харчат се огромни държавни средства, за да се мести пясък от единия праг на другия, без никакъв реален резултат за корабоплаването. Корабите продължават да стоят блокирани със седмици, товарите се пренасочват през други държави, българските превозвачи фалират, а в същото време отчетите на агенцията светят в зелено – драгажът бил извършен, парите били усвоени.

И на фона на тази икономическа катастрофа, директорът на държавната агенция намира време да предупреждава гражданите да не пресичат реката пеша, защото било опасно. Нима това е нивото на публичния дебат? Нима българските граждани са стадо идиоти, които тръгват с ботуши през Дунав, та държавният чиновник трябва да ги вразумява по националното радио? Това евтино сензационализиране има само една-единствена цел: да отклони вниманието от същината на проблема. Докато се смеем или възмущаваме на новината за „пресичането пеша“, никой не пита защо флотът ни гние по бреговете и защо няма нито един завършен инфраструктурен проект за регулиране на руслото.

Върхът на чиновническото лицемерие обаче е безсмисленото дрънкане за „науката“. „Науката трябва да ни помогне“, казва шефът на агенцията. Коя наука, господин директор? Науката отдавна е дала своите отговори и инженерни решения. В цяла Европа има хидроинженери, има хидротехнически факултети, има десетилетен опит. Проблемът не е в липсата на наука, а в липсата на държавническо мислене, липсата на воля и тоталната липса на отговорност. „Научно и икономически обосновани решения“ – това са просто кухи думи, зад които се крие ужасът от вземане на реални решения.

България не може повече да търпи това безропотно обясняване на очевидното. Време е за разчистване на тази закостеняла система от бездействащи дирекции и агенции. Ако работата на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ се свежда само до това да гледа термометъра, да мери нивото на водата и да констатира, че когато не вали – няма вода, то тогава тези хора са напълно излишни. Време е държавата да спре да се крие зад облаците и да започне да управлява, преди Дунав окончателно да се е превърнал в паметник на българското безхаберие.