Скритият инсинератор на Разметаница: Как ТЕЦ „Бобов дол“ готви петкратен скок в горенето на боклук зад паравана на три процедури

Докато прозорците на къщите в Големо село остават затворени дори в най-големите летни жеги, а по дворовете и колите се утаява плътен слой сив прах, в институционалните регистри тихо се чертае мащабна трансформация на един от най-проблемните енергийни обекти в страната. ТЕЦ „Бобов дол“ подготвя драстично, над петкратно увеличение на разрешените за съвместно изгаряне неопасни отпадъци – от досегашните 35 040 на внушителните 184 836 тона годишно. Документите, внесени за оценка на въздействието върху околната среда, разкриват амбиция въглищната централа да се превърне в де факто регионален център за термично оползотворяване на битови и промишлени отпадъци. Зад уверенията на ръководството за технологична модернизация и екологичен преход обаче се крие сложна схема от административни маневри, остри технологични рискове и пълно пренебрегване на обществения интерес в общините Бобов дол и Дупница.

Свободният информационен канал проследи инвестиционното намерение и свързаните с него преписки, за да установи как инженерни решения, представяни като мерки за повишаване на ефективността, реално могат да отворят вратата за десетки хиляди камиони с балиран боклук и непредвидими емисии на силно токсични вещества. В основата на проекта за котел номер 3 стои монтажът на две скарни устройства. Едното от тях, с внушителна топлинна мощност до 50 мегавата, е специално проектирано за подаване на биомаса и отпадъци, както и за доизгаряне на въглищен прах. Дружеството твърди, че чрез задържането на по-едрите частици в горивната камера ще се намали механичният и химическият недоизгор, а заместването на част от въглищата ще свие нивата на сяра и пепел. Наред с отпадъците се залага и прием на допълнителни 125 268 тона биомаса на година, което на фона на изгорените през 2025 година 1,43 милиона тона въглища и близо 20 хиляди тона отпадъци нагледно илюстрира пренареждането на горивния микс.

Най-смущаващият аспект в хода на стартиралите процедури е фрагментирането на цялостната производствена верига. Вместо единен генерален проект, който да премине през цялостна и всеобхватна екологична преценка, операторът и свързани с него структури са задвижили три отделни процедури в Регионалната инспекция по околната среда и водите в София. Едната преписка обхваща монтирането на скарите и увеличените горивни обеми в котела. Втората касае изграждането на нова сграда на територията на ТЕЦ-а за шредиране и транспорт на биомаса и отпадъци. Третата процедура се води от дружеството „Хийт енерджи“ за три инсталации за дробене и сушене на алтернативни горива на съседен терен в местността Доляница.

Въпреки формалните твърдения на ръководството, че става дума за независими съоръжения, самото инвестиционно предложение признава наличието на договор за взаимни доставки, обща логистика и ползване на площадки за временно съхранение. В правната и екологичната практика подобно разделяне е класически прийом, целящ да прикрие истинския мащаб на въздействието. Когато едно технологично цяло се раздроби на хартия, институциите оценяват ефектите „на парче“, избягвайки цялостния анализ на кумулативното натоварване. При тези параметри капацитетът за временно съхранение на отпадъци на площадката на централата скача десетократно – от 100 на 1000 тона, а предварителното третиране нараства от 96 на над 506 тона за денонощие. Това означава денонощен тежкотоварен трафик, прахови замърсявания, повишени нива на производствен шум и постоянен риск от органични миризми точно под прозорците на близките селища.

В технологично отношение опитът на дружеството да омаловажи опасенията чрез твърдението, че инсталацията не е класически инсинератор, заобикаля същинския проблем. Макар обектът да остава горивна инсталация със съвместно изгаряне, физико-химичните процеси при термодеструкцията на модифицирани горива от отпадъци крият сериозни рискове. Международните научни стандарти и Световната здравна организация отдавна подчертават, че изгарянето на битови и технологични отпадъци в неподходящи или нестабилни условия е първостепенен източник на диоксини и фурани. За разлика от специализираните инсинератори, проектирани с прецизен контрол на температурата във всяка точка и моментално охлаждане на газовия поток, модифицираните стари въглищни котли трудно поддържат идеална термична хомогенност. При най-малкото колебание в калоричността или състава на отпадъчния микс възниква риск от образуване на устойчиви органични замърсители, които се натрупват в почвите, водата и хранителната верига.

Към този критичен технологичен детайл се добавя и институционалният вакуум в националния контрол. В България липсва правно задължение и техническа възможност за непрекъснат автоматичен мониторинг на диоксини и фурани в реално време. Периодичните измервания или декларациите за вътрешен самоконтрол от страна на оператора не дават никаква гаранция за реалните емисии при пускане, спиране, преходни режими и аварийни ситуации. Още по-тревожен е фактът, че проектът се разглежда на фона на европейските регламенти за чистота на въздуха, които от 2030 година въвеждат драстично по-строги пределно допустими концентрации за фини прахови частици и серен диоксид. Оценката на инвестиция от такъв мащаб по досегашните, по-либерални прагове представлява директно залагане на бъдеща екологична криза.

Доверието към намеренията на оператора е допълнително подкопано от хроничната история на нарушения и инциденти. Само преди броени месеци РИОСВ – София наложи принудителна административна мярка и спря от експлоатация енергиен котел 2 заради масивни неорганизирани емисии през компрометирани газоходи и изпускане на газове извън разрешения технологичен режим. Макар впоследствие да бяха отчетени ремонтни дейности, анализите на независими организации върху официалните протоколи на Изпълнителната агенция по околна среда показват системни превишения на нормите за серен диоксид през годините. Тези данни са регистрирани при положение, че мобилната измервателна станция работи в района едва около шестдесет дни в годината, което оставя огромна част от реалното замърсяване извън статистиката.

Хората от Разметаница и сдруженията в Бобов дол и Дупница са категорични, че няма да допуснат районът им да се превърне в заместител на отхвърлените проекти за столични инсинератори. Техните искания са ясни и категорични: незабавен достъп до пълната документация, онлайн публикуване на данните от измервателните станции в рамките на двадесет и четири часа, цялостен независим здравен скрининг на заболеваемостта сред местното население и обединяване на трите преписки в една обща, безкомпромисна процедура по ОВОС.

Предстоящите обществени обсъждания и решението на екоинспекцията ще бъдат истинският тест за държавата. Ако контролните органи си затворят очите пред очевидната свързаност на инсталациите и позволят пускането на стотици хиляди тона боклук в остарели мощности без абсолютни гаранции за здравето, цената отново ще бъде платена не от инвеститорите, а от хилядите семейства, обречени да дишат пепелта на чуждите отпадъци.

Зелената фасада на въглищния лобизъм: Битката за Разметаница между замърсения въздух и принципите на кръговата икономика

Отвъд преките технологични рискове и спорните административни ходове на оператора, разследването на Свободния информационен канал очертава още един дълбок структурен конфликт – сблъсъка между икономическите амбиции на централата и фундаменталните принципи на европейското екологично законодателство. Опитът изгарянето на модифицирани горива от отпадъци и стотици хиляди тона биомаса да бъде пакетирано като „зелена трансформация“ навлиза в директно противоречие с йерархията за управление на отпадъците в Европейския съюз. Създаването на огромен дългосрочен капацитет от близо 185 хиляди тона годишно генерира изкуствен пазарен глад за горими фракции, което демотивира разделното събиране и рециклирането за десетилетия напред. Вместо ресурсът да се връща в икономиката, той се насочва към комините под предлог за намаляване на производствените разходи и заместване на въглищния прах.

Същевременно институционалният фокус върху обещаната трета сероочистваща инсталация отклонява вниманието от системния недостиг на пречиствателни мощности за специфични токсични замърсители. Въпреки че операторът отчита над 90 милиона евро инвестиции в шредерни стопанства и частични ремонти на съществуващите мощности, тези съоръжения са проектирани предимно за прахоулавяне и десулфуризация на въглищни газове, а не за улавяне на тежки метали и летливи органични съединения от изгарянето на RDF. Когато десетки тонове отпадъчна маса се подават към котелните пещи, филтрите за прах не могат да спрат молекулярните съединения, които преминават свободно в атмосферата.

Така местните общности се оказват поставени в заложнически капан – между обещанията за по-малко сяра и реалната опасност от невидим, но далеч по-токсичен коктейл от химикали. Настояването на гражданските сдружения за независим здравен скрининг и биомониторинг на почвите и водите в Бобов дол и Дупница е логичен отговор на годините на недоверие. Всяко бъдещо решение на екоинспекцията, което пренебрегва тези фактори и отказва задължителни изисквания за непрекъснат публичен контрол в рамките на двадесет и четири часа, ще бъде равносилно на институционален отказ от опазване на човешкото здраве в името на частния корпоративен интерес.