Когато приливната вълна връхлита населените места в община Струмяни през август 2026 г., тя не просто оставя след себе си тонове кал, изровени пътища, наводнени дворове и съсипана инфраструктура. Тя повлича със себе си една дълго градена институционална илюзия, разписана на лъскава хартия в десетки финални отчети, пресконференции и европейски брошури. За жителите на района ужасът е внезапен и опустошителен, но за всеки, който познава документите на местната администрация, събитията носят усещането за горчиво дежавю. Само допреди броени години по същите тези речни корита са текли не само планински води, но и мащабни финансови потоци от европейски и национални фондове, чиято единствена и категорично заявена цел е била точно тази – населението да бъде защитено, коритата да бъдат разширени и укрепени, а заплахата от бедствия да бъде сведена до минимум. Днес, когато картината на разрушенията отново е реалност, логичният въпрос на обществото вече не е просто политически лозунг за „кражба“, а търсене на институционална и техническа сметка за стотици хиляди евро публичен ресурс.

Предисторията на защитата от наводнения в Струмяни започва още с приемането на стратегическите документи на общината за периода 2014–2020 година. В своя Общински план за развитие местната власт прецизно и детайлно картографира най-критичните точки, посочвайки две основни водни артерии като постоянен източник на риск: река Шашка и река Цапаревска. Още тогава общината записва черно на бяло, че за гарантиране на живота и здравето на хората са необходими спешни корекции, мащабно почистване, брегоукрепване и изграждане на масивни подпорни стени. Нуждите са формулирани ясно, а оправданието, че липсват пари, скоро отпада, защото през следващите пет години местната администрация успява да спечели и реализира серия от проекти по трансграничната програма Interreg-IPA България – Северна Македония.

Първият мащабен транш е насочен именно към река Шашка по проект с референтен номер CB006.1.12.175, носещ красноречивото заглавие „Защита на населението в общините Карбинци и Струмяни и предотвратяване на щетите от наводненията“. Проектът стартира през октомври 2016 г. и приключва официално през 2018 г., като от общия бюджет на инициативата за община Струмяни са заделени точно 200 897,87 евро. В официалните регистри и на страницата на бенефициента дейността е описана с впечатляващ обем строително-монтажни работи. Отчетено е изпълнението на 340 метра коригиран речен участък, изграждането на внушителните общо 682 метра подпорни стени и пълно почистване на коритото. В европейската база данни keep.eu инвестицията е аргументирана като гаранция за предотвратяване на наводнения в основните населени места. При финализирането на проекта през 2018 г. общината тържествено обявява пред обществеността, че мисията е изпълнена успешно и опасността е неутрализирана.

Докато инвестицията в река Шашка все още се отчита като безспорен успех, местната администрация паралелно насочва усилията си към другия проблемен воден обект – река Цапаревска, където финансовият ресурс е още по-значителен и се реализира чрез два паралелни проекта. Първият от тях, озаглавен поетично „Да опазим жителите на една планина по две реки“ с номер CB006.2.12.120, обхваща периода от юли 2019 г. до юли 2021 г. Тук община Струмяни е водещ партньор, а делът от бюджета, който управлява, възлиза на 198 981,23 евро, от които преобладаващата част са чисти средства от Инструмента за предприсъединителна помощ. Целта на строителството отново е формулирана безупречно: подобряване на хидравличната проводимост на коритото на река Цапаревска чрез възстановителни работи.

За изпълнението на тези дейности в края на декември 2020 г. общината сключва договор номер ДГ-212 на стойност 260 332,82 лева без ДДС. Изпълнител е дружеството „АЛДИ КОМЕРС ГРУП“ ЕООД, като документацията от обществената поръчка разкрива детайл, добре познат в българската административна практика – получена е само една-единствена оферта. Макар процедурно явяването на самостоятелен кандидат да не представлява формално законово нарушение, то неизменно поражда въпроси относно реалната пазарна конкуренция и контрола върху ценообразуването. Това налага изследване на предишните възлагания, капацитета на дружеството и реално приетите обеми строителни работи от страна на общинския надзор.

Почти по същото време се задейства и вторият фронт по река Цапаревска – проект CB006.2.12.142 „Прилагане на мерки за защита от наводнения в общините Конче и Струмяни“, с бюджет за българския партньор от 216 986,14 евро. В рамките на тази инициатива фокусът пада върху така нареченото „Повишаване на хидравличната проводимост на река Цапаревска, Етап II от Фаза II“. През лятото на 2021 г. общината отново обявява пълно и качествено изпълнение на строителните дейности, уверявайки жителите, че целите за смекчаване на риска от природни бедствия са постигнати напълно.

Когато сумираме бюджетите, управлявани пряко от община Струмяни по тези три договора, крайната сметка възлиза на точно 616 865,24 евро. Макар това число да включва съпътстващи разходи за управление, публичност и надзор, ядрото на тези средства е инвестирано под формата на бетон, изкопни работи, арматура и технически съоръжения, положени директно в коритата на Шашка и Цапаревска. Към тази сума се прибавят и национални и общински средства от други процедури, като например обществена поръчка от 2018 г. за укрепване на Цапаревска в района на село Микрево чрез специализирани геоклетки, разделена на етапи с дължина от стотици метри чак до вливането в река Струма. Така мащабът на публичната интервенция в района се оказва още по-дълбок и финансово наситен.

Парадоксът обаче настъпва тогава, когато природата подлага на тест свършеното от строители и контролни органи. Августовското бедствие от 2026 г. поставя брутално въпроса къде свършва обективната природна стихия и къде започва човешката безотговорност. Никой експерт по хидрология не отрича, че при екстремни валежи водните обеми могат да надхвърлят дори най-внимателно проектираните съоръжения. Според анализи на специалисти от Югозападния университет част от пораженията се дължат на специфични заприщвания около компрометирани мостови конструкции, неподготвени да поемат драстично променения воден режим и климатичните аномалии. Но това е само едната половина на истината.

Другата половина се крие в клаузите на самите европейски договори, които местната власт охотно подписва при получаването на парите, но след това често забравя. В проектната документация за река Шашка изрично е заложено ключово изискване: общината е длъжна да осъществява регулярен мониторинг и почистване на речното корито в продължение на поне пет години след приключването на строителството. Периодът между 2018 и 2023 г. е именно прозорецът на тази задължителна устойчивост. Дали през тези години са правени реални огледи, кой е подписал констативните протоколи, извършвано ли е периодично машинно изгребване на наносите и защо нито един контролен орган не е сигнализирал за намалена проводимост, остава тема, обвита в институционално мълчание.

Още по-любопитни следи излизат наяве при прегледа на одитните доклади на Сметната палата за финансовото управление на община Струмяни. В списъка с проверени документи фигурира официално извлечение от „извършена корекция по проект за укрепване коритото на река Шашка“. Макар в административния език това да представлява счетоводно преструктуриране, а не задължително наложена финансова глоба за нередности, наличието на подобна документация изисква спешна публична прозрачност и цялостна проверка на разходната част.

След разрушенията от август 2026 г. местната власт не може да се скрие зад дежурните съобщения за „непреодолима сила“. Необходимо е независимо техническо заснемане, което да наложи картата на наводнените и компрометирани участъци върху чертежите от проектите за 616 000 евро. Само такова сравнение може да докаже дали са рухнали точно новопостроените подпорни стени, дали геоклетките са били поставени според спецификациите, кой авторски и строителен надзор е разписал приемателните актове и какви гаранционни ангажименти носят фирмите изпълнители.

Истината за Струмяни не се нуждае от пропагандна риторика, а от документи, цифри и експертен контрол. Когато държавата и общината инвестират над един милион лева в защита на хората, а няколко години по-късно водата отново помита домовете им, въпросът за отговорността вече не е просто политически дебат. Той е въпрос на законност, контрол на публичните финанси и институционална съвест, за да не се превърне всяко следващо бедствие в поредното удобно извинение за усвояване на нови спасителни милиони.