Министерството на финансите закова район „Илинден“: как милионите от Борисовата градина потънаха в инженеринг без състезание в „Захарна фабрика“

В кулоарите на софийската общинска администрация съществува един добре отработен механизъм за оцеляване в края на всеки европейски програмен период, известен сред експертите като аварийно пренасочване на средства. Когато мащабни, обществено значими и подлежащи на строг обществен и институционален контрол градски проекти буксуват, парите не се връщат в европейския бюджет, а се пренасочват светкавично към периферни обекти, където процедурите могат да минат по-бързо, по-тихо и далеч от фокуса на гражданите. Официален доклад от финансова инспекция на Агенцията за държавна финансова инспекция към Министерството на финансите, с чието съдържание Свободният информационен канал разполага, разкрива анатомията на точно такава схема в столичния район „Илинден“. Документът под регистрационен номер ДИД2-СФ-25 показва как европейски безвъзмездни средства в размер на над 1.6 милиона лева без данък върху добавената стойност, първоначално предназначени за цялостна реставрация и обновяване на историческата част на Борисовата градина, са спешно трансферирани за благоустрояване на междублокови пространства в ж.к. „Захарна фабрика“, а самото им разходване е съпроводено с груби нарушения на Закона за обществените поръчки, необосновано заобикаляне на конкуренцията и сключване на договори с неизрядни изпълнители.

Генезисът на казуса започва с административния договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020, сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Столична община. Централният проект за емблематичния столичен парк обаче среща сериозни спънки, което поставя градската управа пред непосредствената заплаха от пълна загуба на милионно финансиране поради изтичането на крайния срок за допустимост на разходите. Решението, взето на „Московска“ 33, е класическо пренасочване на финансовия ресурс чрез сключване на допълнително споразумение с управляващия орган, с което обектът на интервенция се подменя изцяло. Парите за централния софийски парк се насочват към междублоковите карета в панелния комплекс „Захарна фабрика“, а кметът на Столична община делегира пълните си правомощия по провеждането на процедурите и разходването на средствата на кмета на район „Илинден“ посредством специално пълномощно. По този начин мащабната поръчка се извежда от полезрението на централната общинска администрация и попада в ръцете на районното ръководство, където прагът на институционален и обществен контрол традиционно е значително по-нисък.

Вместо да обяви открит, прозрачен международен търг с максимално широк достъп на участници и строги технически параметри, районната администрация прилага изпитаната рецепта на фрагментирането. Цялостният обем на строително-ремонтните дейности е разбит на множество малки обособени позиции, всяка от които обхваща конкретни карета между жилищните блокове – от блокове 1 до 4, блокове 5 до 8, блокове 9 до 11, блокове 12 до 16 и прилежащите им пространства. Всяка отделна позиция е оценена на суми между 110 хиляди и 260 хиляди лева без ДДС, включващи проектиране, строителство и авторски надзор в рамките на т.нар. пълен инженеринг. Практиката на инженеринга в българските общини от години е обект на остри критики от страна на професионалните гилдии на архитектите и инженерите, тъй като съчетава проектанта и строителя в едно и също търговско дружество, което на практика премахва независимия контрол върху количествените сметки и качеството на влаганите материали. В случая с „Илинден“ този порочен модел е умножен по броя на обособените позиции, създавайки перфектна среда за капсулиране на финансовите потоци към предварително очертан кръг от строителни субекти.

От емблематичния парк до разбитите карета: кой ще плати финансовите корекции за ремонтите в „Захарна фабрика“

Най-съществените юридически пороци, открити от държавните инспектори, започват в момента, в който откритата състезателна процедура за част от обособените позиции се проваля поради липса на оферти или декласиране на участници. Вместо да удължи сроковете или да преразгледа евентуално ограничителните условия, за да привлече реален пазарен интерес, районният кмет прибягва до светкавично прекратяване на съответните позиции на основание чл. 110 от ЗОП и незабавно задейства извънредната хипотеза на чл. 79, ал. 1, т. 1 от закона – договаряне без предварително обявление. Това е правен механизъм, предназначен единствено за екстремни ситуации, при които първоначално обявените условия не могат да се променят и няма време за нова открита надпревара. В практиката на българските възложители обаче това е най-често използваната вратичка за директно избиране на конкретен изпълнител на четири очи, без да се допускат външни ценови оферти, които биха могли да свалят крайната стойност на проекта в полза на бюджета.

Одиторите на АДФИ документират и тежки пропуски при проверката на задължителните документи преди подписването на самите договори. Съгласно чл. 112 от ЗОП във връзка с чл. 54 от същия закон, възложителят е длъжен под страх от административна и финансова отговорност да изиска от избрания изпълнител актуални удостоверения за липса на непогасени публични задължения за данъци и държавни осигурителни вноски, включително за всички подизпълнители и трети лица, чиито ресурси се ползват за доказване на критериите за подбор. Проверката на инспектората категорично установява, че районната администрация е сключила договори, без въпросните удостоверения да са налични в документацията към датата на подписване и без те да са били изискани по служебен път по реда на Закона за електронното управление. Това грубо пренебрегване на императивни законови норми показва пълно отсъствие на работещ предварителен финансов контрол в районната администрация, въпреки че на хартия са поставени подписи, удостоверяващи пълна законосъобразност на процедурата.

Фактите, изнесени в разследването на Свободният информационен канал, повдигат сериозен въпрос за реалната ефективност на системите за финансово управление и контрол в столичните райони. Когато държавните органи извършват последващ одит, често се оказва, че контролните листи са попълвани формално, а длъжностните лица просто са парафирали документи без задълбочена проверка на фактическото им съдържание. В резултат на констатираните нарушения инспекторите от АДФИ са съставили актове за установяване на административни нарушения срещу кмета на район „Илинден“ в качеството му на оправомощен възложител. Опитите на районната управа да оспори констатациите чрез подробни писмени възражения са претърпели пълен крах, като в заключителната част на доклада изрично е записано, че всички първоначални фактически и правни констатации остават непроменени.

Тази институционална констатация носи директни финансови рискове не само за администрацията, но и за софиянци. Европейските правила за допустимост на разходите не търпят компромиси при нарушаване на принципите на свободна конкуренция и равнопоставеност. Управляващият орган на оперативната програма е длъжен на база доклада на АДФИ да открие производство по налагане на финансови корекции, които при подобни системни нарушения обикновено варират между 5 и 25 процента от стойността на засегнатите договори. Тъй като парите по европейската програма вече са изплатени на строителните фирми, сумата на финансовата корекция няма да бъде възстановена от изпълнителите, а ще бъде удържана директно от общинския бюджет, тоест платена от местните данъкоплатци. По този начин схемата с аварийното пренасочване на средства от Борисовата градина към „Захарна фабрика“ рискува да струва на столичани стотици хиляди левове под формата на наложени санкции.

Случаят в район „Илинден“ е показателен за дълбокия системен дефект при усвояването на еврофондове в българските общини, където водещият мотив често не е постигането на качествена градска среда, а отчитането на сто процента усвояемост преди крайните срокове, дори това да означава грубо погазване на правилата. Инженерингът на парче, липсата на реално състезание при ценообразуването и формалният предварителен контрол създават затворен кръг от зависимости, в който отговорността се размива между районни кметове, централна община и изпълнители. Окончателният доклад на финансовата инспекция предоставя категорична правна база за намеса на компетентните разследващи органи и поставя остро въпроса дали делегирането на правомощия при обществени поръчки не се използва като щит за прикриване на безконтролно разходване на публичен ресурс.