Седя тук с половин бутилка евтино калифорнийско червено, пепелникът прелива, а от екрана на тази малка светеща кутийка се излива цялата помия на човечеството.

Сега му викат „хейт“. Модерна дума за най-стария трик в цирка: малки хора с празни животи, които крещят през дупката на оградата, защото ги е страх да излязат на улицата.

Преди, за да те напсува някой или да ти каже, че не ставаш за нищо, трябваше да дойде в бара, да застане срещу теб, да те погледне в очите и да рискува да получи счупена бутилка в зъбите или поне кроше в челюстта. Имаше някакво първично достойнство в това. Трябваха топки, за да мразиш открито. Сега всяко мизерно копеле, което не може да плати наема си, не може да вдигне самолета или го е страх да целуне жена, се прибира в празната си спалня, сяда по долни гащи и решава, че е съдия на света.

Интернет им даде евтина трибуна и те я превърнаха в клоака. Цъкат по пластмасовите клавиши с мазните си пръсти и бълват жлъч срещу поети, художници, курви, политици – срещу всеки, който всъщност прави нещо, докато те просто гният. Мразят те, ако печелиш. Мразят те, ако губиш. Мразят те, защото дишаш малко по-дълбоко от тях и защото светлината ти им напомня колко е тъмно в собствените им глави.

Но истината е ясна – цялата тази злоба не е за теб. Тя е за тяхното собствено поражение. Хейтърът е човек, който е капитулирал пред живота още на двайсет години, а сега се опитва да отрови водата на всички останали, само за да не умира от жажда сам. Те са призраци, които тропат по тенекиени кутии, надявайки се някой да ги чуе и да повярва, че са живи.

Ако питате мен – майната им. Не губете време да спорите с сенки. Не се обяснявайте на хора, които търсят само извинение да излеят собствената си отрова. Нека си пишат коментарите, нека си слагат палците надолу, нека си съсипват съня от яд.

Ти просто продължавай да си наливаш, запали още една цигара и върши онова, което те кара да гориш. Пиши шибаната поема, рисувай картината, залагай на куците коне, прави любов, кърви, греши, падай и ставай. Светът винаги е бил пълен с критици, които не знаят как да държат химикалката, но това никога не е спряло нито един истински глупак да излее душата си върху белия лист.

Пий до дъно и не чети коментарите. Те нямат значение. Никакво.

Никола Вранов