В една от най-паметните сцени на българската театрална памет един дребен на ръст човек, с цигулка под мишница и поглед, в който бушуваше цялата горчивина на света, закова зрителите с реплика, превърнала се в житейски манифест: „Той пепел може да яде, но няма да се моли.“ В тези няколко простички думи не се криеше просто...
Метафизичният лиризъм и вечното завръщане в поезията на Михаил Белчев Ето го отново вечният български възел: раждаме поети от огън и кадифе, а често забравяме да измерим истинския мащаб на тяхното мълчаливо присъствие сред нас, докато шумът на деня заглушава същественото! Кой всъщност е Михаил Белчев в голямата панорама на българската култура? Не търсете отговора...