Държавната енергийна перла се превръща в заложник на фиктивни оценки за милиони и бюджетен рекет, докато оперативният ѝ ресурс изтича към кухи проекти под паравана на стратегическото развитие.

Финансовият отчет на АЕЦ „Козлодуй“ за 2025 г. не е просто суха поредица от счетоводни графи, а подробна карта на едно систематично разграбване, маскирано като държавническа визия. За Свободния информационен канал (www.sik.bg) е критично важно да се осветли механизмът, по който най-печелившото и стратегически значимо българско предприятие се оказа в унизителното положение да проси заеми от собствените си дъщерни фирми, за да поддържа ежедневната си дейност. На фона на привидния ръст на приходите от 9%, които достигат внушителните 2.2 млрд. лв., крайният финансов резултат е повече от стряскащ – срив на нетната печалба до символичните и на практика „хартиени“ 12.7 млн. лв. Това е дъното на една опасна спирала, в която държавата, действайки чрез Българския енергиен холдинг (БЕХ), се проявява не като отговорен и предвидлив собственик, а като безскрупулен събирач на дългове, който изсмуква и последния лев жива ликвидност от гръбнака на националната енергетика.

Разследването на www.sik.bg показва, че ядрото на този финансов тумор се крие в т.нар. „апорт на златните ниви“. През 2025 г. ръководството на централата извършва непарична вноска от малко над 202 декара земя в капиталната структура на проектната компания „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“. Парадоксът тук не е в самата трансакция, а в нейната стойност – тези терени са оценени на умопомрачителните 651 млн. лв. За незапознатия наблюдател това може да изглежда като техническа подробност в баланса, но в действителност е форма на финансово самоубийство с дългосрочни последици. Оценката от над 3200 лв. на квадратен метър за земеделска земя в района на село Гложене е не просто икономически необоснована – тя е фронтална атака срещу здравия разум. Подобни цени са характерни за луксозни бизнес имоти в сърцето на развитите европейски столици или за първа линия на престижни морски курорти, а не за терени в икономически депресирания български Северозапад, независимо от тяхното бъдещо индустриално предназначение.

Още по-абсурдна и управленски несъстоятелна е схемата с вътрешните заеми, която www.sik.bg детайлно проследява в настоящото изложение. След като централата налива 300 млн. лв. собствени средства за капитализиране на проекта за нови блокове, тя моментално изпада в тежък ликвиден дефицит. Решението на висшия мениджмънт е връх на цинизма и управленската некомпетентност: АЕЦ „Козлодуй“ взема заем от 100 млн. лв. от същата тази своя „дъщеря“, за да може да изплати заплати и да покрие текущи фактури към доставчици. Нещо повече – този заем не е безлихвен, а носи тежест от 3.2% годишна лихва. Това е пример за финансова патология – да прехвърлиш парите си от десния в левия джоб и след това да плащаш лихва на левия джоб, за да ползваш собствения си ресурс. Подобна трансакция не само генерира напълно излишни финансови разходи, но и ясно илюстрира, че стратегическият актив на нацията се управлява на принципа на оцеляването от днес за утре, без елементарно планиране на паричните потоци.

Паралелно с тези вътрешни еквилибристики, оперативната ефективност на централата буквално деградира под тежестта на изкуствено наложени административни тежести. Вноските от близо 600 млн. лв. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и безмилостното изискване за 100% отчисление на дивидента към БЕХ поставят дружеството в патова ситуация. Когато държавата изисква всеки наличен лев от печалбата да бъде пренасочен към бюджетните дупки на енергийния холдинг, тя на практика лишава АЕЦ „Козлодуй“ от жизненоважната възможност да инвестира в текуща поддръжка, повишаване на безопасността и модернизация на 5-и и 6-и блок. Свободният информационен канал обръща внимание на факта, че докато приходите бележат скромен ръст, разходите за дейността експлодират с 18%. Този скок се случва в период, в който предходното професионално ръководство е декларирало ясни планове за оптимизация на административния персонал и драстично орязване на ненужните външни услуги и обществени поръчки. Тези планове обаче изчезнаха от дневния ред веднага след поредната кадрова въртележка в управлението.

Смяната на авторитетния ядрен физик Георги Касчиев с фигури, чиято биография е свързана предимно с разузнавателните служби, е финалният и най-мрачен щрих в картината на превзетата енергетика. Когато професионалната експертиза бива заменена със силова лоялност и умения за „замитане на следите“, финансовият и институционален упадък стават неизбежни. За www.sik.bg е фундаментално важно да се подчертае, че управлението на сложен организъм като атомна електроцентрала не изисква оперативни умения за следене, а дълбоко познаване на енергийните пазари, инженерна прецизност и прозрачно финансово инженерство. Вместо това сме свидетели на превръщането на централата в социален буфер за потушаване на политически напрежения и в донор за „кухи“ проекти, докато самото оперативно дружество е принудено да сключва договори за овърдрафти от по 50 млн. лв., за да не блокира плащанията си. Този парадокс – да си милиардер по документи, но да просиш пари за хляб – е най-точното и тъжно описание на състоянието на АЕЦ „Козлодуй“ през 2025 г.

В своя задълбочен анализ Свободният информационен канал не може да подмине и ролята на държавата като „лош стопанин“. Изискването за разсрочване на дивидента от 200 млн. лв. за предходната година е ясен сигнал, че кешовата наличност в централата е изчезнала. Въпросът, който www.sik.bg поставя на дневен ред, е: Къде отидоха тези пари, ако не за технологично обновление? Отговорът се крие в десетките договори за „консултации“ и „подготвителни дейности“ по новите блокове, които се захранват именно от ликвидността на работещите реактори. Така държавата на практика „яде“ от главницата на най-важното си предприятие, за да финансира проекти с неясно бъдеще и още по-неясни изпълнители.

В заключение, можем да кажем, че ако този порочен модел на управление и източване не бъде пресечен незабавно, българската енергийна независимост ще се превърне в исторически спомен. „Златните ниви“ край Козлодуй няма да останат в паметта ни като основа на нови технологични мощности, а като надгробен камък на финансовата дисциплина и държавността. Всеки детайл в този отчет – от скандалната имотна преоценка до абсурдните вътрешни лихви – сочи към едно: централата се източва систематично, за да се задоволят апетитите на политически обръчи и бюджетни нужди. За екипа на SIK.BG остава отговорността да следи дали тези нищожни 12.7 млн. лв. печалба няма да се превърнат в катастрофален дефицит още в следващия отчетен период. Българският данъкоплатец и потребител трябва да знае, че цената на това управленско безхаберие ще бъде платена от него – веднъж през сметките за ток и втори път през данъците, с които ще се спасява фалиралото държавно дружество. Времето на илюзиите свърши; време е за истината, която само Свободният информационен канал има смелостта да изрече докрай.