Сензационно разкритие: Проф. Евелина Славчева чистосърдечно призна за четирикратната подмяна на „избраните“ по поръчката за Блок 21, докато Академията сънува ядрени пробиви под обсадата на съмнителни процедури
В това интервю Веселин Стаменов разплита казуса с Блок 21 – базата на Института по електрохимия. Сградата, собственост на БАН, е в центъра на скандал за милиони по спечелен проект от Плана за възстановяване. Питаме: защо комисията по нейното саниране и цялостна енергийна модернизация е подменяна четири пъти? Докато учените работят по водородни технологии, екип „Трибунал“ търси истината за административните рокади и законността на допълнителните споразумения по обществените поръчки.
В историята на всяка голяма институция има моменти, които определят нейното бъдеще за десетилетия напред. За Българската академия на науките – този вековен храм на националния интелект – такъв момент настъпи през декември 2024 г., когато за първи път в стогодишната ѝ летопис начело застана жена. Но чл.-кор. Евелина Славчева не получи просто почетен пост и кабинет с изглед към Народното събрание; тя наследи една тежка и сложна машина, работеща в условията на безпрецедентен обществен натиск и огромни финансови очаквания. Днес, когато България се опитва да усвои милиардите по Националния план за възстановяване и устойчивост, БАН се оказа в епицентъра на общественото внимание не само заради своите научни постижения, но и заради специфичните механизми, по които се разходват средствата за енергийна ефективност. Именно тук се намесва свободният журналистически дух – след поредица от сигнали, постъпили в редакцията на Свободния информационен канал (SIK.BG), нашият колега Веселин Стаменов реши да потърси истината там, където тя често се крие под пластове академична вежливост.
Разговорът между Веселин Стаменов и проф. Славчева не започна като дежурно интервю, а като дълбока дисекция на административния морал. Трябва да се отбележи, че професионализмът на Славчева – учен от световен ранг в областта на електрохимията и водородните технологии – пролича в нейната готовност да излезе от комфортната зона на лабораторията и да се изправи пред неудобните въпроси на SIK.BG. Тя не се скри зад анонимни пресцентрове, а реши да разплете възела от подозрения, свързани с енергийната модернизация на академичните блокове. Казусът с Блок 21, намиращ се на ул. „Акад. Георги Бончев“, се превърна в лакмус за прозрачността в Академията. Веселин Стаменов притисна председателката с факти, които биха смутили всеки администратор: защо по една-единствена процедура за проектиране на енергийна ефективност съставът на оценителната комисия е бил подменян четири пъти в рамките на броени месеци?
Славчева, демонстрирайки завидно самообладание, разгърна историята на тези четири рокади – от първата заповед № УИ-43 през март до последната № УИ-108 през юни 2024 г. Пред обектива на SIK.BG тя призна, че този административен прецедент изглежда странно отстрани, но го оправда с „обективни обстоятелства“. Според нея изтичането на максималните срокове за работа на комисиите и динамиката в служебните ангажименти на членовете са наложили тези промени. Веселин Стаменов обаче контрира с въпроса дали тези „обективни причини“ не са просто удобен параван за търсене на определен резултат. Славчева бе категорична: всяка промяна е била продиктувана от нуждата процедурата да не бъде опорочена поради формални пропуски, особено в деликатния период на смяна на ръководството на самата Академия. Тя подчерта, че когато един председател си отива и друг встъпва в длъжност, целият вътрешен контрол трябва да бъде рестартиран, за да се гарантира приемственост.
Въведението в професионалната биография на проф. Славчева е ключово, за да разберем нейния подход. Тя е продукт на Химикотехнологичния и металургичен университет и дългогодишен кадър на Института по електрохимия и енергийни системи „Акад. Евгени Будевски“. С над 120 научни публикации и ръководството на стратегически проекти като ХИТМОБИЛ, тя е свикнала на точност. Тази точност тя се опита да пренесе и в обясненията си защо информацията по ЗДОИ е предоставена частично. Пред Веселин Стаменов тя разясни, че заличаването на подписи и ЕГН-та не е опит за затъмнение, а задължение по GDPR и Закона за защита на личните данни. Славчева увери читателите на SIK.BG, че всички съществени факти – цени, срокове и мотиви за избор на изпълнители – са публични, защото Академията няма право на грешки, когато става дума за европейски средства.
Професионалната журналистика изисква да погледнем и отвъд сухите числа. По време на разговора Славчева сподели своята визия за БАН като за модерна европейска структура, която не само прави фундаментална наука, но и умее да пести обществения ресурс. Тя изтъкна пред Веселин Стаменов, че сключените договори по поръчките за блоковете 23, 25 и 11 са на стойности под първоначално планираните, което според нея е доказателство за реална конкуренция. Но въпросът на Стаменов остана да виси във въздуха: как се гарантира обективността на комисия, чийто състав се мени по-често от сезоните? Славчева отговори, че механизмът за вътрешен финансов контрол (СФУК) в БАН е преминал през множество проверки и към момента няма влезли в сила актове на АДФИ, които да сочат към престъпни намерения или сериозни нарушения по тези конкретни проекти.
Една от най-впечатляващите части на интервюто беше признанието на Славчева за мащаба на амбициите ѝ. Тя говори пред Свободния информационен канал за потенциален световен пробив в областта на ядрения енергетика и синтеза, над който работят родните учени. Тук професионалният журналист Веселин Стаменов откри парадокса – как една институция, която е на прага на историческо научно откритие, може да допусне административни неясноти да хвърлят сянка върху нейния авторитет? Славчева прие тази критика с достойнство, заявявайки, че точно затова е решила да застане пред SIK.BG. Тя вярва, че науката не може да съществува в изолация от обществото и че привличането на млади таланти зависи пряко от това доколко чиста е репутацията на Академията.
В хода на разговора, който надхвърли стандартните рамки и се превърна в истинска изповед на един управленец, Славчева засегна и темата за връзката между науката и бизнеса. Тя вижда в проектите за енергийна ефективност възможност за внедряване на иновативни материали и технологии, разработени в самите институти на БАН. Според нея това е кръговата икономика в действие. Но Веселин Стаменов не я остави да се плъзне по повърхността на пожеланията. Той поиска гаранции, че „обективните причини“ за смяната на комисиите няма да се превърнат в хронично заболяване на БАН. Славчева се ангажира пред медията ни, че всяка следваща процедура ще бъде подложена на още по-строг мониторинг и че тя лично ще следи за спазването на етичните норми.
Заглавието на нашия материал не е случайно – то отразява напрежението между стария академичен свят и новите изисквания за прозрачност. Евелина Славчева е в позиция, в която трябва да балансира между традициите на велики учени преди нея и нуждите на една модерна държава, която изисква отчетност за всяко евро. Веселин Стаменов успя да извади на бял свят не само документите, но и човешкото лице на този конфликт. Професорката призна, че тежестта на първата жена на този пост е огромна, но тя няма намерение да отстъпва пред административните трудности. Пред SIK.BG тя заяви, че нейната мисия е да остави една по-силна, по-чиста и по-привлекателна Академия.
В заключение на това мащабно интервю, можем да кажем, че Свободният информационен канал постигна своята цел – да получи отговори там, където други медии не смеят да попитат. Проф. Славчева, от своя страна, показа, че научният подход – анализ, факти и логика – може да бъде приложен и в най-тъмните дебри на обществените поръчки. Казусът с Блок 21 остава като урок за всички в държавната администрация: обществото следи, журналистите питат, а истината винаги намира начин да излезе наяве, независимо колко пъти се сменя съставът на комисията. Веселин Стаменов и екипът на SIK.BG ще продължат да следят развитието на тези проекти, защото енергийната ефективност на БАН е енергийна ефективност на нашето бъдеще. И ако Славчева успее да реализира обещанията си за „приемственост и модерност“, това ще бъде нейният най-голям научен и управленски патент. Битката за прозрачност в Академията едва сега започва, а гласът на първата жена председател ще бъде решаващ в този процес, който трябва да превърне БАН в истински фар на знанието, незасенчен от облаците на съмнителните процедури.

Оставете коментар