Нищо не е такова, каквото изглежда, особено когато маските на „борците за народа“ паднат и под тях се подаде жадното лице на политическия клиентелизъм. Благоевград е в шок, а миризмата на изгоряло не идва от кухните на социалните заведения, а от кабинетите, в които опозиционното мълчание се осребрява в твърда валута. Главният герой в този фарс е не друг, а Цвета Рангелова – доскорошен народен представител, острие на „Възраждане“ и самопровъзгласила се за последна преграда пред „корупционната община“. Днес обаче същата тази дама, която до вчера кълнеше местната власт от трибуната на парламента и по площадите, се е наместила удобно в една меко казано съмнителна обществена поръчка. И не като критик, а като юридическо острие на самото общинско предприятие „Център за психично здраве“.

Къде отидоха гръмките фрази за „тромавите процедури“, които прогонвали инвеститорите? Къде изчезна праведният гняв срещу „продажбата на общински имоти на безценица“? Всичко това изглежда е потънало в дълбокия джоб на адвокатския хонорар. Рангелова, която ни обясняваше как Благоевград се обезлюдява заради лошо управление, днес тихомълком подписва документация за близо 100 000 евро, в която се предлага на най-уязвимите – психично болните хора – да се хранят по рецептурници от далечната 1984 година. Да, правилно прочетохте! Юристката, претендираща за кметския стол, е „лице за контакт“ в процедура, която връща медицината и диетологията в епохата преди Чернобил. Дали това е професионализъм или просто поредната порция административна некомпетентност, подплатена с политическа протекция?

Фактите са безпощадни. Когато си бил депутат и си претендирал, че бориш статуквото, всяко твое действие под светлините на прожекторите трябва да е кристално чисто. Вместо това виждаме Рангелова да движи поръчка, в която е заложена абсурдна забрана за подизпълнители – класическа схема за „цедка“, през която минават само „наши хора“. И докато тя се занимава с правните рамки на тази хранителна далавера, гласът ѝ срещу кмета и общинския съвет мистериозно заглъхна. Настъпи едно оглушително, платено спокойствие. Изведнъж общината спря да бъде корумпирана, процедурите спряха да бъдат тромави, а „нашите хора“ се оказаха просто партньори в доставката на манджа.

Срамно е, госпожо Рангелова! Срамно е за човек, който е викал по митинги, да стане част от административната машина, която до вчера е наричал „прогнила“. Но тук не става дума само за морал, а за здравето на хората. Как е възможно юрист с Вашите претенции да допусне техническа спецификация, която гази европейските регламенти за алергени и съвременните здравни норми? Нима за 200 000 лева здравето на пациентите в ЦПЗ-Благоевград е второстепенен детайл пред удобството на изпълнителя, който ще готви по вехтите тефтери на баба си? И защо официалната комуникация за държавни пари минава през личната Ви поща в ABV, а не през прозрачните канали на институциите? Това ли е „новата политика“, която ни обещавахте?

Аргументите за „професионална заетост“ тук не минават. Един политик с претенции за лидерство не може да бъде „просто нает юрист“ в схема, която буди толкова много въпросителни. Това е конфликт на интереси, ако не юридически, то със сигурност морален. Как ще погледнете хората в очите утре, когато пак излезете да громите властта? Дали няма да Ви напомнят за миризмата на социалната кухня и за хонорара, който Ви накара да забравите всичките си принципи?

Тази история е поредното доказателство, че тези хора, които най-силно викат по площадите, не се борят за нас като общество. Тях не ги интересуват нашите реални проблеми, нито дали болните ще ядат качествена храна, или помия от миналия век. За тях ние сме просто стълба към властта, а властта е начин да се доберат до ресурсите. В момента, в който се докоснат до държавната софра, идеологията умира. Важен е единствено и само хонорарът, а мълчанието е най-сигурният начин той да бъде заслужен. Жалко за Благоевград, жалко за „Възраждане“, но най-вече жалко за нас, които продължаваме да вярваме на вълци в овчи кожи. Тези хора не са тук заради нас – те са тук, за да се наядат за наша сметка.

Свободен информационен канал.