В съвременната информационна среда, където истината често е заложник на политически и корпоративни интереси, появата на медийни проекти, заявяващи своята пълна независимост и безкомпромисност, обикновено се посреща с надежда. Но когато тези проекти се превърнат в основни играчи на публичната сцена, те неизбежно попадат под светлината на същите прожектори, с които си служат. Бюрото за разследващи репортажи и данни, по-известно като BIRD, успя да се позиционира като радикален критик на статуквото в България, използвайки масиви от данни и международни партньорства. Въпреки това, при по-внимателно вглеждане в юридическата и финансова архитектура, която поддържа този проект, се разкрива една сложна и до голяма степен непрозрачна структура, разположена между парижките булеварди и българската провинция. Въпросът, който стои в центъра на това разследване, не е свързан със съдържанието на техните разкрития, а с фундаменталния принцип на прозрачността: може ли една медия да изисква пълна отчетност от държавата и бизнеса, докато самата тя оперира в юридически вакуум по отношение на собствените си капитали?

Проверката на SIK.BG в официалните френски регистри установява, че юридическото лице, което стои зад сайта bird.bg, е асоциацията DRJI (Data for Reporters, Journalists and Investigations). Регистрирана на 6 юни 2019 г. в Париж под формата на „association déclarée“ по френския закон от 1901 г., тази организация се ползва от специфичен статут, който във Франция традиционно е предназначен за дейности с идеална цел. Седалището на организацията е на емблематичния Boulevard Saint-Germain в Пети арондисман — адрес, който придава престиж, но и отдалечава физическия център на управление от българската реалност, за която медията пише. Проблемът обаче не е в локацията, а в липсата на финансова следа. Във френските държавни бизнес регистри и в специализирани платформи като Pappers липсват каквито и да е публикувани годишни финансови отчети за DRJI от самото ѝ създаване до средата на 2026 г. Това е законова възможност за малки асоциации във Франция, но тя влиза в остро противоречие с публичните заявки на BIRD на страницата им „За нас“, където се твърди, че финансирането е „максимално прозрачно и публично“. Как се съвместява понятието за прозрачност с липсата на консолидиран отчет, достъпен за обществото, остава загадка, която екипът на медията не бърза да разгадае.

Схемата на финансиране става още по-заплетена, когато се проследи пътят на парите на българска територия. Само три седмици след регистрацията на френската DRJI, в България е учредена фондация „ЩИТ“ със седалище в град Пазарджик. Тази фондация е официално обявена от BIRD за техен партньор, който обслужва даренията в левове и електронните плащания през оператори като ePay.bg и EasyPay. Този „двуглав“ модел — френска асоциация като издател и българска фондация като финансов посредник — създава сложна мрежа за преразпределяне на ресурси. В българския Търговски регистър фондация „ЩИТ“ подава декларации за липса на дейност или специфични счетоводни обстоятелства, което повдига въпроса: ако през нейните сметки преминават дарения за издръжката на една от най-активните медии, как тези средства се осчетоводяват и какъв е договорният механизъм, по който те се трансферират към френския издател? Липсата на публичен договор за сътрудничество между двете структури оставя широко поле за съмнения относно реалния контрол върху постъпленията.

Един от най-спорните моменти в публичния образ на BIRD е тяхната позиция спрямо грантовете и проектното финансиране. На различни места в сайта си и в социалните мрежи, платформата използва противоречиви формулировки. От една страна се заявява, че „не разчитат на грантове“, но от друга — признават, че се финансират и от „проекти“. Нашето разследване потвърди, че BIRD е системен бенефициент на европейски фондове през организации като Journalismfund Europe. Конкретни разследвания, публикувани на сайта, изрично носят знака на външно финансиране за трансгранични проекти. Участието им в мрежата на OCCRP (Organized Crime and Corruption Reporting Project) като „member center“ за България също предполага достъп до ресурси, софтуер и потенциална финансова подкрепа, чийто размер остава скрит за масовия читател. Тази терминологична еквилибристика — да отричаш „грантовете“, докато приемаш „проектно финансиране“ — създава усещане за манипулативно представяне на финансовата независимост. В журналистическата етика разликата между двете е често козметична, но за пред публиката „даренията от читатели“ звучат много по-романтично и героично, отколкото институционалната подкрепа от големи международни консорциуми.

Особено внимание заслужава и начинът, по който BIRD оперира с криптовалути. Медията е една от малкото в региона, които активно събират дарения чрез Bitcoin и Lightning Network. Докато блокчейн технологията предлага сигурност и бързина, тя е и идеален инструмент за анонимни транзакции, които трудно се поддават на традиционен одит. В контекста на липсата на финансови отчети във Франция и България, крипто-портфейлите на DRJI се превръщат в „черна кутия“. Кой дарява тези суми? Има ли сред дарителите лица или организации, чиито интереси биха могли да влязат в конфликт с редакционната политика на медията? Без публичен регистър на по-големите дарители или одит на крипто-активите, твърдението за „независимост от рекламодатели и политици“ остава само на хартия. В историята на разследващата журналистика не липсват примери, в които „благородни дарители“ се оказват бизнес групи със специфичен дневен ред, използващи медиите като бухалки срещу свои конкуренти.

Професионалният стил на издания като „Ди Велт“ изисква не просто изброяване на факти, а анализ на тяхната системна значимост. В случая с BIRD виждаме изграждането на една „корпоративна крепост“, защитена от законодателството на две държави. Използването на статута на асоциация във Франция позволява на лидерите на DRJI — Атанас Чобанов и неговите съмишленици — да управляват значителни финансови и информационни ресурси при минимален външен контрол. Въпреки че BIRD често атакува липсата на прозрачност в българските институции, те самите не са публикували политика за управление на конфликти на интереси. Например, как се гарантира обективността на медията, когато нейни водещи фигури участват в международни панели за оценка на грантове, които на по-късен етап могат да попаднат в техните собствени проекти? Този затворен кръг на „взаимно финансиране“ и „взаимно сертифициране“ в сектора на НПО журналистиката създава нова форма на елитаризъм, който е също толкова непрозрачен, колкото и структурите, които той критикува.

Допълнителен пласт на неяснота внася и персоналното управление на DRJI. Докато в България лицата на медията са публични, във френските регистри текущият състав на управителния съвет на асоциацията не е актуализиран публично от 2019 г. Това означава, че за френската държава и за европейските партньори не е напълно ясно кой носи юридическа отговорност за действията на организацията в момента. Този дефицит на институционална памет е удобен при евентуални съдебни дела за клевета или финансови проверки, тъй като позволява прехвърляне на отговорност между различни юридически субекти и физически лица в различни юрисдикции.

В заключение, моделът на BIRD представлява модерен хибрид между медия, неправителствена организация и софтуерна лаборатория за данни, който обаче е пропуснал да вгради в основите си най-важния елемент — проверимата отчетност. Когато една организация претендира да бъде „бюро за разследвания“, тя трябва да е готова първа да отвори своите книги. Докато финансовите трансакции между Париж и Пазарджик остават скрити зад липсата на отчети, а проектното финансиране се маскира като „дарения от симпатизанти“, BIRD ще продължи да бъде обект на легитимни подозрения. Истинската разследваща журналистика не се нуждае от сенки и лабиринти; тя се нуждае от светлина, която да пада първо върху нейните собствени банкови извлечения. Защото в битката за истината, единственият легитимен капитал е доверието, а то не се купува с криптовалута и не се крие във френски сейфове. SIK.BG ще продължи да следи финансовите нишки на този проект, защото обществото има право да знае не само какво пише BIRD, но и кой плаща сметката за това писане. Повече от седем години след старта на тези структури, времето на „доверието на честна дума“ изтече. Сега е ред на документите.