За куфарите с колелца, които ще ни спасят от нищетата, докато държавата се разпада на съставните си части под звуците на европейски фанфари
Ето го. Гледайте го добре. Едно момче с костюм, изгладен по брюкселски стандарт, излиза пред камерите и ни носи Благата вест. Не, не става въпрос за мир в Украйна. Не е и за Шенген, дето ни държат в антрето като мокри изтривалки. Не е и за демографската пустиня, в която се превръща родината ни, докато в селата остават само кучетата и гробищната тишина. Андрей Новаков, нашият евродепутатски отличник, е решил фундаменталния, екзистенциалния, вселенския проблем на българина – цената на куфара с колелца в нискотарифните авиолинии.
Боже, каква мощ! Каква геополитическа визия! Държавата ни се тресе от инфлация, която изяжда хляба от ръцете на пенсионерите по-бързо, отколкото политик изяжда обещанията си след избори. Цените по магазините не просто летят – те са в стратосферата, без билет, без ръчен багаж и без намерение да се върнат на земята. В болниците ни хората умират по стълбите, защото системата е направена за оцеляване на администрацията, а не на пациентите. Образованието ни произвежда функционално неграмотни индивиди, които могат да скролват в ТикТок, но не могат да напишат молба за работа без пет правописни грешки. Но Андрей Новаков е там, на амвона на европейската бюрокрация, за да ни каже, че достойнството ни се измерва в сантиметри под седалката на самолета.
Разбирате ли иронията на това историческо „постижение“? В страна, в която половината население не може да си позволи да стигне до съседното село с автобус, защото няма такъв или е твърде скъп, ние се борим за „реално сравнение“ на офертите на авиокомпаниите. Това е висш пилотаж в политическото лицемерие. Това е Мария-Антоанета, но в модерен вариант: „Като нямат пари за кисело мляко, дайте им безплатни места за децата до Лондон“. Новаков ни обяснява, че авиокомпаниите нямало да си правят „майтап“ с хората. Ами вие, господа, какво правите? Вашият регламент не е ли един огромен, скъп и бюрократичен майтап с интелигентността на нацията?
Той с гордост заявява, че оскъпяването щяло да бъде само 1,80 евро. Чувате ли? Един лев и осемдесет стотинки до спасението. За толкова той поемал отговорност. Каква трогателна, почти библейска саможертва! Андрей Новаков носи на плещите си кръста на осемдесетте цента, докато българинът плаща по пет лева за литър олио и се чуди дали да си включи парното през зимата. Това е есенцията на съвременния еврочиновник – той живее в стерилен свят, където най-големият проблем е дали раницата ти влиза в пластмасовата рамка на летището, докато реалният живот навън е кървав, несправеден и мирише на евтина ракия и безнадеждност.
„Не можеш да продаваш достойнство и респект“, казва ни той. Вярно е, Андрей. Не можеш. Особено когато се опитваш да продадеш за голям успех нещо, което е просто козметична корекция в общите условия на частни компании. Достойнството на една нация не се брани в багажното отделение. То се брани чрез силна икономика, чрез достъпно здравеопазване, чрез върховенство на закона. Но тези неща са трудни. Те изискват смелост, конфликти и истинска работа. Много по-лесно е да станеш „баща на куфарите“ и да се хвалиш, че си преборил Ryanair. Това е политическият еквивалент на това да отидеш на война с воден пистолет и след това да искаш орден за храброст, защото си намокрил обувките на противника.
И докато Новаков се упражнява в ораторско майсторство по телевизиите, никой не пита за важните неща. Никой не пита защо, докато се борим за безплатния багаж, губим суверенитета си върху реалните проблеми. Какво стана с обезщетенията, които щели да се изплащат за 30 дни? Това е поредният въздушен балон. Всеки, който се е опитвал да си вземе парите от авиокомпания, знае, че те са по-изобретателни в лъжите си от български кандидат-депутат. Но Новаков ни обещава – „това е закон“. Ама ние и тук си имаме закони, Андрей. Имаме закони срещу корупцията, закони за обществените поръчки, закони за всичко. Проблемът е, че законите ви работят само в лабораторията на Брюксел, а тук, в калта, важи законът на по-силния и по-наглия.
Цялата тази кампания с куфарите е симптом на една дълбока, метастазирала болест в нашето представителство в Европа. Тези хора са се откъснали от земята. Те летят в своята бизнес класа (вероятно с включен багаж и шампанско) и гледат надолу към България като към макет от лего. Те не виждат опашките пред аптеките. Не виждат как родители събират капачки, за да купят кувьози, докато държавата им налива милиони в съмнителни проекти. Те виждат само регламенти, директиви и „1,80 евро оскъпяване“.
Ерудицията на Новаков ни се представя като висша форма на държавничество. Но това е фалшива ерудиция, куха като куфар без дрехи вътре. Истинската ерудиция би го накарала да замълчи от срам пред лицето на българската нищета. Тя би го накарала да говори за реална конвергенция, за доходи, за това защо сме най-бедната и най-бързо изчезваща нация в Европа. Вместо това той ни обяснява как да си натиснем „opt-out“ бутона, за да спестим два лева.
Ето това е вашият нов свят, скъпи сънародници. Един свят, в който проблемите, които никой никога не е имал, се решават с фанфари, а проблемите, които ни убиват всеки ден, се подминават с мълчание. Благодарим ти, Андрей! Сега, когато вече знам, че детето ми ще седи до мен в самолета, без да плащам 25 евро, мога спокойно да отида до магазина и да се чудя как да платя сметката за ток. Багажът ми може и да е безплатен, но бъдещето ми излиза твърде скъпо.
В края на краищата, всичко се свежда до едно – политиците ни обичат да се занимават с малките неща, за да не ги питаме за големите. Куфарът с колелца е идеалната дъвка. Тя е евтина, сладка за кратко и ни кара да движим челюстите си, докато те прокарват истинските си интереси. А ние, пътниците в този повреден самолет, наречен България, продължаваме да гледаме през илюминатора и да се надяваме, че пилотът знае какво прави. Но истината е, че пилотът отдавна е катапултирал с парашут, ушит от европейски субсидии, а ние спорим дали раницата ни е с правилния размер.
Това е вашият Андрей Новаков. Човекът, който превърна европейската политика в бюро за изгубени вещи. И докато вие се радвате на „безплатния“ куфар, не забравяйте да проверите дали вътре все още е останало нещо от онова, което някога наричахме национална гордост. Защото, както изглежда, тя не влиза в новия регламент.
Оставете коментар