Повече от месец цяла България буквално ври и кипи след садистичното убийство на 37-годишния Георги Кузев в Пловдив. Човекът беше пребит до смърт в парк от банда разярени тийнейджъри, самопровъзгласили се за морални съдници и „ловци на педофили“. Сцената е добре позната, грозна и до болка предвидима: политици и висши ченгета моментално наскачаха пред камерите и микрофоните, за да се надпреварват кой ще измисли по-звучна и гневна фраза, с която да се хареса на побеснелия народ. Изведнъж извършителите бяха обявени за „изроди“, за „безпросветни насилници“, а тогавашният вътрешен министър Иван Демерджиев тържествено обяви „брутална борба с онези, които превръщат децата в оръжия“.

Но когато прожекторите угаснат и евтиният популизъм отстъпи място на фактите, лъсва една смазваща, цинична реалност. Институциите у нас не просто са проспали раждането на тези улични шпицкоманди. Години наред органите на реда, прокуратурата и социалните служби активно са си затваряли очите, потупвали са самозваните бабаити по рамото и са ги легитимирали публично. Истината, която лъсна след разследване на свободния информационен канал www.sik.bg, е, че държавата носи директна вина за трагедията в Пловдив, защото превърна уличния линч в модел за подражание, преди кървавата игра неизбежно да завърши с труп на паважа.

За да се разбере как точно стигнахме до тук, трябва да се върнем към корените на това явление в България. Главното действащо лице и безспорен идеолог на тези групи у нас е Ален Симеонов. Това е момчето, което пренесе опасния модел на покойния руски неонацист Максим Марцинкевич – Тесак, на българска почва. Симеонов е фигурата, която години наред надъхва подрастващите чрез социалните мрежи, учи ги как да устройват засади и открито се хвали със своите наказателни акции. По данни от разследването на пловдивския случай именно той е идейният вдъхновител на бандата, размазала от бой Георги Кузев.

Парадоксът е, че същият този Симеонов с години гради образ не на маргинален хулиган, а на доверен партньор на полицията. И не става дума за тайни донесения или конспирации, а за съвсем явна, публична гордост. В поредица от интервюта – включително в подкаста на вестник „Телеграф“ и в национален ефир пред „Евронюз“ – той без свян разказва как МВР и прокуратурата едва ли не работят рамо до рамо с него. Нещо повече: Симеонов твърди, че разследващите полицаи имали толкова голямо доверие в неговата „експертиза“, че вместо да го подложат на подробен разпит, директно му давали бели листове сам да си напише показанията и констатациите.

А че Симеонов е човек за разпит и сериозно наблюдение, става ясно дори от собствените му признания. Още преди четири години в публично пространство той открито признава, че неговата банда редовно използва физическо насилие при „ловуването“. Самият той има две съдебни производства зад гърба си за нанасяне на средна телесна повреда, като едното скандално е било прекратено от прокурор. Българският Тесак дори открито недоволства в медиите, че от над 200 устроени от него „капана“ за мъже, съдът е постановил само една-единствена осъдителна присъда. Симеонов арогантно противопоставя съдебната власт, която отказва да осъжда хора без годни доказателства, на МВР и прокуратурата, с които по думите му цари пълно разбирателство.

И това не са празни хвалби на самозабравил се младеж. В негово видео, разпространено в мрежата, се вижда как при поредния „граждански арест“ на място пристигат униформени служители от 5-о РПУ в София. Вместо полицаите да разгонят тълпата и да проверят какво точно правят тези хора на улицата, една от униформените служителки се обръща към притиснатия в ъгъла мъж с думите: „Господине, това е отвратително!“. Действията на ловците са приети за чиста монета, полицията действа като тяхна лична охрана, а фактът, че за жива стръв е използвано непълнолетно момиче, просто е подминат с безразличие.

Връзките между Симеонов и силовите структури стават още по-абсурдни, ако погледнем събитията само отпреди няколко месеца. Точно в мандата на министър Демерджиев – същият, който днес се заканва да громи насилието – тарторът на ловците се среща официално с представители на ГДБОП и 8-о РПУ в София. На тази среща той най-демонстративно им подарява екземпляри от авторското си издание „Наръчник за лов на педофили“. По-късно от пресцентъра на МВР гузно ще заявят, че „политическото и професионалното ръководство не били информирани“. Но никой не може да изтрие факта, че институцията с лека ръка е легитимирала един човек с криминални регистрации за побоища като фактор в разкриването на престъпления.

Най-яркият пример за това как държавното обвинение и полицията стават съучастници в тези улични постановки е скандалният случай от януари 2023 година. Тогава Симеонов, заедно с няколко тийнейджъри, сред които и две непълнолетни лица, създават фалшив профил на малко момиче в сайта за запознанства Elmaz.com. Чрез него те започват кореспонденция с около 30-годишен преподавател от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Уговарят му среща, на която преподавателят се явява нищо неподозиращ, а там го очаква бандата с включени камери, след което на място е извикана полиция.

Мъжът е моментално окован в белезници, а жълтите медии гръмват със сензационни заглавия за „уловен извратеняк“. Софийската районна прокуратура действа светкавично и сляпо се доверява на думите на Симеонов и компания. Без да си направи труда да събере независими експертизи и доказателства, държавното обвинение веднага иска най-тежката мярка за неотклонение – „задържане под стража“. Районният съд първоначално се поддава на обществения натиск и оставя университетския преподавател в ареста.

Когато обаче делото стига до Софийския градски съд, илюзията рухва. Съставът с председател съдия Мирослава Тодорова разглежда внимателно материалите, съсипва от критика липсата на реални доказателства и освобождава човека срещу парична гаранция. Месеци по-късно Софийската районна прокуратура е принудена сама тихомълком да прекрати наказателното производство поради пълна липса на доказателства за каквото и да било престъпление. Оказва се това, което всеки опитен криминалист би трябвало да провери още в първия час – че уличните ловци просто са нагласили чатовете и са излъгали безогледно. Репутацията и животът на един университетски преподавател са публично разбити, но никой от фалшивите обвинители не понася никаква отговорност.

В цялата тази грозна история обаче има един детайл, който показва пълната институционална безпомощност в България. Още през януари 2023 г., гледайки мярката на преподавателя, съдия Тодорова вижда нещо, което прокурорите и ченгетата упорито отказват да забележат. В съдебната зала става ясно, че в акцията на Симеонов са участвали две непълнолетни лица – Михаела Х. и Давид Д., както и други неустановени деца. В своето определение съдията изрично записва: тези тийнейджъри са въвлечени в организирана дейност по издирване и задържане на хора, което неминуемо ги поставя в тежък риск за тяхното психическо, морално и физическо развитие. По смисъла на Закона за закрила на детето те са класически пример за „деца в риск“.

Законът е пределно ясен и категоричен: всеки държавен орган, който установи дете в риск, е длъжен незабавно да сигнализира Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и социалните служби. Съдия Тодорова издава абсолютно ясни указания към Софийската районна прокуратура и разследващите полицаи – незабавно да установят самоличността на всички непълнолетни от групата на Симеонов и да сезират ДАЗД, за да се извърши пълна проверка на семейната им среда и да им бъде оказана психологическа и социална помощ.

Какво направиха органите на реда след тези задължителни съдебни указания? Абсолютно нищо.

Години по-късно, когато медиите започнаха да ровят как институциите са реагирали на старите сигнали срещу бандата на Симеонов, прокуратурата и социалните служби започнаха класически чиновнически цирк с прехвърляне на топката. От Софийската районна прокуратура безсрамно заявиха, че „указанията са били изпълнени веднага от наблюдаващия прокурор“. Само че официалният отговор на ДАЗД показва чудовищната лъжа: през цялата 2023 година в агенцията не е постъпвал абсолютно никакъв сигнал от държавното обвинение за идентифицирани деца в риск!

Едва година по-късно – някъде през 2024 г. – МВР благоволява да изпрати едно формално писмо, с което иска някакво повърхностно „социално проучване“ за двете непълнолетни лица, които така или иначе са били свидетели по делото. Никой не си е мръднал пръста да издири останалите деца в бандата. Никой не е сигнализирал за реална опасност. Прокуратурата и полицията буквално са хвърлили указанията на съда в кошчето за боклук. И докато чиновниците в пагони и тоги са се правили на разсеяни, Симеонов е продължил необезпокоявано да вербува нови и нови подрастващи, нахъсвайки ги за улични вендети.

Всъщност корените на тази безпардонност датират още от 2021 година, когато самият Ален Симеонов е едва на 17 години. Тогава той за пореден път участва в „лов“ на сочен за педофил мъж, но жертвата подава сигнал в полицията за нанесен жесток побой. Непълнолетният тогава ловец е арестуван за кратко, а разследващите правят някакъв бутафорен опит да го консултират с психолог по телефона. Цялата тази трагикомедия е излъчена в сутрешния блок на „Нова телевизия“, където водещият Виктор Николаев и репортерите разказват случая с насмешка и полуирония. Вместо да светне червената лампа, че едно непълнолетно момче извършва насилие и се радикализира пред очите на всички, медиите и обществото се забавляваха с разсъждения защо аджеба полицията арестува „храбрия ловец“, а не посочения от него човек.

Равносметката от тези години на институционален разврат, медийно заиграване и чиновническо безхаберие е логична и безмилостна. Когато полицията потупва уличните биячи по рамото, когато прокуратурата ползва техните скалъпени чатове за евтин пиар, а социалните служби си затварят очите за вербуването на деца, резултатът винаги е един и същ. Подрастващите добиват усещането за абсолютна безнаказаност, вярата, че законът не важи за тях и че юмручното право е най-висшата справедливост.

Убийството на Георги Кузев в Пловдив не е изолиран инцидент и не е плод на внезапно умопомрачение. То е логичният, кървав завършек на една дълго отглеждана и толерирана от самата държава улична инквизиция. И докато истинските виновници по върховете на МВР и прокуратурата продължават да си прехвърлят вината и да леят крокодилски сълзи пред камерите, българското общество остава заложник на собствените си институции, които години наред ръкопляскаха на насилието, преди то да прерасне в смърт.