Всеки месечен бюлетин на Агенцията по заетостта се превръща в удобен повод за институционално самодоволство. Публикуваните данни за месец юли, представящи обявени 8 448 свободни работни места на първичния пазар и отчитащи „подкрепа“ за над 10 300 граждани, на пръв поглед рисуват картина на работеща и адаптивна икономика. Равнището на регистрирана безработица от 5.43% традиционно се представя като атестат за социална стабилност и динамичен пазар. Зад тази статистическа витрина обаче се крият дълбоки структурни диспропорции, системен дефицит на квалифицирана работна ръка, технологичен застой и тревожна зависимост от външно финансиране. Истинският журналистически и експертен прочит на данните изисква да погледнем отвъд сухите агрегирани числа и да деконструираме реалните процеси, протичащи в българската икономика.

Към края на юли официалният брой на регистрираните безработни в страната е 154 051 души. На този фон броят на заявените свободни работни места на първичния пазар е едва 8 448. Това означава, че за всяка една новообявена позиция теоретично се състезават над 18 регистрирани лица. Макар институциите да акцентират върху факта, че 9 517 души са започнали работа през месеца, този показател не бива да се разглежда изолирано. Той показва бавно превъртане на съществуващия контингент, при което голяма част от наетите лица попадат в краткосрочна, несигурна или сезонна заетост, която ги връща обратно в бюрата по труда още с настъпването на есенните и зимните месеци.

Най-тревожният сигнал от данните на Агенцията по заетостта идва от профила на най-търсените професии. Списъкът се оглавява от чистачи, помощници, работници по събиране на отпадъци, общи работници в строителството, добивната и преработващата промишленост, персонал в сферата на ресторантьорството, хотелиерството и търговията, както и оператори на машини и шофьори. Липсва каквото и да било осезаемо присъствие на професии с висока добавена стойност като инженеринг, научноизследователска дейност, високотехнологични услуги или дигитални индустрии. Това показва, че посредническата роля на държавните бюра по труда обслужва предимно нискотехнологичния и нископлатен сегмент на икономиката, като консервира модела на евтината работна ръка. Присъствието на сектор „Образование“ сред водещите не е резултат от икономическа експанзия, а от чисто сезонен феномен, свързан с традиционното освобождаване и последващо наемане на педагогически и помощен персонал в училищата и детските градини преди старта на новата учебна година на 15 септември.

В отчета се посочва още, че над 6 900 икономически неактивни лица са били мотивирани да предприемат стъпки към включване на пазара на труда благодарение на трудови, ромски и младежки медиатори. В експертната практика терминът „мотивирани“ остава абсолютно непроследим и лишен от нормативна тежест. От формулировката не става ясно колко от тези лица са преминали през сертифицирано професионално обучение, колко са подписали реален безсрочен трудов договор и колко са се регистрирали официално като активно търсещи работа. Съществува сериозен риск тези отчети да функционират единствено като механично отмятане на индикатори по проекти за посредничество, без да водят до реална интеграция на най-маргинализираните групи в трудовия процес.

Отчетено е също, че 592 души от уязвими групи са получили подкрепа чрез субсидирана заетост. Шокиращото тук е, че 443 от тях, което представлява близо 75%, са наети благодарение на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027, съфинансирана от Европейския социален фонд плюс. Това разкрива фундаментална слабост на националния бюджет и държавната политика. Националните програми за интеграция на хора с увреждания, трайно безработни и възрастни предпенсионни кадри практически не функционират самостоятелно. В момента, в който европейското проектно финансиране прекъсне или забави верификацията на плащанията, тези хора биват изтласкани обратно в зоната на крайна бедност и социално изключване.

Преодоляването на тези системни проблеми изисква преминаване от пасивно регистриране и временно субсидиране към цялостна реформа в политиките по заетостта. На първо място е необходима пълна дигитализация и преформатиране на Агенцията по заетостта чрез внедряване на съвременни алгоритми за интелигентно съпоставяне на уменията на безработните с реалните изисквания на бизнеса. Бюрата по труда трябва да се трансформират от регистрационни гишета в модерни кариерни хъбове, предоставящи индивидуално кариерно консултиране, психологическа подкрепа и менторство. Нужно е и изграждане на специализирани секторни платформи за директна връзка с индустриалните клъстери, високотехнологичните сектори и възобновяемата енергетика.

Държавната политика трябва да се ориентира към качествено преквалифициране чрез система от ваучери за умения. Финансирането за обучителните центрове следва да бъде пряко обвързано с постигнатия резултат, като средствата се изплащат само при условие, че значителна част от преминалите курса започнат работа по придобитата специалност в рамките на половин година. Приоритет трябва да бъдат масовите обучения за базова и специализирана дигитална грамотност, работа с автоматизирани индустриални системи и придобиване на зелени умения. Стимулирането на работодателите чрез данъчни облекчения при наемане на лица над 45 години и осигуряване на дуално обучение на работното място би осигурило трайно задържане на опитни кадри.

Необходимо е също така въвеждането на строги и измерими ключови показатели за ефективност при работата на ромските и младежките медиатори. Тяхната дейност не бива да се отчита по брой проведени срещи или раздадени информационни материали, а по брой задържали се на постоянна работа лица за период от минимум шест или дванадесет месеца. Социалното включване трябва да се постига чрез интегрирани пакети, които комбинират трудова заетост с осигурен достъп до детски градини, организиран транспорт до индустриалните зони и базова здравна грижа.

По отношение на субсидираната заетост е наложителен преход от изцяло субсидирани договори към модел на споделено финансиране. При него държавата може да поема част от осигурителната тежест или минималната заплата за първоначален шестмесечен период срещу ангажимент от страна на работодателя да задържи работника на пълен работен ден за още поне една година за своя сметка. Паралелно с това предоставянето на правомощия на общините да инвестират целеви средства в регионални програми за заетост ще позволи мерките да бъдат съобразени с местните инвестиционни намерения и демографския профил на всяко населено място.

Официалните данни за пазара на труда показват, че страната поддържа ниски нива на номинална безработица, но на цената на ниска производителност, капсулиране на уязвимите групи и изкуствено поддържане на непривлекателни работни места. Ако държавните институции продължават да измерват успеха си чрез кухи отчети за мотивирани лица и разчитат механично на европейски траншове, пазарът на труда ще остане уязвим пред демографския срив и бъдещи икономически трусове. Необходими са смели структурни промени, които да насочат ресурсите към реално повишаване на добавената стойност, качествено образование и устойчива трудова интеграция, за да може статистиката най-сетне да отразява реално растящо благосъстояние.