Прозрачността в сянката на властта: Министерският съвет скри ресорите и заплатите на осемте съветници на премиера

Въпросите за начина, по който се управлява публичният ресурс и как се структурира най-близкият експертен кръг около министър-председателя, неизменно стоят в основата на съвременната демократична държавност. Всяко общество, което претендира за прозрачност и отговорност на институциите, разчита на ясните механизми за обществен контрол. Когато обаче зад формалните административни отговори се прокрият конкретни факти за разпределението на отговорностите и разходването на бюджетни средства, журналистиката е принудена да повдигне завесата. Скорошен казус около дейността на администрацията на Министерския съвет и запитване по Закона за достъп до обществена информация от страна на Свободен информационен канал (www.sik.bg) разкрива именно тази тънка граница между декларираната откритост и административната предпазливост.

Процесът започва с официално заявление, отправено към министър-председателя, в което се търсят пет ключови показатели за състоянието на политическия кабинет към края на месец юли 2026 година. Сред поставените въпроси са броят на назначените съветници, техните три имена, видът на правоотношението, конкретните ресори на експертите, както и общият месечен разход от държавния бюджет за тяхното възнаграждение. Отговорът, получен от ръководството на административната дирекция в правителствената канцелария, очертава една противоречива картина – от една страна, институцията предоставя основния списък с имена и правния статут на съветниците, а от друга, напълно заобикаля същинските въпроси за ресорите и финансовия ресурс.

Според официално предоставените данни, към 24 юли 2026 година към политическия кабинет на министър-председателя са назначени общо осем съветници. В списъка фигурират имената на Кирил Атанасов Атанасов, който е посочен като съветник и ръководител на звеното за връзки с обществеността, и Пламен Димитров Узунов, за когото изрично е отбелязано, че със заповед на министър-председателя е определен за секретар на Съвета по сигурността и на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките. Останалите експерти, чиито имена бяха оповестени официално, са Руси Боголюбов Иванов, Стефан Красимиров Савов, Юлиан Косев Китипов, Светла Тодорова Василева, Жени Антонова Георгиева и Ния Цветелин Мантовска. По отношение на правния характер на техните взаимоотношения с държавната машина, отговорът е категоричен – всичките осем лица изпълняват функциите си по трудово правоотношение, на основание чл. 28, ал. 5 от Закона за администрацията. Дотук институцията следва буквата на закона, като предоставя публично достъпни данни за персоналния състав и юридическата форма на ангажираност.

Напрежението обаче възниква там, където административният отговор се сблъсква с изискването за функционална прозрачност. На въпроса за конкретната сфера на дейност и ресор на всеки от съветниците, от администрацията на Министерския съвет е даден краен и крайно общ отговор. Според писмото, отговорностите на лицата са „в съответствие с политиките от компетентността на Министерския съвет и функциите на неговата администрация“. Този подход на практика оставя обществото и медиите в неизбежна информационна изолация. Съветниците към политическия кабинет не са просто технически фигури; те са хората, които анализират стратегическа информация, изготвят експертни становища и консултират министър-председателя по ключови въпроси на държавното управление – от икономика и енергетика до външна политика и сигурност. Липсата на ясна дефиниция за това кой точно експерт с какъв ресор се ангажира поражда основателни въпроси за ефективността на политическия кабинет и за това доколко гражданите могат да оценят компетентността на хората, взимащи задкулисни решения. В една европейска държава обществото има право да знае не просто кои са имената на съветниците, а защо точно тези специалисти получават доверие и срещу какви конкретни задачи се измерва тяхната експертиза.

Още по-озадачаващ е подходът на администрацията по отношение на финансовия въпрос. Запитването на Свободен информационен канал (www.sik.bg) изрично настоява за информация относно размера на месечния разход от държавния бюджет за брутните възнаграждения на всички съветници в кабинета. Вместо конкретна сума или дори агрегиран финансов показател, отговорът се превръща в правна лекция. Администрацията цитира Приложение № 4 към чл. 2, т. 3 от Постановление № 67 на Министерския съвет от 14 април 2010 година за заплатите в бюджетните организации, както и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Посочени са само рамковите граници – минималният размер на основната месечна заплата за тази длъжност е 620,20 евро, а максималният достига 2148 евро.

Този тип отговор повдига сериозни въпроси за спазването на духа на Закона за достъп до обществена информация. Гражданите и медиите не питат за теоретичните граници на заплащането в държавната администрация, залегнали в нормативните актове, а за реалния финансов ресурс, който данъкоплатците отделят за издръжката на премиерския екип към конкретна дата. Липсата на точна сума за общия месечен разход изгражда стена пред финансовата прозрачност. В условията на засилен обществен интерес към разходването на публични средства, подобно отклоняване от конкретен отговор създава усещането за административен защитен механизъм, чиято цел е да скрие реалните мащаби на разходите.

Липсата на детайли по отношение на ресорите и бюджета оставя впечатлението, че институциите все още възприемат прозрачността като формално задължение, а не като фундаментален принцип на управление. Когато медиите като Свободен информационен канал (www.sik.bg) поставят тези въпроси, те изпълняват своята класическа роля на коректив и мост между гражданите и държавната власт. Всяко мълчание или абстрактно формулирано изречение от страна на администрацията само по себе си се превръща в новина – новина за това колко трудно властта допуска външен поглед до своите вътрешни механизми на работа.

В крайна сметка, казусът около съветниците на министър-председателя далеч надхвърля рамките на едно обикновено административно преписка. Той поставя на изпитание зрялостта на институциите и тяхната готовност да отговарят на европейските стандарти за откритост. Обществото не може да си позволи управление, чиито експертни кръгове и финансови измерения остават скрити зад парапета на ведомствените отговори. Докато администрацията продължава да третира въпросите за ресорите и заплатите като конфиденциална или излишна за показване информация, напрежението между обществото и властта ще остава неизбежно. А журналистиката ще продължава да търси отговорите, които институциите опитват да спестят.

Международният контекст и европейските стандарти за прозрачност

Въпросът за достъпа до информация за административния апарат на премиерската институция не е изолиран случай на родната административна практика, а част от по-широкия дебат за европейските стандарти на управление. Член 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и принципите, заложени в Регламент (ЕО) № 1049/2001, категорично подчертават, че откритостта е ключов елемент за легитимността на публичните институции. Когато държавна структура от висок ранг отговори на журналистическо запитване с нормативни препратки и бланкетни формулировки, тя се отклонява от духа на европейските директиви за прозрачност. В демократичните общества гражданите и медиите не бива да бъдат поставени в позиция да разгадват административни загадки или да водят дългогодишни съдебни спорове само за да разберат как се разпределят експертните задачи в най-близкия кръг на министър-председателя. Липсата на ясна информация за ресорите и конкретните финансови разходи създава сериозни съмнения за ефективността на вътрешния контрол и зачитането на обществения интерес, което налага по-строг и системен мониторинг от страна на независимите медии върху всяка стъпка на изпълнителната власт.