Тишината на стария Свети Влас в края на август обикновено ухае на морска сол, печена царевица и изсъхнал бръшлян по дуварите на къщите с бели фасади. Тази година обаче този ритъм е брутално счупен от рева на тежки машини, дрезгавия стон на разбиващ се камък и облаци прах, които се стелят над уличките в топлия летен следобед. До редакцията на свободният информационен канал достигнаха тревожни снимки, запечатали момент, който накара местните жители да изтръпнат – емблематичен участък с автентична каменна настилка е разкопан в дълбочина, а тежкият материал е изваден и стои на купчини. На фона на сезона, когато курортът би трябвало да почива от тежък строителен шумен ад, гледката на изстърганата земя отприщи лавина от въпроси, емоции и гневни обвинения в социалните мрежи, че старият облик на селището се унищожава завинаги заради поредния безмилостен инфраструктурен ремонт.

Въздържахме се от прибързани емоционални присъди и влязохме в дълбока документална проверка, която разплете сложна мрежа от институционални отговорности, договори за милиони левове и сериозни правни въпроси. Защото зад една разкопана улица не винаги стои злонамереност, но пък почти винаги се крие интересен сблъсък между наложителни технически ремонти, местни забрани и управленски парадокси. Сигналът ни отведе до мащабен проект на държавното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в Бургас, чиято стойност надхвърля милион и половина лева с ДДС. Обектът носи сухото и административно име „Ремонтно-възстановителни дейности на съществуващ водопровод по ул. „Цар Симеон“ в участъка от ул. „Гоце Делчев“ до ул. „Чайка“ в гр. Свети Влас“. Публичните данни от профила на купувача показват, че договорът с консорциума изпълнител „БИЛДНИКС-БСК“ е на стойност близо 1,4 милиона лева без ДДС и предвижда подмяна на над 1,1 километра основни водопроводни трасета, десетки сградни отклонения и пожарни хидранти.

Тази сурова техническа реалност обяснява напълно защо улицата изглежда така от снимките. Подмяната на амортизирана подземна мрежа с толкова мащабни параметри физически изисква изкопни работи по цялото протежение, а премахването на настилката е неизбежен етап от строителния процес. Елементарната логика сочи, че ВиК мрежата трябва да се обновява, защото авариите в старите курортни зони са хроничен проблем. Водопроводът трябва да бъде сменен, а тръбите не могат да бъдат положени във въздуха. Самият факт на разкопаването обаче не дава отговор на най-важния въпрос, който вълнува хората, свързан с бъдещето на самите камъни. В техническото описание на поръчката липсват публично достъпни и ясни гаранции какво точно ще се случи с извадената естествена настилка, дали тя ще бъде върната на мястото си след приключване на изкопите или ще бъде подменена с безличен асфалт и унифицирани бетонни павета.

Именно тук разследването ни среща с първия сериозен институционален парадокс, който надхвърля рамките на обикновения строителен обект и опира право в административните решения на Община Несебър. С Решение №624 от 29 януари 2026 година местният Общински съвет налага категорична забрана за извършване на строителни и монтажни работи в Свети Влас за периода от 15 май до 1 октомври в териториите, попадащи в чувствителните зони „А“ и „Б“ по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това ограничение е създадено с една единствена цел – да пази спокойствието на туристите, чистотата на въздуха и нормалния ритъм на живот през активния летен сезон, забранявайки тежката строителна техника по улиците в разгара на лятото. В същото това решение съветниците изрично са изброили списък с обекти, които имат право да работят без спиране през лятото, като сред тях фигурират определени проекти в местност Инцараки, но името на ул. „Цар Симеон“ липсва сред изключенията в публично огласените документи.

На фона на тази забрана възниква въпросът на какво правно основание се извършват мащабни изкопни дейности и тежък ремонт в самия край на август, ако този участък попада в защитената забранена зона. Още по-странен е фактът, че официалната страница на възложителя ВиК Бургас показва публикувано обявление за приключване на съответния договор за обществена поръчка на 14 август 2026 година, докато снимките и свидетелствата от място показват активни строителни операции дни след тази дата. Това поражда необходимостта от прецизна проверка на фактите и документацията, за да се разбере дали става дума за административно приключване на книжата на фона на довършителни работи, или за разминаване в графика, което изисква институционален отговор от строителния надзор и контролните органи.

Казусът обаче има и дълбоко морално-управленско измерение, което засяга грижата за историческия облик на нашите черноморски селища. Самата Община Несебър демонстрира съвсем различен подход само на няколко километра оттук, в Стария Несебър, където кметската администрация публично се гордее с политиката на „преподреждане на калдъръм“ при всякакви подземни ремонти, защитавайки автентичната каменна настилка като визитна картичка на древното градче. Въпросът към местната власт и отговорните институции е принципен: ако историческият камък се ценѝ и пази в една част на общината, защо същият подход да не бъде задължителен и за старите квартали на Свети Влас? Опитът да се превърне една емблематична стара улица в обикновен изкоп без гаранции за възстановяване на нейния облик удря директно в усещането за памет и идентичност на това място.

Въпросът за съдбата на извадения материал е следващата неотложна тема за изясняване пред отговорните органи. Когато става дума за общинска публична инфраструктура, демонтираният естествен камък не е просто строителен отпадък, който може да бъде извозен в неизвестна посока или захвърлен на сметището. Той е публична собственост, чието движение трябва да се проследява чрез строги приемо-предавателни протоколи, количествен отчет и ясна отговорност на изпълнителя. Общественият интерес изисква да бъде проверено дали в количествено-стойностната сметка към договора е заложено повторно полагане на същите камъни, или проектът предвижда подмяната им с алтернативни материали, които ще променят архитектурната среда.

Документите по обществената поръчка, техническите спецификации и строителните дневници предстои да бъдат изискани по официален ред чрез заявления за достъп до обществена информация от ВиК Бургас, Община Несебър и Регионалната дирекция за национален строителен контрол. Истинската журналистическа история не се ражда от емоционалното възмущение пред една разкопана улица, а от хладното съпоставяне между това какво е възложено по договор, какво е разрешено от закона за летния сезон и какво реално се случва на терен. Докато институциите не отговорят с конкретни книжа и протоколи за съдбата на калдъръма в Свети Влас, въпросът остава отворен, а общественият контрол – единствената преграда пред риска историческите улици на Черноморието ни да останат погребани под поредния безличен асфалт.

Удариха паметта с багер: Таен ремонт превръща стария калдъръм в асфалт под носа на властта

Истинският скандал в цялата тази история обаче далеч надхвърля рамките на един обикновен технически спор за тръби и строителни разкопки. Докато гражданите и сезонните посетители на Свети Влас гледат със свити сърца как багерите преобръщат земята под прозорците им, зад кулисите на този милионен проект започват да излизат на яве притеснителни симптоми на институционален мрак и мълчание, които удрят директно в доверието към местната власт. Когато една община изрично приема строги правила, гласува официални забрани за строителство в разгара на лятото и публично декларира грижа за архитектурния облик на курортите си, но в същото време в същите тези защитени територии се лее бетон и се изнасят камиони с ценен камък, на преден план излиза въпросът за двойния стандарт и задкулисните договорки между концесионери, строителни консорциуми и местни регулатори.

Най-тревожният аспект, който до момента остава мистериозно покрит с пелена от мълчание, е пълната липса на прозрачност около това кой реално носи материалната и юридическа отговорност за изнесения от улицата естествен камък. Според неофициални свидетелства на местни жители, които от години пазят духа на старите махали, скъпият паваж не се съхранява в общински складове с оглед на бъдещо преподреждане, а систематично се натоварва на тежкотоварни камиони и потъва в неизвестна посока, вероятно за да бъде използван за застилане на частни инвестиционни имоти, хотели или затворени комплекси на приближени до местния елит бизнесмени. Ако това твърдение се потвърди документално, ние вече нямаме работа с елементарен строителен пропуск, а с чисто разграбване на публичен ресурс и подмяна на историческата памет с частен комфорт, финансиран с милиони левове държавни и европейски средства.

Още по-скандален е фактът, че държавното дружество ВиК Бургас и общинската администрация в Несебър си прехвърлят топката като на пинг-понг, когато журналисти и граждани се опитат да получат елементарен отговор на въпроса кога точно е издадено разрешението за удължаване на строителните дейности през забранения летен сезон. На фона на обявеното уж „приключване на договора“ в средата на август, тежките машини продължават да ровят земята, без никой да смее да покаже заповеди за спиране, констативни протоколи от строителния надзор или санкции за нарушаване на общинската наредба. Този пълен административен хаос и демонстративно пренебрегване на местните закони показват честния образ на едно феодализирано управление, в което важните инфраструктурни обекти се управляват по непрозрачни правила, а обикновените хора са поставени пред свършен факт, гледайки как историята на техния град се заравя под евтин асфалт и бетон.

Абсурдите с багер под забраната: ЗАЛИЧАВА СЕ историята на Свети Влас

Забраните в закона и решенията на общинските съвети в България често приличат на пожелателни писма до Дядо Коледа, които спират да важат в момента, в който се появи тежка техника и милионни бюджети. Докато на хартия местната власт размаха пръст и наложи категорична забрана за каквито и да било строителни и монтажни работи в зоните „А“ и „Б“ на Свети Влас в разгара на лятото – от 15 май до 1 октомври – реалността на терен се оказа съвсем различна. Под откритото небе на месец август, когато курортът трябва да кипи от спокойствие и туристически ритъм, улиците се превръщат в кални изкопи. Въпросът на чие правно основание се случва това навлизане с багери в забранения сезон остава без отговор, но следите водят към мащабен проект на държавно дружество, който се изпълнява необезпокоявано, сякаш общинските наредби са писани за някое друго селище.

Скандалното в случая не е самото наличие на инфраструктурен ремонт, тъй като остарелите водопроводи се нуждаят от подмяна, а пълната непрозрачност около съдбата на материалната среда. Когато държавен ресурс от близо 1,4 милиона лева влезе в най-старата част на едно селище, обществото има право да знае дали строителната дейност е съобразена с духа на мястото. Документите показват договор с изпълнител и официално обявление за приключване, публикувано броени дни преди багерите да продължат работата си на място. Този синхрон между уж завършени административни процедури и активни изкопни дейности в забранителния летен период буди съвсем основателни съмнения за това как се упражнява контролът върху публичните средства и изпълнението на обектите по Черноморието.

Мълчанието на камъните: Къде изчезва автентичността?

Най-тежкият удар в тази история обаче не е свързан с разчета на тръбите или датите по договорите, а с арогантното отношение към характерната градска среда. Старият калдъръм и специфичните естествени каменни настилки в историческите ядра на черноморските ни градове и села не са просто удобство за ходене, те са последната видима връзка с времето, когато тези места са имали съвсем различен облик. Докато в съседния Несебър общината от години говори публично за преподреждане и грижливо съхраняване на историческите павета, в Свети Влас се допуска изваждането на камъните, без да е ясно дали те ще бъдат върнати на мястото им, или тихо ще бъдат заменени с безличен асфалт и евтини бетонови павета. Липсата на изрични гаранции в проектите за възстановяване на оригиналната настилка превръща всеки подобен ремонт в потенциален инструмент за подмяна на историята с удобен бетонов стандарт, който заличава уникалния характер на старата част и я превръща в поредния унифициран курортен квартал без памет и лице.