Автор: Веселин Стаменов

Специално за www.sik.bg – Свободният информационен канал

Светът може и да е разделен от нови железни завеси и идеологически траншеи, но морските пътища остават широко отворени за онези, които притежават визията да ги управляват като съвременни аргонавти. Последните данни, изнесени в мащабен анализ на Financial Times, базиран на данни от Argus Media, Kpler и Международната морска организация (IMO), разкриват една стряскаща за идеалистите реалност: гръцките корабособственици са генерирали приходи от най-малко 3.8 милиарда долара от превоза на руски петрол през последните три години. Това не е просто суха статистика, а мощен рентгенов апарат, който осветява разликата между държавата-субект и държавата-обект. Докато Гърция защитава интересите на своя сектор в Брюксел, демонстрирайки национален организъм с непоклатим инстинкт за самосъхранение, българският политически елит продължава да демонстрира опасна липса на историческа памет и държавнически гръбнак.

Мащабът на гръцкия прагматизъм е олицетворен от конкретни корпоративни титани, които не се огънаха пред натиска на Киев. Лидер в тази класация е компанията Dynacom Tankers на корабния милиардер Джордж Прокопиу, която е осигурила на гръцката икономика приходи от поне 915 милиона долара. Веднага след нея се нарежда Olympic Shipping and Management с 404 милиона долара, а Stealth Maritime и Polembros Shipping са добавили по над 200 милиона долара всяка от транспорта на руската суровина. Тези цифри дори се считат за консервативни, тъй като анализът обхваща само основните маршрути, превозващи 389 милиона барела, докато още 153 милиона барела остават извън официалните сметки поради липса на ценови данни от Argus. Това не е просто бизнес – това е упражняване на икономическа мощ в условия на глобален конфликт.

Метафорично казано, Гърция действа като мощен вълнолом, който разбива вълните на външния натиск, за да запази спокойствието в собственото си пристанище, докато България прилича на сал, чийто екипаж изхвърля греблата зад борда, за да се хареса на бурята. В Атина политическата класа разбира, че търговският флот е свещеният съсъд на елинското влияние, контролиращ близо 15% от руския петролен износ. Когато Украйна включи Dynacom в списъка на „международните спонсори на войната“, гръцката държава не започна да се извинява, а упражни такъв масиран натиск в ЕС, че компаниите бяха извадени от списъците. В Гърция няма „умно-красиви“ формации като родната „Демократична България“ (ДБ), които да призовават за доброволно икономическо харакири. У нас обаче понятието „национален интерес“ е превърнато в мръсна дума, ако не е подпечатано в чуждо посолство, а компрадорският ни елит е превърнал предателството към собствената индустрия в идеологическа добродетел.

Фундаменталната разлика е в качеството на националния елит. В Гърция корабособствениците разчитат на адвокати като Стефанос Рулакис, които ясно заявяват, че транспортните компании не са длъжни да контролират световните цени, а просто да работят според документите, предоставени от доставчиците. Те използват „ценовия таван“ на Г-7 (свален до 44.10 долара на барел според Reuters) като параван, зад който оперират с 30-40% по-високи тарифи заради риска. В България обаче, вместо държавата да използва стратегическото си положение и дерогациите за енергиен суверенитет, родните „атлантици“ се надпреварваха да режат живата плът на икономиката ни, закривайки печеливши сектори срещу потупване по рамото. Гръцкият урок е безпощаден: можеш да бъдеш лоялен член на ЕС и НАТО, без да преставаш да бъдеш суверенна държава, докато София рискува да остане просто една бележка под линия в анализите на чуждите интереси, плащайки цената на чуждите победи с нашата собствена бедност.