Разследване на Надя Мързева: Скандалната схема със STEM центъра в СУ „Петър Берон“ – изхвърлиха честните фирми, за да подлеят вода на държавната хазна! www.sik.bgСега ще ви разкажа една история за едно училище в Перник и един директор, който, видно от документите, е повече мениджър, гледащ личната си печалба, отколкото човек, който вае бъдещето ни – именно децата. В сенките на училищните коридори на Средно училище „Петър Берон“, където би трябвало да се кове интелектуалният елит на нацията, се е разиграл театър на абсурда, прикрит зад гръмкото име „STEM среда“. Докато политиците ни по телевизиите се кълнат в Плана за възстановяване и устойчивост, на терен, в миньорския град, този план се е превърнал в план за лично облагодетелстване и разправа с конкуренцията чрез административни хватки. Истината, която изплува от моите източници и внимателното вглеждане в цифрите, е стряскаща – тук не става дума за образование, а за бизнес за стотици хиляди левове, в който децата са само декор.
Всичко започва с една апетитна сума – над 208 000 лева без ДДС, отпуснати за доставка и монтаж на модерно оборудване. Директорът на СУ „Петър Берон“, в ролята си на всесилен възложител, решава да организира обществена поръчка, която обаче изглежда по-скоро като покана за избрани. Вместо да отвори вратите за най-качественото и евтино оборудване, той залага в условията такива „капани“, че и най-модерната европейска компания би се зачудила дали не кандидатства за управление на ядрена централа. Представете си – за да доставиш чинове, компютри или софтуер за пернишко училище, ти трябва да притежаваш сертификат ISO/IEC 27001:2022 за информационна сигурност и специфичния ISO 10002:2018 за управление на жалби. Но черешката на тортата е изискването за висока оценка от международната платформа EcoVadis. Какво общо има корпоративната социална отговорност и екологичният отпечатък на една фирма с това дали децата ще имат микроскопи в кабинета по биология? Нищо. Но тези изисквания имат една-единствена цел – да действат като „килър“ за неудобните кандидати.
И резултатът не закъснява. Една от фирмите, осмелила се да предложи реална конкуренция – „МАКСОФИС“ ЕООД, е посечена и отстранена безмилостно. Нейното „прегрешение“? Не е отговаряла на тези изкуствено надути, екзотични критерии, които директорът е сътворил. Това е классическа схема за „отстрел“. Когато изчистиш терена от истинската конкуренция, накрая остава само „правилният“ играч. В този случай това е Кооперация „ПАНДА“. Софийската фирма, която сякаш винаги знае кои сертификати ще бъдат поискани утре, успява да подпише договор за част от позициите на стойност над 78 000 лева с ДДС. И това е само една малка част от големия пъзел на разхищението, който се реди в Перник в продължение на цели две години.
Моите източници от финансовите среди потвърждават, че проверката на този случай е продължила месеци наред, а резултатите са смазващи. Установено е, че директорът не е имал никакви обективни мотиви да изисква такива тежки сертификати. Те не са били свързани нито с обема, нито със сложността на поръчката. Това е грубо погазване на Закона за обществените поръчки и директен удар по джоба на данъкоплатеца. Когато един администратор започне да си измисля правила, за да ограничи кръга на участниците, той спира да бъде директор и става брокер. Той залага бъдещето на учениците в СУ „Петър Берон“ срещу комисионни и лоялност към определени бизнес кръгове. Поведението на този човек показва едно пълно самозабравяне – той е решил, че парите от Европа са негов личен бонус, а не шанс за децата на Перник да учат в нормална среда.
Най-скандалното е мълчанието, с което е посрещнато разкритието. Когато фактите са били представени на ръководството на училището, оттам не е дошло нито едно писмено възражение. Нищо. Пълно съгласие с констатациите, че са погазени законите. Това е най-чистата форма на гузна съвест. Когато знаеш, че си хванат в крачка, мълчиш и се надяваш шумът да отмине. Но аз ви казвам – няма да отмине. Защото тези 208 000 лева са вашите пари. Те са парите на вашите деца, които днес влизат в STEM центрове, построени върху основите на административна корупция и нагласени търгове. Директорът, който по закон трябва да е пазител на децата, се е оказал пазител на интересите на „ПАНДА“ и други подобни структури.
В Перник хората са свикнали на трудности, но това, което се случва в СУ „Петър Берон“, е нов вид мародерство – интелектуално и финансово. Всеки лев, преплатен за оборудване през нагласена поръчка, е отнет от заплатите на учителите или от качеството на образованието. Тези сертификати, за които се е настоявало, са само прах в очите на обществото, параван, зад който се крие грозната истина за преразпределението на публични ресурси. Моите източници са категорични, че този модел не е изолиран случай, а е тумор, който е метастазирал в цялата образователна система под прикритието на „модернизацията“.
Сега, когато истината е на масата, въпросът е ще има ли наказани? Или отново всичко ще приключи с един протокол, който ще събира прах в нечие чекмедже? Аз ще продължа да питам – кой позволи на един директор да се чувства безнаказан? Кой му даде правото да изхвърля фирми от търгове, защото не му харесва техният профил, докато в същото време налива народна пара в софийски кооперации? Децата на Перник заслужават STEM център, но заслужават и честност. Защото няма как да ги научим на наука и етика, докато над главите им техните учители и директори разиграват схеми за „усвояване“. Това не е просто нарушение на закона. Това е предателство към нацията. И докато такива „мениджъри“ управляват училищата ни, ние няма да имаме бъдеще, а просто поредната нагласена сметка за плащане. Спрете да крадете от децата – те са единственото, което ни остана чисто. Но очевидно за директора на СУ „Петър Берон“ чистата съвест е по-евтина от един сертификат на EcoVadis.
Оставете коментар