Задкулисието на столичния градски транспорт разкрива модел, при който десетки милиони лева изтичат през вратичките на Закона за обществените поръчки, докато държавните инспектори подпечатват с мълчаливо съгласие съмнителни схеми с горива, масла и природен газ.

Когато човек се качи в прашния и скърцащ автобус в София, той рядко си мисли за заплетената мрежа от счетоводни баланси, юридически хватки и дебели папки с доклади, които захранват тази колосална общинска машина. Зад фасадата на публичната услуга обаче се крие истинска финансова джунгла, в която милиони лева на данъкоплатците сменят собственика си далеч от очите на обществеността. Официалният Доклад № 1-СФ-39-[1] от 30 юни 2026 година, излязъл от дълбините на Агенцията за държавна финансова инспекция и окончателно подпечатан със заключение от 21 юли 2026 година, на пръв поглед изглежда като сухо сухопътно упражнение по административен контрол. Но когато човек прочете този документ дума по дума, преминавайки през стерилния чиновнически език, пред него се разкрива притеснителен портрет на системно заобикаляне на конкуренцията, превръщащо Закона за обществените поръчки в удобна вратичка за избрани доставчици. Финансовата инспекция, назначена със Заповед № ФК-10-669 от 27 май 2026 година на директора на АДФИ, е имала за задача да провери как „Столичен автотранспорт“ ЕАД управлява парите на софиянци в периода от 2024 до 2026 година. Всичко на хартия изглежда изрядно, подредено и парафирано, но именно в тази безпрекословна формална изрядност се крие най-големият скандал на градското стопанисване.

Първата спирка в този финансов маршрут ни отвежда до борсовите търговии, където прозрачността често се разтваря като капка масло във вода. На 16 януари 2025 година „Столичен автотранспорт“ ЕАД сключва Договор № А-09 на стойност 257 850 лева с включен данък добавена стойност за покупка на бензин A95H. Процедурата преминава през Софийска стокова борса с помощта на борсовия посредник „Смарт Консултант“ ЕООД, а победител е „Бент Ойл“ АД. На хартия борсовата търговия е символ на свободната пазарна икономика, но в българската общинска реалност тя често служи като камуфлаж. Въпросът, който финансовите контрольори пропускат да зададат с нужната остърта, е как точно е избран самият борсов посредник и дали специфичните изисквания за доставка, разсрочено плащане и карти за зареждане не са били предварително калибровани така, че да паснат като ръкавица на точно определен търговец. Използването на борсата като параван позволява да се прескочат тежките и публични процедури по Закона за обществените поръчки, като по този начин се създава илюзия за пазарно състезание, докато в действителност играта се играе с предварително белязани карти.

Схемата с прескачането на откритата конкуренция става още по-видима при анализирането на договорите, сключени чрез процедурата на договаряне без предварителна покана за участие. На 3 февруари 2025 година е подписан Договор № А-21 с „МУСАТ 2000“ ЕООД за абонаментно сервизно обслужване и поддръжка на стойност 158 400 лева с ДДС. Като правно основание общинското дружество посочва член 18, алинея 1, точка 9 във връзка с член 138 и член 79, алинея 1, точка 3, буква „в“ от Закона за обществените поръчки – вратичката, предвидена за защита на изключителни и патентни права. Само месец по-късно, на 17 март 2025 година, следва още по-впечатляващ пример: Договор № А-45 на стойност 2 159 964 лева с ДДС, сключен с „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД за доставка на моторни масла, компресорни масла и специални технологични течности. Отново се използва същата правна формула за изключителност. Тук обаче здравият разум и правната логика се сблъскват челно. Как е възможно на свободен пазар, прелят от европейски и световни производители на смазочни материали и сервизни услуги, общинското дружество да твърди, че съществува само един-единствен субект, който може да достави моторно масло за градските автобуси. Върховният административен съд и Съдът на Европейския съюз категорично и многократно са постановявали, че изключенията по член 79 от ЗОП трябва да се тълкуват изключително стеснително и тежестта на доказване пада изцяло върху възложителя. Дали в случая не сме свидетели на така наречената „самопричинена спешност“ и изкуствено създаден монопол, при който ръководството на „Столичен автотранспорт“ ЕАД съзнателно е бавило провеждането на открити търгове, за да може в последния момент да постави обществеността пред свършен факт и да налее над два милиона лева в ръцете на конкретен фаворит.

Истинският мастодонт в този списък обаче е Договор № А-220, подписан на 11 декември 2025 година, чийто предмет е доставката на природен газ за нуждите на автотранспорта за периода 2025–2026 година. Прогнозната стойност без данък добавена стойност е зашеметяващите 38 025 899,10 лева, а крайната сума с включен ДДС достига астрономическите 45 631 078,92 лева. При договор от такъв мащаб всяка запетая, всяка формула за ценообразуване и всеки процент отклонение означават стотици хиляди лева, изтичащи от джоба на данъкоплатеца. Финансовият доклад на АДФИ стриктно описва хронологията на документацията, движението на преписките от вътрешните доклади до публикуването им в Официалния вестник на Европейския съюз, но пропуска да надникне под повърхността на съдържанието. Доколко ценовите формули са били обвързани с реалните борсови индекси като TTF по начин, който защитава публичния интерес, и доколко методиката за определяне на прогнозната стойност е била базирана на независими пазарни проучвания. Когато се борави с десетки милиони лева, липсата на агресивна състезателност в процедурата е равенство на финансово пилеене, но за финансовите инспектори административната формалност се оказва напълно достатъчна, за да затворят папката с чиста съвест.

Не по-малко показателен е и Договор № А-146 от 26 август 2025 година за услуги по водоснабдяване и пречистване на отпадъчни води с „Софийска вода“ АД на стойност 378 000 лева с ДДС. Макар тук естественият монопол да е обективна даденост, натрупването на всички тези договорености разкрива модел на управление, при който договарянето без обявление се е превърнало от изключение в основен работен инструмент. Вместо да планира стратегически, да провежда открити, прозрачни и международни търгове, които да свалят цените чрез реална конкуренция, „Столичен автотранспорт“ ЕАД функционира в режим на перманентни извънредни споразумения. Това не е просто лош мениджмънт, това е утвърдена административна култура, при която рискът от санкции е минимален, а ползите за избрани търговски дружества са гарантирани с години напред.

Най-големият абсурд в целия този процес обаче се крие в поведението на самата Агенция за държавна финансова инспекция. Органите на реда и финансовия контрол действат като хирурзи, които виждат тумора, но се ограничават само до това да измерят температурата на пациента и да го запишат в картона. В целия доклад липсват данни за съставени Актове за установяване на административно нарушение срещу длъжностните лица, носещи пряка отговорност – Изпълнителния директор и членовете на Съвета на директорите. Защо инспекторите са спестили административно-наказателната отговорност и дали това не се дължи на изтекли давности по Закона за административните нарушения и наказания, причинени от умишлено забавени проверки. Когато финансовият контрол се превърне в гумен печат, той вече не пази обществения интерес, а служебно легитимира порочните практики.

Разследването на този доклад показва, че кризата в столичния транспорт не е просто въпрос на липса на пари, а на начин, по който наличните ресурси се разпределят. Докато гражданите се voзят в остаряващ подвижен състав и слушат оправдания за липса на бюджет, десетки милиони лева потъват в непрозрачни процедури, покрити с праха на институционалното равнодушие. Скандалната хипотеза, която изплува от фактите, е че „Столичен автотранспорт“ ЕАД се е превърнал във финансова фидерация, захранваща с обществени поръчки определен кръг от фирми, докато държавните контролни органи изпълняват roлята на декори в тази паралелна реалност. Време е залогът да бъде поставен не върху формалното спазване на параграфите, а върху реалната отговорност за всеки откраднат или прахосан лев, защото мълчанието на институциите струва скъпо на всеки един от нас.

ХИДРАТА НА СТОЛИЧНИЯ АВТОТРАНСПОРТ: КАК ПАРИТЕ ЗА ГРАДСКИ АВТОБУСИ ПРЕВЪРНАХА ОБЩИНСКОТО ДРУЖЕСТВО В ПРИВАТИЗИРАНА КАСИЧКА ЗА ИЗБРАНИ КРУПНИ ФИРМИ

Сложната мрежа от договори и протоколи, сключвани в кабинетите на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, отдавна е надхвърлила границите на обикновеното лошо стопанисване и все повече прилича на организирана схема за източване на общински ресурс. Когато финансовите инспектори от АДФИ влизат на проверка с Заповед № ФК-10-669, те намират перфектно подредени класьори, в които всеки документ е подпечатан, но зад тази хартиена застраховка се крие смразяваща действителност. Използването на вратички в Закона за обществените поръчки не е просто случайност или плод на бързане, а утвърдена с години методология, чрез която конкуренцията бива брутално елиминирана, а пазарът – разпределен между точно определени играчи. Зад паравана на „спешността“ и „защитата на изключителни права“ прозира скандалната хипотеза за картелно съгласуване между възложител и определени търговци, при което общинските пари се преливат към частни сметки с мълчаливото съгласие на държавния контрол.

Показателен пример за този систематичен подход е историята около Договор № А-45 от 17 март 2025 година с „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД на стойност над два милиона и сто хиляди лева. За да заобиколят открития търг, шефовете на автотранспорта се позовават на член 79, алинея 1, точка 3 от ЗОП, твърдейки, че само този доставчик притежава уникалните характеристики за снабдяване със смазочни материали. Този правен абсурд повдига неудобния въпрос: как така на европейския пазар, където оперират десетки световни гиганти за масла и горива, столичният градски транспорт се оказва зависим от един-единствен субект? Юридическата гимнастика с позоваването на изключителни права в този случай е нищо повече от брутално незачитане на правото на Европейския съюз и практиката на Върховния административен съд. Ако някой потърси реалните пазарни цени на едро за същите масла през същия период, вероятно ще открие драстични надценки, заплатени с парите на софийските данъкоплатци.

Не по-малко скандален е и механизмът, използван при Договор № А-09 от 16 януари 2025 година за доставка на бензин A95H през Софийска стокова борса с „Бент Ойл“ АД. Преминаването през борсов посредник като „Смарт Консултант“ ЕООД дава формална законност, но в същото време скрива критично важна информация. Изключително трудно е за външен наблюдател или гражданин да провери как точно са формулирани спецификациите за търгуване и дали те не са съдържали дискриминационни условия, написани специално за конкретен участник. Борсата се превръща в перфектната перачница за публични поръчки – там процедурата е бърза, публичността е ограничена до минимум, а въпросът защо не е проведена открита обществена поръчка с пряко договаряне на най-ниска цена просто бива заметен под килима. Това е финансова алхимия, при която публичният ресурс губи своята прозрачност в момента, в който стъпи на борсовия под.

Кулуарната истина за колосалния Договор № А-220 от 11 декември 2025 година за доставка на природен газ на стойност над 45 милиона лева с ДДС е още по-тревожна. При такива суми дори минимално отклонение от стотни от процента във формулата за ценообразуване генерира милионни печалби за търговеца и съответно милионни загуби за общинския бюджет. В доклада на АДФИ липсват каквито и да било задълбочени анализи дали методиката за индексация на цената е защитавала интересите на „Столичен автотранспорт“ ЕАД при спад на международните борсови цени, или е гарантирала само твърди печалби за доставчика. Възниква въпросът дали в ръководството на дружеството са действали като добри стопани, или като пасивни получатели на фактури, които безрезервно превеждат милиони лева на частни субекти, докато самата фирма затъва в дългове и има нужда от постоянни субсидии от столичния бюджет.

Всичко това се случва пред безстрастния поглед на финансовите инспектори, чиято роля в тази драма изглежда почти съучастническа. Написването на Доклад № 1-СФ-39-[1] и окончателното му приемане през юли 2026 година без съставянето на категорични Актове за установяване на административни нарушения (АУАН) срещу виновните длъжностни лица е истинският институционален чадър. Проверяващите са се ограничили до това да констатират спазването на формалните срокове и наличието на изискуемите от закона хартии, без да извършат реална финансова и пазарна експертиза на сделките. В резултат на това чиновническият апарат произвежда индулгенция за ръководството на автотранспорта, позволявайки порочният модел да продължи да функционира необезпокоявано.

Дълбокият проблем на „Столичен автотранспорт“ ЕАД не е просто в липсата на достатъчно средства за нови автобуси или за по-високи заплати на шофьорите, а в прогнилата система, която изсмуква жизнените сили на дружеството отвътре. Когато обществените поръчки се превърнат в формална фасада за разпределение на порции, резултатът винаги е един и същ: влошена услуга за гражданите и милионни печалби за шепа избрани фирми. Докато институциите продължават да си затварят очите пред очевидните заобикаляния на закона и да крият истината зад стерилни заключения, софиянци ще продължат да плащат двойно – веднъж през данъците си за субсидиране на автотранспорта и втори път чрез билетите за едно постоянно авариращо и застаряващо градско пътуване.