Някъде между вековните дъбове, където въздухът все още ухае на влажна земя и странджанска зеленика, се разиграва тиха, но опустошителна трагедия. Природен парк „Странджа“ – най-голямата защитена територия в България, превземаща почти един милион декара дива природа – официално е под закрилата на закона, но практически е оставен на милостта на безконтролни апетити. Докато институциите си разменят чиновнически писма и си затварят очите пред очевидното, уникалната планина страда от тристранна агресия: поголовна и незаконна сеч, безпощаден офроуд, който изорава вековни горски масиви, и системно замърсяване на реките Велека и Резовска. Всичко това се случва под носа на обществеността, а последиците заплашват да превърнат този уникален биосферен резерват в мъртва зона, от която бързо ще изчезнат и последните редки животински и растителни видове.

Най-видимият и брутален рак, който разяжда вътрешността на планината, е безконтролният офроуд. През последните години Странджа се превърна в любима площадка за игра на високопроходими джипове, АТВ-та и кросови мотори. Без каквото и да било зачитане на защитения статут на парка, любителите на силните усещания превръщат тесните горски пътеки в огромни, дълбоки кални изкопи. Когато един път стане непроходим, джиповете просто навлизат по-надълбоко в гората, унищожавайки млади фиданки, тракийски могили и уникални почвени слоеве, формирани в продължение на хилядолетия. Шумовото замърсяване от мощните двигатели е толкова агресивно, че прогонва дивите животни от естествените им местообитания, променяйки трайно поведението на едри бозайници и гнездящи птици. На много места в парка, където някога са минавали туристически маршрути или древни римски пътища, днес има само разорана земя, приличаща на бойно поле, през която преминаването пеша е абсолютно невъзможно.

В същия момент, докато джиповете изорават повърхността, брадвите и моторните триони дълбаят в самото сърце на гората. Незаконната и полулегалата сеч под прикритието на така наречените санитарни или възобновителни сечи добива застрашителни размери. Местните хора и екологичните организации от години алармират, че от Странджа ежедневно излизат десетки претоварени камиони с дървесина, докато контролните органи декларират, че всичко е в рамките на закона. Равносметката обаче е видима дори от спътникови снимки – огромни голи петна разпокъсват някога непрекъснатите горски масиви. Изсичането на вековните дъбови и букови гори разрушава микроклимата на планината и пряко застрашава символа на региона – странджанската зеленика. Това реликтово растение, оцеляло още от ледниковата епоха, вирее единствено в специфичните, влажни и сенчести микроусловия на странджанските дерета. Когато гората над тези дерета бъде изсечена, слънцето изсушава почвата, въздухът губи своята влажност и зелениката просто загива, заличавайки милиони години еволюционна история.

Разрухата в гората рефлектира пряко и върху водните артерии на Странджа – реките Велека и Резовска, които са истинският жизнен поток на планината. Всеки, който посети долното течение на Велека, може да види как някога кристално чистите й води днес често са помътени от ерозиралата почва, отмита от голите сечища и разораните от офроуда хълмове. Но проблемът не спира дотичване до тинята. В реките системно се изливат непречистени отпадни води от близките населени места и туристически обекти, където пречиствателните съоръжения или липсват, или работят на границата на капацитета си. По протежение на Резовска, която служи и за естествена граница, се забелязва засилено човешко въздействие, което нарушава деликатния баланс на крайречните екосистеми. Замърсяването на водите води до драстично намаляване на рибните ресурси и застрашава популациите на видрите, застрашените видове костенурки и десетки видове водолюбиви птици, които разчитат на тези чисти водни басейни за своето оцеляване.

Цялата тази екологична катастрофа се случва на фона на засилващ се инвестиционен натиск, който тихомълком се опитва да промени статута и границите на парка. В крайбрежните зони на Странджа, където планината прелива в Черно море, апетитите за изграждане на нови ваканционни селища, вили и инфраструктура никога не са стихвали. Законът за защитените територии често се заобикаля чрез вратички в общите устройствени планове, а проверките за въздействието върху околната среда понякога се превръщат в формалност. Когато към това се добави и липсата на достатъчен ресурс на парковата дирекция за денонощна охрана на стотици хиляди декара труден терен, резултатът е пълно чувство за безнаказаност у онези, които виждат в Странджа единствено бърза печалба.

Аргументите, че офроудът и дърводобивът носят приходи за местната икономика или че развиват туризма, са не просто несъстоятелни, а опасно подвеждащи. Приходите от джип сафаритата и добива на дървесина отиват в джобовете на шепа частни оператори и фирми, докато щетите се плащат от цялото общество. Разрушената природа унищожава възможностите за наистина устойчив, качествен и скъпоплатен екотуризъм, който би могъл да донесе траен поминък на местните жители. Когато един турист дойде в Странджа, той търси тишина, автентичност, чист въздух и съхранена природа, а вместо това получава шума на моторни триони, миризма на изгорели газове от джипове и изсечени хълмове.

За да се спре това системно унищожение, са необходими незабавни и радикални мерки, а не поредните празни обещания. На първо място е наложително пълното криминализиране и строг контрол върху нерегламентирания офроуд в границите на защитените територии, включително чрез въвеждане на солени глоби, конфискуване на превозните средства и ясни, строго определени трасета извън чувствителните зони. На второ място, процесът по маркиране и извършване на сечи в парка трябва да стане напълно прозрачен, с задължителен онлайн мониторинг и участието на независими граждански и екологични организации при всяка проверка. Не на последно място, държавата трябва да инвестира в съвременна пречиствателна инфраструктура за реките и да осигури реален ресурс за охрана на парка.

Странджа не е просто географска област на картата на България – тя е последното убежище на уникални видове, древно културно наследство и бели дробове за целия регион. Ако продължим да гледаме безучастно как джиповете изорават нейните свети места, как брадвите повалят нейните вековни дървета, а реките й се превръщат в отводнителни канали, съвсем скоро от легендарната планина ще остане само едно празно име. Свободният и независим информационен канал има длъжността да бъде гласът на тази планина, да разкрива схемите, да посочва виновниците с имена и да изисква отговорност, преди да е станало твърде късно. Времето за протоколни справки изтече – Странджа има крещяща нужда от истинска защита днес.

ГОЛЕМАТА СХЕМА В СТРАНДЖА: КАК ЧИНОВНИЧЕСКОТО МЪЛЧАНИЕ И ЛИПСАТА НА КОНТРОЛ ПОДПИСАХА СМЪРТНАТА ПРИСЪДА НА ПЛАНИНАТА!

Всичко това опустошение не се случва в правен вакуум, а под вещото ръководство на институционалната безразличност. Зад всеки незаконно отсечен дъб, зад всеки изоран от АТВ-та горски участък и зад всяка тръба, бълваща мръсотия във Велека, stoi конкретен чиновнически подпис или умишлено извърнат поглед. Схемата е изпитана през годините и работи с безотказна прецизност. Проверките от страна на регионалните инспекции по околната среда и горските стопанства най-често се случват след предварително предупреждение или се извършват по документи в топлите офиси, докато на терен реалността е коренно различна. Горските надзиратели, които често са местни хора с ниски заплати, биват поставени в пряка зависимост от местните дърводобивни барони или биват откровено сплашвани, когато се опитат да си свършат работата съвестно.

Липсата на технически средства за реален денонощен мониторинг превръща контрола в пълен фарс. В XXI век, когато всяка защитена зона в Европа се наблюдава с дрони, термокамери и автоматизирани бариери с фоторегистрация, в Странджа разчитат на шепа хора да покриват стотици хиляди декара непроходима граница. Този съзнателно поддържан дефицит на контрол прави заловите на джипове в нарушение практически невъзможни. Световният опит показва, че когато няма реална опасност от затворен път или иззето превозно средство, състезателите и организаторите на офроуд ралита възприемат символичните глоби просто като дребна такса за вход в естествения им развлекателен парк.

По подобен начин стоят нещата и с инвеститорския натиск по крайбрежието на парка. Местните общини години наред бавят изработването на строги Общи устройствени планове, за да оставят вратички за временно строителство, промяна на предназначението на земи и паралелни „поправки“ в кадастъра. В резултат на това частни имоти никнат като гъби след дъжд върху територии, които допреди десетилетие са били непокътнати гористи хълмове. Порочният кръг се затваря от липсата на солидарна обществена реакция, тъй като местното население е държано в системна бедност и му бива внушавано, че единственият начин за оцеляване са бързите пари от дървесина или разпродажбата на бащини ниви на безценок.

Гражданското общество и независимите медии са последната преграда пред пълното заличаване на този природен феномен. Ако общественият натиск не стане достатъчно силен, за да принуди държавата да затегне контрола, да промени законите и да вкара реални наказания в Наказателния кодекс за унищожаване на защитени територии, Странджа бързо ще загуби своя статут на природен парк. Безкомпромисното разкриване на всяко нарушение и на всеки чиновник, допуснал това да се случи, е единственият начин да върнем контрола върху планината на онези, на които той истински принадлежи – на всички български граждани и на бъдещите поколения.