Под снежната приказка на Пампорово от години се трупа пласт от милиони левове съмнителни сделки, незаконни строежи в държавни гори и лифтове, които се въртят върху чужди частни имоти без нито стотинка наем, разкрива ексклузивно наше разследване за Свободният информационен канал. Докато официалните лица в курорта се надпреварват да уверяват обществеността, че всичко е по закон, архивите и съдебните решения разкриват шокираща схема на беззаконие, която обхваща периода от скандалите с фалшивите сертификати и лифта „Двата моста“ през 2013 година, та чак до актуалните разкрития за нови строежи през лятото на 2026 година. В центъра на това разследване излизат не само дългогодишни съмнения за изсичане на защитени горски територии, но и скандален управленски чадър над концесионери и частни дружества, които превръщат държавната планина в личен бизнес имот, избягвайки плащането на дължими наеми към хазната под мълчаливия поглед на местната власт.

Цялата история започва да се разплита още преди повече от десетилетие, когато през 2013 година държавните органи установяват грандиозен скандал с изграждането на лифта „Двата моста“ в землището на Стойките, извършено напълно незаконно, без одобрени проекти и разрешения за строеж. Тогава горските инспектори документират безобразно изсичане на немаркирани дървета на площ от близо десет декара, за да се проправи път на съоръжението, а сигналът достига дори до Европейската комисия, която започва проверка на „Пампорово“ АД за системни нарушения на екологичното законодателство. Вместо институциите да затегнат контрола обаче, последвалите разследвания по Закона за достъп до обществена информация разкриват нещо още по-скандално, а именно пълна липса на договори в Изпълнителната агенция по горите, които да уреждат плащането на наем за десетките декари държавна земя, заети от ски пистите и съоръженията. От дружеството тогава парират ударите с твърдението, че виновна е държавната администрация заради своето бездействие и неуреден правен статут, но реалността остава непроменена и държавата продължава да губи милиони от пропуснати ползи, докато частният концесионер прибира дебелите печалби от зимния туризъм.

Механизмът на работа в курорта изглежда бетониран чрез мрежа от административни вратички и документи сьмнителен произход, които лъсват с пълна сила и в съдебните закливи залпове от последните години. Решение по гражданско дело номер 290 от 2024 година на Районния съд в Чепеларе разкрива абсурдна ситуация, при която лифтът Стойките-Снежанка продължава да функционира и да преминава през частен имот дълго след изтичането на десетгодишния договор с малките собственици, сключен още през 2007 година. Съдът категорично установява, че след 2017 година дружеството няма абсолютно никакво правно основание да ползва близо 462 квадратни метра чужда земя, върху която необезпокоявано се движат тежки машини за профилактика и секат дървета, което доказва нагледно липсата на всякакъв елементарен граждански ред в отношенията на мениджмънта с обикновените граждани. Този съдебен казус обаче е само върхът на айсберга, защото мащабните проверки на Свободния информационен канал сочат към системна практика на завземане на територии без изрядни документи, подкрепена от странно мълчание на общинските съвети и главните архитекти в региона.

Напрежението ескалира до краен предел в края на юли 2026 година, когато регионалният министър Иван Шишков публично хвърля истинска бомба, заявявайки че изграждането на новият четириседалков лифт „Малина Студенец“ е в абсолютно нарушение на Закона за горите и подлежи на незабавно спиране с последващо сезиране на прокуратурата. Според експертните оценки на министерството не става въпрос за обикновен ремонт или подмяна на съществуващи елементи, а за подмяна на 11 от общо 23 стълба, което де факто изгражда съвсем ново мащабно съоръжение, променящо правния статут на околните държавни горски територии. Ръководството на „Пампорово“ АД в лицето на изпълнителния директор Стефан Присадов светкавично отхвърля обвиненията, подкрепено паралелно от кмета на Смолян Николай Мелемов, като триумфално заявява, че всичко е напълно законно и се базира на издадено разрешително за строеж от главния архитект на общината. Този открит институционален сблъсък между държавната власт и местните феодали отприщва лавина от съмнения сред обществото, задавайки ребром въпроса дали кметството в Смолян не работи на ръба на закона, за да узаконява със задна дата частни инвестиционни апетити.

Сякаш за да докажат тежката екологична и инфраструктурна криза в района, през пролетта и лятото на същата 2026 година Пампорово преживява сериозни трусове след опустошително свлачище, което застрашава пътища и туристически обекти. Макар експертите от bTV да установяват след огледи, че местният държавен язовир, стопанисван от „Пампорово“ АД, се намира в добро състояние и не е пряка причина за трагедията, журналистическите разследвания на независими автори като Боян Юруков насочват прожекторите към друга язва в района. В непосредствена близост до свлачищните участъци лъсват недовършени строителни обекти със съмнителен произход, издигнати без ясни разрешения и пълна липса на документация, което подсказва за години на безконтролно усвояване на земя и безогледно бетониране на родопските склонове. Цялата тази хронология, започнала от скандалните фалшиви сертификати за милиони през ковид ерата и стигнала до днешните мегаскандали с незаконни лифтове и срутващи се планински масиви, показва че Пампорово отдавна не е просто курорт, а се е превърнал в затворен икономически балон, където законите на държавата спират там, където започват интересите на могъщите бизнес кръгове зад концесионерите.

СКРИТАТА СОБСТВЕНОСТ И БИЗНЕС КРЪГОВЕТЕ ОКОЛО КУРОРТА: КОЙ ДЪРЖИ КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ЗИМНИЯ ТУРИЗЪМ В РОДОПИТЕ

Зад бляскавата фасада на хотелите и перфектно обработените ски писти в Пампорово се крие изключително сложна и преплетена мрежа от корпоративни интереси, офшорни следи и политически зависимости, която обяснява защо институционалният контрол в курорта толкова често се сблъсква с непреодолими стени. През годините ключовите дружества, опериращи на територията на комплекса, са претърпели редица преструктурирания, промени в капитала и сливания, които ефективно размиват отговорността и затрудняват проследяването на истинските бенефициенти на огромните приходи от концесиите. Докато малките хотелиери и местните жители в Смолян и Чепеларе се борят за оцеляване в условията на непостоянни зимни сезони и икономически кризи, основните активи на курорта са концентрирани в ръцете на тесен кръг от инвеститори, чиито връзки с държавната администрация и банкирането от близкото минало остават обект на непрекъснати журналистически и граждански съмнения.

Особено внимание заслужава въпросът с приватизацията и последващото управление на туристическите дружества, които поемат контрола върху инфраструктурата още през деветдесетте години и началото на новото хилядолетие. Преходът от държавна собственост към частни ръце се случва при условия на изключително занижена прозрачност, като в договорите за приватизация и последващите анекси често липстват ясни клаузи за опазване на околната среда, забрана за презастрояване и задължителни инвестиции в модернизация, които да не засягат чужди частни имоти или горския фонд. Именно липсата на строг правен надзор от страна на държавните ведомства като Министерството на земеделието, Министерството на околната среда и водите и регионалното министерство създава благоприятна среда за капсулиране на курорта като частна територия, където инвеститорът може да налага свои правила независимо от общия устройствен план.

Финансовите потоци около инфраструктурата на Пампорово също будят сериозни въпроси сред икономическите анализатори и разследващите журналисти. Според публични търговски данни дружествата, стоящи зад управлението на лифтовете и съоръженията, генерират милиони левове годишни приходи, но същевременно отчитат минимални облагаеми печалби или разпределят дивиденти през сложни холдингови структури, регистрирани извън пределите на страната или в сектора на дружества със специална инвестиционна цел. Този модел на оптимизация на данъчните задължения лишава общините Смолян и Чепеларе от значителни постъпления в местните хазни, които биха могли да бъдат използвани за подобряване на пътищата, изграждане на пречиствателни станции и справяне с екологични проблеми като свлачищата, които през последните години все по-често застрашават живота и имуществото на хората в региона.

Още по-тревожна е ситуацията с непрекъснатото разширяване на ски зоната в територии, които попадат в границите на защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 или представляват държавни горски масиви с висока природозащитна стойност. Проверките на неправителствени организации показват, че изготвянето на подробни устройствени планове често се случва на тъмно, без реално обществено обсъждане с участието на местните общности, а съгласувателните процедури в екоинспекциите минават със странно мълчаливо одобрение дори при очевидни нарушения на Закона за биологичното разнообразие. Когато все пак се стигне до институционален сблъсък, какъвто беше случаят с изявленията на министър Иван Шишков през лятото на 2026 година, реакцията на концесионерите обикновено е агресивна, съпроводена с декларации за защитени работни места и заплахи за спиране на туристическия сезон, което ефективно парализира политическата воля за трайно решаване на проблема.

В крайна сметка, историята на Пампорово през последните две десетилетия се очертава като класически пример за държавно отстъпление пред корпоративните апетити, където общественият интерес е подчинен на частната печалба. От скандалите с фалшивите сертификати през ковид пандемията и незаконното изсичане на гори около лифта „Двата моста“, през съдебните битки за частни имоти под стълбовете на лифтовете, та чак до актуалните спорове около нови съоръжения и свлачища, червената нишка остава една и съща — безапелационното доминиране на икономическата сила над върховенството на закона. За да се промени тази порочна практика, са необходими не просто епизодични министерски проверки и медийни сензации, а мащабен и системен одит на всички договори, концесии, собствености и разрешения за строеж в курорта, проведен от независими експерти под непрекъснатия и безкомпромисен поглед на гражданското общество и свободните медии.