Държавата се готви да закопае 250 милиона евро в язовир от миналия век, докато най-мощната ни енергийна машина е „на трупчета“, а частни батерии изяждат пазара под носа на НЕК.
На фона на раздирания от дефицити държавен бюджет и тихите, задимени коридори на енергийното министерство, политическата класа се опитва да прокара тихомълком един от най-големите енергийни призраци на социализма. Проектът за язовир „Яденица“ бива представен като месия за българската енергетика, като „спасителен пояс“ за ПАВЕЦ „Чаира“ и като стратегически актив от общоевропейско значение. Но зад гръмките заглавия и ПР-акциите на премиера се крие една далеч по-мрачна и финансово несъстоятелна реалност. Свободният информационен канал (SIK.BG) се гмурка дълбоко в цифрите, за да разкрие как под прикритието на „зеления преход“ се подготвя поредната черна дупка за обществени средства, която ще погълне минимум 250 милиона евро, без да реши нито един от фундаменталните проблеми на националната ни енергийна сигурност.
Основната теза на властта е, че изграждането на язовир „Яденица“ ще увеличи водния обем на долния изравнител на „Чаира“ трикратно – от скромните 4.2 млн. кубически метра до грандиозните 13.4 млн. куб. м. Това, на теория, трябва да превърне помпената ни централа в батерия с многодневен капацитет. На практика обаче, това е като да инвестирате милиони в изграждането на огромен бензинов резервоар за автомобил, чийто двигател е разглобен, ръждясал и оставен на трупчета в задния двор. ПАВЕЦ „Чаира“, гордостта на българската енергетика, в момента е технически инвалид. Два от четирите нейни хидроагрегата са напълно извън строя. За ХА1 текат мъчителни опити за възстановяване, а за ХА4 държавата дори не е успяла да обяви обществена поръчка за ремонт. Преди да говорим за разширяване на капацитета, Свободният информационен канал пита: защо позволихме „сърцето“ на системата да спре да бие и защо сега се опитваме да му присадим „бели дробове“ за половин милиард лева, вместо първо да излекуваме самото сърце?
Още по-скандална е оперативната немощ на държавния мениджмънт в НЕК и ЕСО, която лъсва при първия по-сериозен пазарен тест. Разследването на SIK.BG показва данни от края на юни 2024 г., които трябва да доведат до незабавни оставки. В деня с най-голям ценови спред за тримесечието – 30 юни, когато борсовата цена на електроенергията падна до символичните 10 евро за мегаватчас около обяд и изхвърча до космическите 519 евро вечерта, „Чаира“ е спала. При разлика от над 500 евро, която е чист подарък за всяко съоръжение за съхранение, работещите два агрегата на централата са използвани едва на 50% от скромния си наличен капацитет. Това е фрапиращо доказателство, че проблемът на България не е липсата на „Яденица“, а пълната неспособност на държавата да управлява енергийните си активи в полза на обществото. Докато държавният чиновник е проспивал златния шанс за арбитраж, частните батерии в страната са реагирали за милисекунди, връщайки в мрежата 11 пъти повече енергия от ПАВЕЦ-а.
Тук стигаме до технологичния абсурд, който Свободният информационен канал няма да подмине. ПАВЕЦ „Чаира“ е технология от миналия век. При всеки цикъл на помпене и генериране, тя губи близо 25% от енергията поради хидравлични загуби и триене. За сравнение, съвременните литиеви и железни батерии, които вече заливат българския пазар, губят под 10%. В свят на остра конкуренция и изтънени маржове, да залагаш на технология с 75% КПД, когато имаш такава с 90%, е икономическо самоубийство. Още по-важно е времето за реакция. Батериите се включват с натискането на един виртуален бутон. Турбините на ПАВЕЦ изискват физическо завъртане, пренасочване на водни маси и технологично време, което ги прави тромави в условията на динамичния енергиен пазар на 21-ви век. Докато тунелът на „Яденица“ с дължина 6730 метра бъде прокопан, а язовирната стена издигната, технологичният свят ще е преминал през две нови поколения батерии. Към юни 2024 г. в България вече има заявени проекти за съхранение с мощност 4823 MW. Свободният информационен канал подчертава: това са частни инвестиции, които могат да задоволят нуждите на страната за часове наред, без да тежат на бюджета. Защо тогава НЕК упорито подготвя предложение за съфинансиране по Механизма за свързване на Европа, залагайки на карта стотици милиони?
Не можем да пренебрегнем и смразяващите предупреждения на екологичните организации, които властта удобно игнорира. Районът на бъдещия язовир „Яденица“ е определен като потенциално опасна сеизмична зона. Изграждането на масивна язовирна стена и 7-метров тунел в такава нестабилна геоложка среда е риск, който никой не е оценил обективно. Свободният информационен канал пита: имаме ли независим одит на сеизмичната безопасност, или се доверяваме на докладите на самата НЕК, която има пряк интерес проектът да се случи, за да се „усвоят“ милионите? Историята на българската енергетика е пълна с „проекти на века“, които се оказват просто схеми за източване, а „Яденица“ има всички белези на поредната такава.
Финансовата конструкция на проекта също буди подозрение в екипа на SIK.BG. Прогнозната цена от 250 млн. евро е само върхът на айсберга. При мащабни инфраструктурни обекти у нас крайните суми често набъбват двойно. Правителството вече заложи 38 млн. евро гаранции за „Яденица“ в проектобюджета за 2026 г., което е само началото. Това са нашите пари, които ще бъдат използвани като залог за един актив, чиято икономическа логика издиша отвсякъде. Как ще се конкурира „Яденица“ с батериите, които стават все по-евтини всяка година? Как ще изплатим тези 250 млн. евро, ако ценовите спредове на борсата се свият заради навлизането на все повече интелигентни системи за управление на товара? Отговор няма, има само политически лозунги.
В заключение, проектът „Яденица“ е класически пример за това как държавата се опитва да реши проблем от 21-ви век с инструменти от 20-ти. Свободният информационен канал (SIK.BG) предупреждава: ние не строим енергийна сигурност, ние строим паметник на една отминала епоха, докато реалните активи на страната се разпадат пред очите ни. Питаме отново: докога ще позволяваме на шепа чиновници и енергийни лобисти да залагат бъдещето ни в рискови хидротехнически приключения, докато светът се движи към децентрализирана, цифрова и високоефективна енергетика? „Зелената светлина“ от Брюксел не е индулгенция за глупост. Тя е само възможност, която ние сме напът да превърнем в поредното национално предателство, платено с парите на данъкоплатеца. Време е да спрем да пълним празните язовири с празни обещания и да погледнем реалността в очите – „Чаира“ има нужда от ремонт, а България има нужда от модерно управление, а не от бетонни мечти за половин милиард. Свободният информационен канал ще продължи да следи всеки лев по този скандален проект.