Документите, които трябваше да оневинят евродепутата от ГЕРБ, се оказаха неговата най-тежка самоприсъда – разследване на свободния информационен канал www.sik.bg

На 24 юни политическият небосклон в България бе прорязан от мълния, която не просто освети сенчестите кътчета на властта, но и подпали основите на една от най-старателно градените политически репутации. Докато в кулоарите на парламента депутатът от „Продължаваме промяната“ Йордан Терзийски директно посочи, че политическият чадър над случая с незаконното строителство в местността „Баба Алино“ е осъществяван именно от ГЕРБ, Емил Радев направи фатална грешка. В опит да се защити от разкритията, че баща му е свързан с фирмата на скандалния Олег Невзоров, евродепутатът публикува във Фейсбук договор, придружен от пламенен текст. Случаят, който големите медии услужливо потулиха в рамките на часове, се превърна в основна мишена за нас – екипът на свободния информационен канал www.sik.bg. Заедно с водещи български юристи, признати в европейските структури, ние разбихме на пух и прах защитната теза на Радев, доказвайки, че той сам е предоставил на обществеността оръжието за собственото си политическо екзекутиране.

Всичко започна с изслушването на регионалния министър, който макар и плахо, спомена за наличието на „политически чадър“ над Варна, но призна за липса на преки доказателства. Терзийски обаче не се поколеба да назове имената: бащата на евродепутат от ГЕРБ и Олег Невзоров – украински гражданин с мащабни бизнес интереси. Вместо да запази мълчание, Емил Радев реши да играе „ва банк“. Той публикува договор от 16 юни 2025 г., който според него трябваше да докаже, че „всичко е чисто“. Но това, което видяхме ние от www.sik.bg, не беше документ за невинност, а разтърсващ пример за правен нихилизъм и административна наглост.

„Абсолютна лъжа е, че Олег Невзоров и баща ми са съдружници!“, написа Емил Радев в своя пост. Като юристи с опит в европейското право, ние веднага откриваме първата и най-груба логическа манипулация. В правото терминът „съдружник“ има строго техническо значение, но в контекста на общественото доверие, облигационната връзка е точно толкова компрометираща. Публикуваният договор в член 1 черно на бяло посочва бащата на евродепутата, Румен Димитров Симеонов, като продавач, а фирмата „Форест Клуб Варна“ ООД, представлявана от Олег Невзоров, като купувач. Когато прехвърляш 100% от капитала на своята компания „Евро Рит“ ЕООД на някого, ти влизаш в пряко бизнес правоотношение. Твърдението, че не са съдружници, е жалка семантична игра. В момента, в който бащата на Емил Радев е подписал този договор през юни миналата година, той е узаконил партньорството си с Невзоров, предавайки му контрола над апетитните идеални части от имота в „Баба Алино“. Да отричаш връзката си с човека, на когото продаваш целия си бизнес, е юридически абсурд.

Следващата линия на защита в поста на Емил Радев е още по-скандална: „Това е сделка, която е станала без наше знание“. Нека спрем тук за момент и разгледаме юридическата тежест на това твърдение. В договора, предоставен от самия Емил Радев, е посочено, че продавачът Румен Симеонов действа чрез пълномощника си адв. Десислава Везенкова. За да бъде оформено това пълномощно, бащата на евродепутата е трябвало лично да се яви пред нотариус, да се легитимира и да положи подписа си под изричните права за продажба на фирмата му на Невзоров. В правото не съществува понятие като „несъзнателна продажба на 100% от капитал“. Ако Емил Радев твърди, че като син не е знаел, това е семеен проблем. Но да твърди, че баща му не е знаел, е директно признание за неистина. Никой не може да те принуди да упълномощиш адвокат за сделка с Олег Невзоров, освен ако сам не желаеш това. С това твърдение Емил Радев просто се опитва да прехвърли отговорността върху „невидими сили“, докато документите сочат директно към неговото семейство.

Най-фрапантната част от признанията на евродепутата обаче е признанието за „заобикаляне изискванията на чл. 33 от Закона за собствеността“. Тук юристите на www.sik.bg останаха втрещени. Член 33 от ЗС е създаден с една единствена цел – да пази съсобствениците на имот, като ги задължава първо да предложат своя дял на останалите притежатели. Емил Радев публично признава, че са избрали да продадат фирмата („Евро Рит“), вместо самия имот, точно за да не спазят закона и да не предлагат земята на съсобствениците. Това е класическа „куха сделка“, целяща да лиши трети лица от техните законни права чрез заобикаляне на духа на закона. Когато един политик, който в Брюксел гласува за върховенство на правото, у дома се хвали как е „заобиколил“ закона, това не е просто скандал – това е диагноза за моралния фалит на ГЕРБ. Това признание напълно потвърждава думите на Йордан Терзийски за „политически чадър“: законите важат за обикновените хора, но за семейството на Емил Радев те са само досадни пречки, които се заобикалят с корпоративни хватки.

Разглеждайки тезата му за ПУП-а, Емил Радев се опитва да ни убеди, че щом процедурата не е приключила до края на 2023 г., значи няма чадър. Терзийски обаче ясно посочи, че има заповед за допускане на ПУП от 2022 г., под която са се подписали именно представителите на старата власт и фирмата на Невзоров. Бавенето на финалното одобрение не е доказателство за невинност. В много случаи на мащабни нарушения, администрацията просто замразява проектите, когато се размирише на скандал, за да изчака „по-добри времена“. Липсата на подпис днес не изтрива наличието на схемата вчера. Нещо повече – фактът, че управляващите са отказали изслушване на шефовете на ДАНС по този случай, е най-силното доказателство, че истината е твърде опасна за ГЕРБ.

Ние от www.sik.bg потърсихме Емил Радев за личен коментар. Искахме да го попитаме как се заобикаля закон „без знание“, как се продава фирма на „непознат“ и защо признава за заобикаляне на чл. 33 от ЗС като нещо нормално. Опитите ни да се свържем с него не бяха неуспешни – ние го намерихме, но той категорично отказа да говори с нас. Този отказ е по-красноречив от всяко оправдание. Това е мълчанието на човек, който знае, че е хванат в собствения си капан.

В заключение, Емил Радев не просто не успя да изчисти името си – той направи най-убедителния разказ за корупционната симбиоза между политиката и сенчестия бизнес. Неговият пост във Фейсбук от 24 юни ще остане в историята като признание за правен нихилизъм. Докато медийният чадър се опитва да размие фактите, ние от www.sik.bg ще продължим да ровим в мръсните тайни на „Баба Алино“. Истината вече не е в сферата на хипотезите, тя е в думите на самия Емил Радев – думи, които тежат повече от всяко обвинение. Ние няма да спрем да търсим истината, която излиза от собствената му уста и е повече от скандална. Защото в една правова държава, когато политикът признае за заобикаляне на закони, той трябва да понесе не само политическа, но и наказателна отговорност. Разследването на www.sik.bg тепърва започва, а доказателствата, които Емил Радев сам предостави, са само първият трофей в битката за истинско правосъдие.