След години на аварии, празни обещания и провален мегатърг за 242.5 млн. лв., държавното дружество прибягва до тактическо раздробяване на поръчката. Но вместо решение, новият подход отваря сериозни юридически пролуки, повдига въпроси за потенциални конфликти на интереси и поставя под съмнение цялостната отговорност за сигурността на националната енергийна система.

Преди точно половин година Националната електрическа компания (НЕК) се оказа в задънена улица. Мегатъргът за комплексния ремонт и възстановяване на авариралия хидроагрегат от ПАВЕЦ „Чаира“ – проект на стойност 124 млн. евро (242.5 млн. лв.) без ДДС – претърпя пълен крах. Въпреки че срокът бе удължаван на няколко пъти, до крайната дата не бе постъпила нито една оферта. Пазарът бойкотира държавната поръчка, изпращайки ясен сигнал към ръководството на дружеството, че параметрите, рисковете и условията са неприемливи за сериозния международен и местен инженерен ресурс. Днес, месеци по-късно, НЕК е готова с план „Б“. Вместо корекция на сбърканата първоначална стратегия, държавното дружество избра тактиката на раздробяването. Първата от новите три обособени позиции е на финалната права преди официално обявяване в края на август или началото на септември, след като бъде съгласувана със Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Но зад официалния оптимизъм на ръководството, оглавявано от изпълнителния директор Георги Добрев, се крие лабиринт от юридически капани, неизяснени финансови параметри и сериозни журналистически въпроси, на които институциите упорито откачат да отговорят съществено.

Основният правен въпрос, който юристите по обществени поръчки поставят пред новия подход на НЕК, е свързан с духа и буквaта на Закона за обществените поръчки. Първоначално поръчката бе замислена като инженеринг „до ключ“, но сега е разсечена на три части – експертна оценка и анализ на риска за обследване и проектиране, демонтаж на съществуващото оборудване, както и проектиране, доставка и монтаж на ново оборудване. Юридическият риск тук е двоен. От една страна, възниква въпросът дали това раздробяване не е формален подход за заобикаляне на специфични прагове или пазарни бариери. От друга – и далеч по-важно – когато обследването се прави от една фирма, демонтажът от втора, а монтажът на новото оборудване от трета, се създава перфектната среда за юридически вакуум при гаранционната отговорност. Ако след завършването на ремонта агрегатът отново даде дефект или аварира, коя от трите фирми ще носи отговорност? Проектантът ще обвини доставчика, доставчикът ще прехвърли вината върху изпълнителя на демонтажа или качеството на първоначалното обследване, а НЕК ще се окаже в капан на съдебни спорове, които могат да точат години в арбитражни съдилища, докато стратегическият национален обект стои извън строя. Въпреки уверенията от НЕК, че общата сума по трите търга едва ли ще се разминава драстично с първоначалните 124 млн. евро, към момента липсват детайлни публични разчети за финансовата тежест на всяка една от новите три процедури поотделно. Липсата на предварителна прозрачност за отделните бюджети оставя съмнения за пазарна манипулация и неясна финансова рамка.

Във фокуса на редакционното разследване на Свободния информационен канал попадат няколко ключови сюжетни линии, които НЕК и Министерството на енергетиката предпочитат да затварят в рамките на бланкетни отговори и административно мълчание. Провалът на първоначалната поръчка в началото на 2026 г. коства месеци ценно време на държавната енергетика във време на крещяща нужда от балансиращи мощности. Въпреки това, публично никой не пое отговорност за изготвянето на нереалистичните условия, довели до нула подадени оферти. Ръководството на НЕК предпочете да представи забавянето не като управленски провал, а като процес, който се развива според установения ред и регламентирани процедури. Това е класически бюрократичен щит срещу неудобните въпроси по Закона за достъп до обществена информация. Докато погледите са насочени към предстоящите търгове, НЕК мълчаливо работи по Хидроагрегат 1 чрез пряк договор с японския гигант „Тошиба“. От средата на 2026 г. японски екипи извършват специализирани заваръчни и ремонтни работи. Въпреки мащаба на намесата, финансовите параметри на този контракт, точните срокове и обвързаностите с бъдещата поддръжка остават обвити в мъгла. Обществеността няма яснота колко точно публичен ресурс отива за този договор и дали той не блокира други алтернативни решения. Сякаш за да отклони вниманието от тежките проблеми със съществуващия комплекс, в края на август НЕК обяви пазарна консултация за предпроектни проучвания за изграждането на съвсем нови централи – ПАВЕЦ „Чаира 2“ и ПАВЕЦ „Равногор“. В момент, в който държавното дружество изпитва сериозни затруднения да завърши ремонта на съществуващите мощности и разчита на привлечен капитал при тежко финансово състояние на енергийния сектор, подобни инициативи звучат по-скоро като хартиено планиране и опит за създаване на фалшив хоризонт за управлението, отколкото като реалистичен инвестиционен план на Свободния информационен канал.

За да се разбере мащабът на промяната в стратегията на ръководството на НЕК, е необходимо да се проследят ключовите параметри на двата подхода в следната аналитична таблица:

Разделянето на мегатърга за ПАВЕЦ „Чаира“ на три отделни поръчки може и да е единственият останал технически ход за държавното дружество след пълния бойкот на пазара, но то далеч не е панацея. Този подход отваря сериозни юридически рискове по отношение на гаранционната отговорност и прехвърлянето на вина при нови аварии, а административното мълчание около реалните разчети и договори продължава да подхранва съмненията за липса на прозрачност според екипа на Свободния информационен канал. Докато НЕК чертае грандиозни планове на хартия за нови мощности като „Чаира 2“ и „Равногор“, реалността остава сурова: националната енергетика продължава да плаща висока цена за закъснели решения, административен мързел и тактическо замазване на системните проблеми, отбелязват аналитиците на Свободния информационен канал.

Освен чисто процедурните маневри около търга, в сянката на скандала остават редица ключови технически въпроси, свързани със състоянието на подземната инфраструктура на ПАВЕЦ „Чаира“, които никоя отговорна институция не коментира публично в тяхната цялост. Експерти в областта на хидроенергетиката неведнъж са подчертавали, че ремонтът на съоръжения от такъв мащаб не е просто подмяна на желязо и турбини, а изисква прецизно геоложко и строително обследване на скалния масив, в който е изградена подземната машинна зала. След аварията от 2022 година напрежението върху носещите конструкции и подземните каверни е било огромно, а липсата на цялостна независима експертиза за дългосрочната устойчивост на скалата поставя под въпрос дали новият скъпоструващ инженеринг въобще ще има стабилна основа върху която да стъпи. Държавното ръководство обаче избира да мълчи по този потенциален инженерен капан, фокусирайки се единствено върху хронограмата на новите обществени поръчки и прехвърлянето на отговорността към бъдещите изпълнители.

Друг съществен пропуск в официалните комуникации на НЕК е пълната липса на прозрачност по отношение на финансовите загуби, които българската енергийна система търпи от невъзможността ПАВЕЦ „Чаира“ да работи на пълен капацитет през последните години. Помпено-акумулиращите централи са критичният гръбнак на националната енергийна мрежа – те осигуряват балансиране при пикови натоварвания, аварийен резерв при извънредни ситуации и важна стабилност на фона на масовото навлизане на зелени енергийни мощности от възобновяеми източници. Всеки месец закъснение в пълното възстановяване на агрегатите принуждава оператора на електроенергийната система да търси алтернативни, често много по-скъпи балансиращи услуги от външни пазари или въглищни централи, което неизбежно се отрази върху крайните финансови резултати на сектора и в крайна сметка върху стабилността на цените за бизнеса и потребителите. Този финансов паразит, генериран от забавения ремонт, остава извън сметките на ръководството на НЕК, което предпочита да чертае футуристични хоризонти за изграждането на нови проекти като „Чаира 2“ и „Равногор“, без да е овладяло кризата с оригиналния комплекс.

Не на последно място, внимание заслужава и въпросът с кадровата обезпеченост и експертния капацитет в самата Национална електрическа компания. През последните години държавните енергийни дружества станаха арена на непрекъснати управленски рокади, политически назначения и изтичане на квалифицирани инженерни кадри към частния сектор или чужбина. Когато ключови технически решения за сложни съоръжения се вземат от административни бордове, чиито мандати зависят от конюнктурни политически кабинети, рискът от фатални грешки в техническото задание на обществените поръчки нараства лавинообразно. Провалът на първоначалния търг за 124 милиона евро беше именно диагноза за този управленски дефицит – липса на пазарен опит, нереалистични срокове и подценяване на реалните технически рискове. Разделянето на поръчката на три малки части временно ще разсее напрежението и ще отчете административна активност на хартия, но дълбоките системни проблеми на българската хидроенергетика остават нерешени според аналитиците на Свободния информационен канал.