Промяна или същата схема: SIK.BG ви разкрива – Васил Терзиев бетонира златния корупционен оазис на софийското метро

Промяна или същата схема: SIK.BG ви разкрива – Васил Терзиев бетонира златния корупционен оазис на софийското метро

Когато в продължение на десетилетия публичният дебат около един инфраструктурен мастодонт бива свеждан до безкритичен политически патос и церемониално рязане на ленти, професионалният дълг на разследващата журналистика налага цялостна деконструкция на изградената фасада. Софийското метро системно бива представяно като изолиран оазис на безупречност, инженерно превъзходство и европейска интеграция на фона на хроничната корупционна криза в българското строителство. Тази грижливо поддържана витрина обаче прикрива тежки структурни пороци, непрозрачни процедури и финансови капани за милиарди, чиято реална цена тепърва ще бъде заплатена от софийските данъкоплатци. Време е да прекрачим отвъд полираните медийни репортажи и да назовем конкретните фигури, търговски дружества, финансови потоци и лобистки зависимости, които стоят зад подземната железница на столицата. Настоящият обстоен анализ на „Свободния информационен канал“ си поставя за цел да освети задкулисието на софийското метро, разбивайки мита за неговата непогрешимост чрез преки факти и точни числа.

Първият крещящ парадокс в канонизирания образ на подземния транспорт се крие в очевидното лицемерие относно фирмите изпълнители. Обществеността години наред е манипулирана да вярва, че големите строителни мастодонти, които на повърхността произвеждат пословично некачествени и скандални ремонти, под земята внезапно се превръщат в еталон за строителна дисциплина. Дружества като „Трейс груп холд“ и „Джи Пи груп“, чиито имена десетилетия наред се свързват с дефектни пътни участъци, провалени градски реконструкции като трагедията на столичната улица „Граф Игнатиев“ и съмнителни обществени поръчки, всъщност са основните бенефициенти и строители на софийската подземна мрежа. Под земята обаче контролът е несравнимо по-труден, а дефектите и технологичните компромиси остават скрити зад масивните бетонни облицовки и евтината естетика на пероните, докато геологията не напомни за себе си. Публично премълчавани или бързо замазвани останаха серия от тежки инциденти, сред които двойното пропадане на булевард „Александър Малинов“ през 2015 година, мащабните конструктивни деформации и напуквания по жилищни блокове в квартал „Хаджи Димитър“, както и внезапно зейналата дупка на булевард „Цариградско шосе“. Най-показателна за компромисите в сигурността бе тежката авария през януари 2021 година, когато релсовият път между новопостроените станции „Театрална“ и „Хаджи Димитър“ буквално се размести и пропадна под натиска на подпочвени води, налагайки аварийно спиране на целия участък само няколко месеца след неговото помпозно пускане в експлоатация.

Тази дълбоко порочна практика на финансово захранване на едни и същи консорциуми достигна нов връх с разпределянето на най-новите публични търгове. През лятото на 2026 година общинското дружество „Метрополитен“ сключи колосален договор на стойност 70 милиона евро за изграждането на две нови станции в жилищен комплекс „Люлин“ – „Добринова скала“ и „Царица Йоанна“. Победител в търга се оказа обединението ДЗЗД „Метро Люлин Запад“, в чийто състав наред с „Геострой“ и „Обонато билд“ фигурира и дружеството „Пауър смарт“. Съсобственик в „Пауър смарт“ е Любка Йосифова – майка на скандално известния бизнесмен Красимир Георгиев, придобил национална известност като Красьо Черния, чието име през 2009 година освети мащабна търговия с влияние и лобизъм при висши назначения в съдебната система. Фактът, че структури с подобна генеалогия печелят десетки милиони от метрото при пълно институционално мълчание, красноречиво показва, че подземният транспорт не е изолиран от клиентелизма, а представлява негово най-високоплатено убежище. Не по-малко скандална в исторически план бе и циментираната зависимост от руския военно-промишлен сектор. При емблематичния търг от 2011 година за доставка на осемнадесет нови метровлака за Втория метродиаметър документацията бе нагласена така, че да обслужи единствено руския завод „Метровагонмаш“ с оферта от близо 77 милиона евро, докато водещи световни производители бяха елиминирани, а технологичният гигант Siemens категорично отказа дори да подаде оферта заради откровено фаворизираните условия в полза на Москва. Тази дългогодишна ориентация към съветски тип подвижен състав капсулира софийската мрежа, като едва напоследък се предприеха плахи стъпки за диверсификация чрез частични доставки от Škoda и Siemens, целящи да достигнат паритет от петдесет процента руски машини спрямо петдесет процента европейски състав от общо наличните деветдесет влака.

Втората ключова опорна точка на пропагандата е изграждането на култ към личността на дългогодишния изпълнителен директор инженер Стоян Братоев, ръководил дружеството над три десетилетия заедно с тесния си кръг от заместници като инженер Кирил Зайков и инженер Николай Николов. В модерните държави тезата, че стратегическата сигурност на двумилионна столица трябва да зависи от личната феноменална памет на един възрастен технократ, който знае всяко болтче, парапетче и чертеж на терен, е диагноза за институционален провал, а не повод за гордост. Това еднолично, квазифеодално управление блокира създаването на модерни, деперсонализирани и прозрачни системи за корпоративен контрол. Логичният резултат от тази авторитарна капсулация настъпи през 2025 година, когато след отстраняването на Братоев столичната общинска власт назначи без всякакъв конкурс новия изпълнителен директор Николай Найденов, демонстрирайки за пореден път, че партийните назначения и липсата на реална състезателност са единственият механизъм за управление на този многомилиарден публичен ресурс.

Най-голямата финансова бомба обаче цъка в експлоатационните разходи на системата, за които политиците от всички партии умишлено запазват гробно мълчание. Докато управляващите – от Стефан Софиянски, през Бойко Борисов, Йорданка Фандъкова и вицепремиера Атанас Пеканов, до настоящия кмет Васил Терзиев – използват метрото като сигурен инструмент за политически пиар, никой не разкрива истината за смазващата икономическа тежест на съоръжението. Според официалната икономическа рамка за 2025 година стойността на един километър маршрутен пробег при „Метрополитен“ достига шокиращите 15.71 евро без ДДС. За сравнение, километър пробег при „Столичен електротранспорт“ струва едва 5.52 евро, при „Столичен автотранспорт“ е 3.05 евро, а при съвременните електробуси пада до скромните 2.46 евро. Това означава, че движението на метрото е над пет пъти по-скъпо от автобусите и над шест пъти по-скъпо от електробусите. За четвърт век за изграждането на основната мрежа бяха налети над 3 милиарда лева, а с действащите договори за периода 2023–2026 година общият исторически инвестиционен ангажимент надхвърли 4.5 милиарда лева, или над 2 милиарда евро. Проблемът е, че тези средства бяха осигурени през външни грантове и заеми – като кредита от японската Taisei Corporation през 2002 година за участъка от „Сердика“ до стадиона, както и чрез системно пренасочване на европейски средства от провалени железопътни, пътни и водни проекти, възлизащи на над 350 милиона евро през 2010 и 2013 година и още 70 милиона лева през 2023 година. Нито едно общинско ръководство обаче не предвиди фонд за капитален ремонт и амортизация. Днес, когато първите участъци, открити още през януари 1998 година, са напълно амортизирани, тяхното цялостно обновяване ще струва милиарди, а Европейският съюз категорично отказва да финансира текуща поддръжка, оставяйки софийския данъкоплатец сам пред фалита.

Тази икономическа мегаломания доведе до безогледно канибализиране и деградация на наземния градски транспорт. В името на скъпоструващия подземен километраж трамвайният и тролейбусният транспорт бяха методично орязвани, маршрути бяха закривани, а интервалите – разреждани, за да бъдат гражданите принудително натъпкани под земята, където днес се превозват близо 500 хиляди пътници на денонощие при претоварени станции като „Сердика“, „НДК“, „Орлов мост“, „Младост 1“ и „Люлин“. Още по-фрапиращ е лобисткият уклон при планирането на бъдещите разширения. Вместо да се инвестира в бърз и модерен наземен транспорт за пренаселените северни и западни квартали, общината упорито лансира безумни проекти като продължението с две метростанции за над 200 милиона евро към Симеоновския лифт, магазина на IKEA и търговските обекти на Околовръстния път. Както отбелязват експертите, да се строи тежко метро с капацитет от 20 хиляди души на час за зона, генерираща едва около хиляда пътници на ден, е класическо убийство на мравка с атомна бомба, обслужващо единствено частни инвеститори и спекуланти с недвижими имоти в полите на Витоша. На този фон участъкът от пет станции до „Студентски град“ и УНСС се оценява на главозамайващите над 100 милиона евро на километър без осигурено финансиране, а интермодалният терминал в „Обеля“ буксува и се отлага за пролетта на 2027 година поради геоложки аварии и пълна липса на синхрон между „Метрополитен“ и държавната Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Дори шестте станции по булевард „Цариградско шосе“, планирани за пуск едва през 2028 година, непрекъснато генерират нови финансови индексации и скъпи анекси.

През обектива на „Свободния информационен канал“ истината за софийското метро е кристално ясна: зад лъскавия пиар на една монополна структура се крие тежка финансова безотговорност, политически конформизъм, съмнителни обществени поръчки и тотално пренебрегване на устойчивия баланс в градската среда. Поддържането на този скъпоструващ мит вече струва милиарди, а сметката, която предстои да бъде платена, заплашва да парализира цялата транспортна система на столицата.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.